Днес се навършват точно 16 години от може би най-великия мач в историята на българския футбол. На 17 ноември 1993 година България победи Франция насред „Парк де Пренс” с 2:1 и се класира за световното първенство в САЩ 1994 година. Никой дори не подозираше, че ще успеем да вземем победата в този мач и да изхвърлим „петлите” от Мондиал ’94.
Шансовете за нашия отбор в групата бяха почти минимални, но след като Израел победи Франция като гост само заради честта си, пред България се отвори една малка вратичка. Така всичко се сведе до въпросния мач. Победителят отиваше на световното, а загубилият щеше да гледа Световното в САЩ по телевизията.
Двубоят не започна така, както ни се искаше и звездата на французите Ерик Кантона се разписа във вратата на Боби Михайлов за 1:0. В този момент едва ли някой, било то французин или българин, си е представял какъв ще бъде крайният изход на двубоя. Всичко изглеждаше в реда на нещата, резонна победа за Франция и класиране на Мондиал’94. Не така мислеше обаче седмицата на България Емил Костадинов. След центриране от ъглов удар, той вкара хубав гол с глава и върна надеждата в сърцата на всички българи. Равенството също устройваше домакините и те се постараха да го запазят до края на мача. Изглеждаше, че всичко е към своя край, но на сцената отново излезе Емил Костадинов. В буквално последните секунди на двубоя Любо Пенев даде хубав извеждащ пас към Костадинов, който навлезе на скорост в наказателното поле на противника, стреля и … ГОЛ ! Емил заби топката под гредата и не даде никакъв шанс за реакция на френския вратар Бернар Лама. „Парк де Пренс” заглъхна, а цяла България изпадна в екстаз. Дори покойният вече коментатор на тогавашния мач Николай Колев – Мичмана изригна на няколко пъти.. „Господ е Българин”.
Случи се ! Костадинов закла „петлите” в последната секунда и прати България на световното в Америка !
Големи имена от френския отбор, като Кантона, Жинола, Лама и Дешан, не знаеха какво се случва в този момент. След като вече проумяха, че ще гледат първенството от домовете си, някои от тях дори заплакаха.
Тогавашният селекционер на Франция Жерар Улие не можеше да повярва, че неговите звезди са загубили от група сърцати българи и са пропилели шанса си да играят на световното първенство. Още на същия ден ,Улие подаде оставката си като селекционер на Франция.
Тази победа ще остане за винаги в сърцата на всеки един българин. Тя бе само началото на най-силния период за българския национален отбор. На последвалото световно първенство в САЩ, момчетата на Димитър Пенев продължиха да пишат история. Стоичков, Костадинов, Сираков и компания спечелиха уважението на целия свят. „Пеневата чета”, както тогава бе наричан българският национален отбор, стигна до полуфинал и завърши на 4-о място в света, а Христо Стоичков стана голмайстор на надпреварата със 6 попадения. Победите над Гърция, Аржентина, Мексико и Германия ще останат завинаги част от футболната история на България, но нищо нямаше да се случи, ако не бе паметната победа над Франция преди 16 години. Този голям отбор на България игра и на Евро ’96, както и на Мондиал ’98. Голяма част от тима направи кариера в именити европейски отбори. Стоичков стана легенда на Барселона, Балъков бе дълги години капитан на Щутгарт, а героят от „Парк де Пренс” Емил Костадинов стана носител на КНК с Байерн (Мюнхен), отбелязвайки и един от головете на финала срещу Бордо (4:2).
17 ноември 1993 година е може би най-значимата дата в българския футбол. Победата на тази дата донесе много радост на всички българи, професионално развитие на голяма част от футболистите, но най-важното - България излезе на голямата футболна сцена и накара цял свят да говори за това.
Шансовете за нашия отбор в групата бяха почти минимални, но след като Израел победи Франция като гост само заради честта си, пред България се отвори една малка вратичка. Така всичко се сведе до въпросния мач. Победителят отиваше на световното, а загубилият щеше да гледа Световното в САЩ по телевизията.
Двубоят не започна така, както ни се искаше и звездата на французите Ерик Кантона се разписа във вратата на Боби Михайлов за 1:0. В този момент едва ли някой, било то французин или българин, си е представял какъв ще бъде крайният изход на двубоя. Всичко изглеждаше в реда на нещата, резонна победа за Франция и класиране на Мондиал’94. Не така мислеше обаче седмицата на България Емил Костадинов. След центриране от ъглов удар, той вкара хубав гол с глава и върна надеждата в сърцата на всички българи. Равенството също устройваше домакините и те се постараха да го запазят до края на мача. Изглеждаше, че всичко е към своя край, но на сцената отново излезе Емил Костадинов. В буквално последните секунди на двубоя Любо Пенев даде хубав извеждащ пас към Костадинов, който навлезе на скорост в наказателното поле на противника, стреля и … ГОЛ ! Емил заби топката под гредата и не даде никакъв шанс за реакция на френския вратар Бернар Лама. „Парк де Пренс” заглъхна, а цяла България изпадна в екстаз. Дори покойният вече коментатор на тогавашния мач Николай Колев – Мичмана изригна на няколко пъти.. „Господ е Българин”.
