Георги Глушков: Нека догодина прошката да бъде наше вдъхновение!

Росен Барчовски има опит, познат е. Аз съм играл в национален отбор, който той е ръководил. Говорим си често, споделяме мисли, идеи, неща, които трябва да се случват. На нас ни се иска да надграждаме. Това, което имаме и сме постигнали в последните 2 години, не беше никак лошо. Имахме хубави моменти, видяхме колко можем и кога, както и защо не можем. Видяхме го много ясно, баскетболното игрище показва нещата, особено когато мине емоцията, загубим с една точка и се сърдим на съдиите. Като минат една-две седмици и вече без емоцията можем да видим какво сме направили и какво не сме. Много е важно тази оценка после да я направим и да търсим надграждането. Това ни трябва в момента – да надграждаме това, което сме постигнали, и да имаме мотивирани баскетболисти, които искат да защитават цветовете на държавата. В последните години Евролигата дава много пари на състезателите си и не им дава възможност да играят за националните си отбори. Допусна се разделение, което не е от полза за федерациите, защото не могат да ползват най-добрите си състезатели. Защото в предишните поколения да играеш за националния отбор беше най-голяма гордост. Това трябва да преодолеем и да вървим напред. Целта ни е надграждане. Имахме нашите шансове за класиране на Световното първенство, много малко не ни достигна. Идва нова квалификация, ще се борим. За Европейското е по същия начин. Влязохме в 24-те на Европа, сега има нова квалификация, трябва да продължим. Конкуренцията е сериозна, трябва да продължим. Това ще бъде и стимул, предполагам, защото ако не е стимул, то тогава какво трябва да си мислим? Че сме се примирили. Когато се примириш, спираш да се бориш, спреш ли да се бориш, нямаш шанс да победиш никого. Изхождайки от тази проста максима, нещата трябва да са по-различни.

- Има ли поставена цел – подмладяване на отбора?

Календарите на ФИБА са такива, че има много малко време за селекция, пък е хубаво да дадеш шанс на младите, те да се преборят, да искат. Съвсем нормално е да искаш да се пребориш за нещо, за да постигнеш нещо, трябва да се напънеш. Не можеш седнал да получиш всичко, а дори и да го получиш, няма да ти бъде сладко. Иска ми се да ги видя младите. Думата „хъс” не отразява емоционално и духовно състояние, а само моментна емоция, затова няма да я използвам. Искам да имат вдъхновение и желание да покажат нещо добро.

- 2020 г. идва с ново предизвикателство за екипа на БФБаскетбол – организация на домакинството на Световното първенство за юноши до 17-годишна възраст.

За първи път успяваме да се преборим да сме домакини на световно първенство. Имахме подобна идея преди, кандидатствахме, но не се получи. На световно ниво за първи път ще проведем нещо, което е малко по-различно от европейско първенство. Сериозни са организационните критерии, трябва да отговорим адекватно, защото това ще покаже нивото на федерацията. Много съм благодарен за подкрепата на министъра на младежта и спорта Красен Кралев, който застана до нас и за тази кандидатура. Това е предизвикателство както от организационна, така и от спортно-техническа гледна точка. Има отбори, които участват, имат опит, ние нямаме спортно-състезателен опит в такова състезание, няма да ни е лесно. Отборът е мобилизиран, готви се, знае от почти една година. Трябва да намерим такива подходящи противници, които отразяват нивото на това първенство, за да могат да добият представа къде отиват, за да се готвят по подходящ начин с идеята за борба. Нямаме идея да се примирим, че винаги сме на световно. Където отидеш, трябва да се бориш. Баскетболът е така устроен, че всяка седмица е изпит и възможност. Ако на един мач се представиш лошо, на следващия трябва да гориш от желание да се представиш възможно най-добре. За тези момчета е възможност да се погледнат в огледалото и да кажат „Можем и искаме повече”, а не да го забравим след 5 минути. Това трябва да е изгаряща мисъл, която да не ни напуска цял ден, цял месец, три месеца, за да ни кара да даваме най-доброто. Трябва да вдигнем стандарта, който имаме, за да можем да сме подготвени. Не трябва всеки път да влизаме неподготвени. Много е важно в частта на подготовката стандартът да е много близък до този, който ще срещнем, за да не се стъписваме и на първия мач да се чудим, да търсим и да се оглеждаме. Това ще ни даде по-голяма възможност, ще свикнем.

- Какво е Вашето пожелание към всички ангажирани с баскетбола за 2020 г.?

За Новата година искам да пожелая на всички да бъдат здрави и вдъхновени, да си прощаваме повече, прошката да бъде вдъхновение. Прощаваш на някой и очакваш да се случи нещо добро. Вдъхновението да е не само в тренировъчната работа. Да се чувстваме по-вдъхновени, за да можем, като се срещаме и обсъждаме проблеми, да не виждаме всичко в черно и да казваме, че едно или друго не може да стане. Всичко може да стане, трябва само да искаме и да имаме вдъхновение. Затова тази дума напоследък не излиза от главата ми като нещо важно. Какво значи вдъхновение? Коя е противоположната дума – униние? Нека всеки да бъде вдъхновен, да има вдъхновение да върши това, което му харесва. Ясно е, че не всички ще получат резултат от това вдъхновение, защото в една среща само един печели, както и в едно първенство, няма как да спечелят всички. Заедно да можем с това вдъхновение да се преборим за нещо по-добро през Новата година. А имаме доста възможности – национални отбори, всякакъв вид състезания, световни и европейски първенства, квалификации. Изключителна възможност имаме да покажем най-доброто. Не е Олимпиада, една на 4 години, имаме доста възможности, трябва да ги използваме максимално с идеята да стъпим едно стъпало нагоре.