В света има много отбори. Малки, големи, велики и безславни. Всеки един фен по света си има отбор, на който симпатизира. Всеки, уважаващ себе си привърженик смята неговия любим тим за най-добрия и най-големия. Интересен е обаче въпросът, колко си голям в действителност.
В испанската Примера се наблюдава странен феномен - наглед големите отбори, така наречените грандове, зависят от индивидуални единици, които решават срещите. За пример може да бъде даден отбора на Барселона. Тимът от Каталуния играе повече от впечатляващо през този сезон. Редуват се резултати, които по скоро приличат на хандбален мач, отколкото на футболен. Да, обаче идва момента, в който един ключов играч отсъства и сякаш машината вече не е толкова перфектна. Отсъствието на Лионел Меси в срещата на Барселона и Хетафе бе ясен показател, че големият отбор, гранда на испанския футбол разчита на едно 21-годишно, 169 -сантиметрово момче да печели мачовете си. Да, Меси е много добър футболист, но не е цял отбор. Нали срещу останалите отбори не излиза само един играч, а цяла група от единадесет футболисти и още толкова на резервната скамейка. Подобна би била ситуацията, ако не е на разположение и друга ключова фигура - Самуел Ето’о. Ако него го няма, явно няма да има кой да вкарва попадения. Няма кой да бележи хеттрик за 22 минути. Но къде е идентичността на отбора, и защо говорим за отбор, когато той е пълен с индивидуалности, които ако отсъстват не се получава нищо.
В испанската Примера се наблюдава странен феномен - наглед големите отбори, така наречените грандове, зависят от индивидуални единици, които решават срещите. За пример може да бъде даден отбора на Барселона. Тимът от Каталуния играе повече от впечатляващо през този сезон. Редуват се резултати, които по скоро приличат на хандбален мач, отколкото на футболен. Да, обаче идва момента, в който един ключов играч отсъства и сякаш машината вече не е толкова перфектна. Отсъствието на Лионел Меси в срещата на Барселона и Хетафе бе ясен показател, че големият отбор, гранда на испанския футбол разчита на едно 21-годишно, 169 -сантиметрово момче да печели мачовете си. Да, Меси е много добър футболист, но не е цял отбор. Нали срещу останалите отбори не излиза само един играч, а цяла група от единадесет футболисти и още толкова на резервната скамейка. Подобна би била ситуацията, ако не е на разположение и друга ключова фигура - Самуел Ето’о. Ако него го няма, явно няма да има кой да вкарва попадения. Няма кой да бележи хеттрик за 22 минути. Но къде е идентичността на отбора, и защо говорим за отбор, когато той е пълен с индивидуалности, които ако отсъстват не се получава нищо.
За да не бъдат засегнати феновете на Барса ще разгледаме и какво е положението при вечния съперник - Реал Мадрид. Най-титулуваният тим в Испания, а и в цяла Европа. Явно в така наречения „бял балет” отдавна са забравили какво е това да бъдеш най-титулуван, тъй като всякави отбори и отборчета успяха да покажат на прехваления кралски клуб, че не е толкова кралски. И тук отборът отстъпва на индивидуалността. Няма го Рууд ван Нистелрой, контузен е Ариен Робен и Реал губи облика си. Остават Раул, който стои на терена, като капитан на потъващ кораб, но не защото това е желанието му, а защото просто няма друг избор. Другите рожби на клуба като Икер Касияс и Гути са тънкия лъч светлина, който едва ли ще успее да озари вече обезверените фенове на „белите”. Да, но това са само трима играчи, които се интересуват от бъдещето на тима, а всички останали са просто наемници, които търсят нови банки, в които да разположат крупните си 6 цифрени заплати.
След направената равносметка идва и логичният въпрос – толкова ли са големи големите отбори. Можем ли да говорим за отбор, при условие, че отделни играчи правят разликата в дадените срещи. Отговорът на тези въпроси може да дадете вие феновете, а що се отнася до резултатите, едва ли има привърженик, който да е недоволен когато неговия тим печели, но всеки един трябва да се замисли, че ако някои от важните футболисти отсъства, определено ще бъде трудно да се постигат победи.