Случи се ! Костадинов закла „петлите” в последната секунда и прати България на световното в Америка !
Големи имена от френския отбор, като Кантона, Жинола, Лама и Дешан, не знаеха какво се случва в този момент. След като вече проумяха, че ще гледат първенството от домовете си, някои от тях дори заплакаха.
Тогавашният селекционер на Франция Жерар Улие не можеше да повярва, че неговите звезди са загубили от група сърцати българи и са пропилели шанса си да играят на световното първенство. Още на същия ден ,Улие подаде оставката си като селекционер на Франция.Тази победа ще остане за винаги в сърцата на всеки един българин. Тя бе само началото на най-силния период за българския национален отбор. На последвалото световно първенство в САЩ, момчетата на Димитър Пенев продължиха да пишат история. Стоичков, Костадинов, Сираков и компания спечелиха уважението на целия свят. „Пеневата чета”, както тогава бе наричан българският национален отбор, стигна до полуфинал и завърши на 4-о място в света, а Христо Стоичков стана голмайстор на надпреварата със 6 попадения. Победите над Гърция, Аржентина, Мексико и Германия ще останат завинаги част от футболната история на България, но нищо нямаше да се случи, ако не бе паметната победа над Франция преди 16 години. Този голям отбор на България игра и на Евро ’96, както и на Мондиал ’98. Голяма част от тима направи кариера в именити европейски отбори. Стоичков стана легенда на Барселона, Балъков бе дълги години капитан на Щутгарт, а героят от „Парк де Пренс” Емил Костадинов стана носител на КНК с Байерн (Мюнхен), отбелязвайки и един от головете на финала срещу Бордо (4:2).
17 ноември 1993 година е може би най-значимата дата в българския футбол. Победата на тази дата донесе много радост на всички българи, професионално развитие на голяма част от футболистите, но най-важното - България излезе на голямата футболна сцена и накара цял свят да говори за това.
16 години след паметното събитие, останало в сърцата ни сякаш беше вчера, ви връщаме към думите на двама големи български коментатори Николай Колев - Мичмана, който почина, и Петър Василев - Петела.
Николай Колев - Мичмана: Все още не знам как ще завърши този мач. Има две-три минути до края, но едва ли ще сгреша, ако кажа, че ние дълго време ще търсим такъв френски отбор. Французите с почти нищо не показаха, че ни превъзхождат, и това, че резултатът е 1:1, се дължи преди всичко на нашите слабости. Мисля, че към вратаря и защитниците не можем да имаме особени претенции - няма нищо чудно в това да се пусне един гол тук. Но в средната линия и особено в атаката всички наши футболисти са длъжници, може би с изключение донякъде на Краси Балъков, и то с играта му преди почивката.
Петър Василев - Петела: Старае се според мен и Костадинов, не само заради попадението му.
Мичмана: Разбира се, прекрасен гол. Но от тези трима наши играчи, от които, както се пише, се страхува цяла Европа, се очакваше много, много повече.
Петела: Естествено, ако така завършат нещата, ще се стигне до закономерен изход на борбата в шеста група. Французите допуснаха колебания, но срещу преките си съперници, все пак на това турнирно равнище, което да им донесе целта. Ние ще съжаляваме, че това наистина талантливо поколение български играчи минута и 15 секунди преди края на редовното време изпусна участието си на световните финали. Може би още един шанс ще имат тези футболисти в своята кариера. Той ще бъде на следващите европейски квалификации, но тук, на "Парк де Пренс", лично аз очаквах да играем далеч по-активно в атака и в средата на терена. Жалко, че цялата тежест в тази невралгична зона на футбола - в центъра на полето, падна върху плещите на двама играчи. Балъков даде всичко, на което е способен. Лечков не издържа физически в този двубой. Плътното покритие срещу нашите нападатели от страна на френските футболисти свърши работа. Жинола...(б.р. - настъпва кратко мълчание с леко объркване). И вече може би последен шанс за нашите. Ако успеят да изнесат топката в близост до Бернар Лама, Костадинов влиза на скорост, да видим... и стреля. ГОЛ!
Мичмана: Господ е българин тази вечер!
Петела: Господ е българин!
Мичмана: Господ е българин тази вечер!
