Упражняването на насилие от страна на запалянковците над играчи, треньори и ръководители далеч не е непознато явление както в световния, така и в български футбол. Силно обезпокоително обаче е, че то стана обичайна практика у нас. Последните ярки примери са събличането на Ивайло Петев при представянето му като треньор на Левски на „Герена", довело до абдикацията на двукратния шампион с Лудогорец, и побоят, нанесен от привърженици на Нефтохимик на мениджъра Виторио Мунгай в Сливен. Във втория случай запалянковците на „нафтата" може и да са били провокирани от виковете на италианеца „Оставка" след втория гол на Литекс (което в никакъв случай не ги оправдава), но в ситуацията със специалиста от Баховица потърпевшият номинално няма вина. За здравомислещите хора няма спор, че тази бясно работеща Шамарена фабрика на безконтролни хора с първични реакции трябва да бъде затворена час по-скоро. Има хиляди други начини да дадеш израз на любовта си към любимия отбор, като запазиш както достойнството на обекта на своята антипатия (меко казано), така и своето собствено.
Въпросът как да бъде сложена юзда на агресията е стар колкото света. Тази топла, направо вряла вода, е открита в някакъв степен в „белите" страни. Там се плаща внос и се става член на клуба с право на глас по различни въпроси, свързани с работата му начело с избора на президент. В Испания например грандовете Реал (Мадрид) и Барселона се управляват от така наречените „сосиос". Сумата, която постъпва в касата на футболната структура, е сериозна с оглед стандартите на живот в съответната страна, което предпоставя принадлежността към горна социална прослойка и съответно носи отговорности. Оттам групите фенове делегират свои представители на клубната асамблея, всеки от които гласува от името на 30, 40 или 50 души. Казано на наш жаргон, за да можеш да имаш думата, трябва да си цакаш.
С други думи „безплатен обяд няма." е принципът на Запад, докато на Балканите все още сме под мотото на „бой и още нещо не се връщат"... А Шамарената фабрика, отворена от така наречените „футболни фенове" у нас, плаче за данък „съвест". Който трябва да си наложим самите ние.
Иво Тасев, "Меридиан Мач"