Победата над Холандия ще се помни дълго. Не само като резултат или игра, а и като знак, че футболът ни не е мъртъв. Ето и 9-те причини за възхода на отбора, воден от легендарния номер 9 на футбола ни Любослав Пенев.
1. Отборът играе правилно
Не е необходимо да го прокламираш, а да го направиш. Във всяка една от 90-те минути повече или по-малко си личеше, че всеки знае своите задачи и ги изпълнява, футболистите правят точно това, което е нужно. Всеки риск е пресметнат, всеки човек е подсигурен.
2. Колектив за пръв път от 10г.
Дори когато се класирахме на Евро 2004, в националния нямаше такъв колектив, какъвто има в момента. Помните, че тогава Кишишев се отказа преди форума, а Георги Пеев не искаше да играе като десен бек.
3. Смяната на схемата
При Стоичков излизахме с двама защитници, а екстравагантният Матеус използваше различни схеми с изпълнители, които не са на мястото си. В един момент се стигна дотам, че срещу Черна гора, на върха на атаката да играе... Маркиньос. Сега е съвсем друго. С един класически дефанзивен халф и двама разиграващи пред него, двама по крилата и един централен нападател. Грешката с Емил Гъргоров от Унгария бе осъзната навреме и срещу Холандия вече играехме с таран.
4. „Шутът" за Мартин
Той даде много на България, но със сърце на ръката можем да признаем, че последните му мачове бяха истинска мъка. Остарелият Мартин дърпаше отбора назад и оставяше левия фланг беззащитен срещу набезите на съперника. Срещу Холандия лявото крило Ивелин Попов действаше близо до Веселин Минев и му помогна за опазването на Ван Перси. Това бе и най-силният мач на левия ни фланг от поне 7-8 сезона.
5. Налагането на новите
Налагането на Светльо Дяков в националния отбор прави впечатление. Халфът на Лудогорец се представи уникално в мачовете с Унгария и Холандия и събра очите на специалистите. Любо Пенев залага твърдо и на Георги Миланов, а в отбора бе повикан и брат му Илия. Дебют под ръководството на Ел Голеадор направи и сръбският вратар Иван Чворович.
6. Възкресението на отписаните
Двамата Миневи, Емил Гъргоров, Валентин Илиев, Стоян Колев, Илиян Мицански... Всички те, въпреки своя опит и кариера, така и не направиха нищо запомнящо се в националния и бяха отписани. При Любо обаче въпросните играчи изживяват втори живот и това дава резултат. Справка - Мицански вкара победния гол срещу Холандия.
7. Не цепи басма на Бербатов
Димитър Бербатов може да е най-голямата ни звезда, но в момента връщането му би изиграло ретроградна роля и със сигурност ще лиши младите играчи от готовността да поемат отговорността. С него със сигурност отборът ни е по-непредвидим.
8. Познава отлично българския футбол
Когато поеха България, Пламен Марков, Стоичков и Матеус почти не бяха работили с българските футболисти в клубни тимове. При Любо положението е различно. В ЦСКА под негово ръководство играеха Иван Иванов, Йордан Минев, Иван Стоянов и Александър Тонев, а в Литекс - Георги Миланов и Николай Бодуров. Той знае всеки детайл от тяхната игра.
9. Има успехи преди това
Единствен Станимир Стоилов през този век пое България, след като постигна успехи с клубен отбор. Всички други идваха, защото са имена. Любо дойде като актуален шампион на България с отбора на Литекс. Той е роден победител, като това се пренесе и върху отбора.