Петела: Господ е българин! Не зная, не зная какво ще става тази вечер в Париж, уважаеми зрители. Невероятно! 50 000 души са като попарени. Редовното време изтече. Емил Костадинов с великолепен удар простреля Бернар Лама. Всичките тези думи, които казахме за шанса, за спортното щастие, се сбъднаха. Иска ми се само едно - Лесли Мотръм, иска ми се веднага да свири последния съдийски сигнал, защото вече се играе една минута повече от тези 90. Не зная вие как се чувствате в България - аз просто, просто трябва, трябва да спра. Защото иначе сърцето ми може да не издържи този велик миг на българския футбол.
Мичмана: Всички да целунем Емил Костадинов - героя на този мач.
Петела: Заслужава, заслужава Емил Костадинов. Вече да гледаме към хронометрите. Ето го и края - България за шести път е на световни футболни финали. Ето го целия наш щаб. Ето ги българите да ликуват на "Парк де Пренс". Сега вече мога, уважаеми зрители на футбола, да ви кажа - моята прогноза бе 2:1 за България. При този двубой тя се сбъдна. Невероятна радост на "Парк де Пренс". Вярвам, че в този момент цяла България е на върха на щастието. Искахме тази футболна победа, г-н Колев, и тя дойде. Може програмата да удължи малко времето, защото този миг наистина е невероятен.
Мичмана: В такива прекрасни мачове не бива да се акцентира вече върху спортно-техническите качества на играчите. Наистина нашите блестящо завършиха доброто си представяне в тези световни квалификации.
Николай Колев - Мичмана: Все още не знам как ще завърши този мач. Има две-три минути до края, но едва ли ще сгреша, ако кажа, че ние дълго време ще търсим такъв френски отбор. Французите с почти нищо не показаха, че ни превъзхождат, и това, че резултатът е 1:1, се дължи преди всичко на нашите слабости. Мисля, че към вратаря и защитниците не можем да имаме особени претенции - няма нищо чудно в това да се пусне един гол тук. Но в средната линия и особено в атаката всички наши футболисти са длъжници, може би с изключение донякъде на Краси Балъков, и то с играта му преди почивката.
Петър Василев - Петела: Старае се според мен и Костадинов, не само заради попадението му.
Мичмана: Разбира се, прекрасен гол. Но от тези трима наши играчи, от които, както се пише, се страхува цяла Европа, се очакваше много, много повече.
Петела: Естествено, ако така завършат нещата, ще се стигне до закономерен изход на борбата в шеста група. Французите допуснаха колебания, но срещу преките си съперници, все пак на това турнирно равнище, което да им донесе целта. Ние ще съжаляваме, че това наистина талантливо поколение български играчи минута и 15 секунди преди края на редовното време изпусна участието си на световните финали. Може би още един шанс ще имат тези футболисти в своята кариера. Той ще бъде на следващите европейски квалификации, но тук, на "Парк де Пренс", лично аз очаквах да играем далеч по-активно в атака и в средата на терена. Жалко, че цялата тежест в тази невралгична зона на футбола - в центъра на полето, падна върху плещите на двама играчи. Балъков даде всичко, на което е способен. Лечков не издържа физически в този двубой. Плътното покритие срещу нашите нападатели от страна на френските футболисти свърши работа. Жинола...(б.р. - настъпва кратко мълчание с леко объркване). И вече може би последен шанс за нашите. Ако успеят да изнесат топката в близост до Бернар Лама, Костадинов влиза на скорост, да видим... и стреля. ГОЛ!
Мичмана: Господ е българин тази вечер!
Петела: Господ е българин!
Мичмана: Господ е българин тази вечер!
Петела: Господ е българин! Не зная, не зная какво ще става тази вечер в Париж, уважаеми зрители. Невероятно! 50 000 души са като попарени. Редовното време изтече. Емил Костадинов с великолепен удар простреля Бернар Лама. Всичките тези думи, които казахме за шанса, за спортното щастие, се сбъднаха. Иска ми се само едно - Лесли Мотръм, иска ми се веднага да свири последния съдийски сигнал, защото вече се играе една минута повече от тези 90. Не зная вие как се чувствате в България - аз просто, просто трябва, трябва да спра. Защото иначе сърцето ми може да не издържи този велик миг на българския футбол.
Мичмана: Всички да целунем Емил Костадинов - героя на този мач.
Петела: Заслужава, заслужава Емил Костадинов. Вече да гледаме към хронометрите. Ето го и края - България за шести път е на световни футболни финали. Ето го целия наш щаб. Ето ги българите да ликуват на "Парк де Пренс". Сега вече мога, уважаеми зрители на футбола, да ви кажа - моята прогноза бе 2:1 за България. При този двубой тя се сбъдна. Невероятна радост на "Парк де Пренс". Вярвам, че в този момент цяла България е на върха на щастието. Искахме тази футболна победа, г-н Колев, и тя дойде. Може програмата да удължи малко времето, защото този миг наистина е невероятен.
Мичмана: В такива прекрасни мачове не бива да се акцентира вече върху спортно-техническите качества на играчите. Наистина нашите блестящо завършиха доброто си представяне в тези световни квалификации.
