Какво ли щеше да се случи, ако папа Йоан-Павел II беше станал вратар? Или Шон Конъри вместо Джеймс Бонд играеше в “Манчестър Юнайтед”? Със сигурност светът щеше да е по-различен. Футболът също. Много големи личности са започнали да изгряват като звезди именно с топката, но по една или друга причина са сменили професията.
Карол Йозеф Войтила, или просто папа Йоан-Павел II, е най-добрият в отбора на полския “Вадовице” в средата на 30-те години на миналия век. Започва като централен нападател, дори си спечелва прякора Стрелеца. След като вкарва стотина гола, се премества в защитата на тима от родния си град. Накрая застава на вратата на “Вадовице”.
По същото време Войтила започва да кара ски и да бяга на дълги разстояния. Изобщо - готов е за професионален спортист. Все пак избира теологията пред футбола и светът печели един от най-обичаните си религиозни водачи. Всичко свършва на 1 ноември 1946 г., когато Карол Войтила е ръкоположен за свещеник. Но страстта му към футбола не умира - Йоан-Павел II остава до края на живота си най-големият фен сред светите отци. Благославя десетки големи футболисти, а през 2001 г. дори венчава вратаря на “Манчестър Сити” Шей Гивън.
През 1995 г. на гости на един от най-обичаните папи отива и Христо Стоичков. Според очевидци Йоан-Павел II попитал Камата: “Да благословя ли левия ти крак?” “Твоят началник вече го е направил!”, отговорил невъзмутимо Стоичков.
Албер Камю е най-младият лауреат на Нобеловата награда за литература и най-добрият вратар сред философите. Голямата детска мечта на Камю е да стане футболист. В Алжир, където е роден, става вратар на местен отбор. Бъдещият писател и драматург обаче се разболява от туберкулоза и слага край на кариерата си. “Всичко, което знам за морала и задълженията, съм научил от футбола”, казва Камю на церемонията при получаването на Нобеловата награда през 1957 година.
Великият Хулио Иглесиас можеше да е вратар на “Реал” (Мадрид). Големият певец пази за повечето юношески формации на кралския клуб и всички предричат, че един ден ще застане на вратата на ст. “Сантяго Бернабеу”. На 22 април обаче Хулио катастрофира жестоко, преобръщайки се с колата си.
Възстановява се близо 3 години, вече дори не може да мечтае за футбол. Получава параплегия и може да движи единствено ръцете си. В болницата лекарите му дават китара, за да възстанови движението на пръстите си. Останалото е история и над 300 млн. продадени албума...
Футболът можеше да има и своя Джеймс Бонд. Един от най-великите актьори - Шон Конъри, е имал всички качества да стане звезда с топката. Шотландецът е блестял в отбора на “Единбург” като полузащитник. В началото на 50-те години тимът се изправил срещу “Манчестър Юнайтед”, воден от великия Мат Бъзби.
Сър Бъзби се прехласва по играта на Шон Конъри и веднага след мача предлага договор на бъдещия Джеймс Бонд със заплата от 25 лири на седмица. Конъри изненадващо отказва с мотива, че от футбол може да се печели само до 30-годишна възраст. Няколко години по-късно идва и предложението да изиграе ролята на Агент 007. Този път великият шотландец няма как да откаже, останалото пак е история. А можеше дори да е в онзи самолет с “бебетата на Бъзби” в нощта на 6 февруари 1958 година, катастрофирал на излитане от Мюнхен...
Певецът Род Стюарт на 15 години напуска училище и започва да тренира с третодивизионния английски “Брентфорд”. Харесан е от треньорите и дори подписва договор. Като новобранец е принуден да чисти обувките на старите кучета. Това не се харесва на Стюарт и той зарязва футбола. “Имах талант - признава по-късно Род. - Животът на музиканта е по-лесен. Винаги можеш да си пиян. Има две неща, които мога да правя добре - да пея и да играя футбол.” Стюарт и до днес поддържа форма на министадиона в имението си и е фен на “Селтик”.
Великият тенор Лучано Павароти е бил талантливо крило в юношите на “Модена”. Майката на Лучано обаче искала да го направи учител и го отписала от школата. Павароти поема по пътя на славата, но остана доживотен фен на футбола и на “Ювентус”.
Испанският актьор Антонио Бандерас е бил звездата в школата на “Малага” от 1974 до 1977 г. Контузия в глезена го отказва на 17 г. “Имаше всички данни да стане голям футболист - казва треньорът му Антонио Матес. - Лошото е, че беше прекалено голям джентълмен на терена.”
На път да станат футболисти са били и световните шампиони във “Формула 1” Ален Прост и Люис Хамилтън. Французинът се отказва, след като се качва на картинг, а англичанинът до последно се колебае. В училищния отбор Хамилтън играе с днешния английски национал Ашли Йънг. “Бях по-добър от него - хвали се Хамилтън. - Играх като халф, бях по-голям и по-техничен.”
С истинска футболна кариера се гордее Ал Саади ал Кадафи, един от синовете на либийския лидер Муамар Кадафи. Мина през италианските “Перуджа”, “Удинезе” и “Самподория” и изигра общо... 2 мача от 2003 до 2007 г. Даже записа 10 минути в квалификациите за Шампионската лига. Кадафи-младши сигурно е единственият футболист, който си плаща, за да играе. Но клубовете си правят безплатна реклама с него. Кадафи дори се натискаше да ходи в “Ювентус”, но там номерът не мина.
Ако папата беше футболист
Със сигурност светът щеше да е по-различен, футболът също
