На 24 септември около 18:00 часа в Монтана едно момче се превърна в герои, след като донесе победата над ЦСКА за купата. Това бе направилият първи стъпки във футбола на "Герена" Сергей Георгиев. Малко повече от месец по-късно всичко в северозападния град е постарому. феновете обаче с усмивка отново си спомнят за красивото му попадение, което изправи днес тима срещу Левски. 22-годишното крило, което още се бори за титулярно място, даде интервю пред "Тема Спорт". В него той разказа как точно се е озовал в Испания и какво го е накарало да се върне в България, за да заиграе в Банско, а след това в Монтана. Талантът говори и за битката с Левски, както и целите на тима от "Огоста".
Сергей, предстои ви нов мач с отбор от А група, способни ли сте пак да поднесете сензация, след като отстранихте ЦСКА в предишния кръг?
- Имаме своите шансове да преодолеем Левски, особено ако постигнем добър резултат в първата среша. След това ни чака много тежко гостуване на стадион "Георги Аспарухов", но е напълно реално да продължим напред. За мен е нож с две остриета фактът, че Левски напоследък е неубедителен и падна тежко от ЦСКА. От една страна, те не са в най-силната си форма, но от друга - това ше ги мотивира още повече да постигнат добър резултат и да решат изхода оше в първия мач.
Успя да донесеш победата над ЦСКА. Ще съумееш ли да повториш това и срещу Левски?
- Ще бъде много трудно да го сторя. Надявам се все пак отново да имам късмет и да се разпиша и във вратата на Левски. Дано първо имам възможност, пък после и да я изиграя както трябва. Ако трябва да бъда честен, когато вкарах срещу ЦСКА, не помня какво точно ми мина през главата Но бях много щастлив, все пак това е голям клуб. Успях обаче да запазя спокойствие и да бъда концентриран върху това да съхраним преднината си и,да вземем победата. Дано и сега се случи същото.
Има ли компонент от играта, в който Левски ви превъзхожда?
- Те ни превъзхождат най-вече със самочувствието си, което идва от подобрите им футболисти -все пак играят в А група, докато ние сме в Б. физически може би също са по-подготвени. Но ние пък доказахме срещу ЦСКА, че можем да играем като равен с равен срещу елитен отбор, и то 120 минути, а като добавим и тежкия терен... Но няма от какво да се страхуваме срещу Левски. Ние няма какво да губим в този мач. Всички момчета в отбора сме със силни характери и ще се борим за своето до последно. Излизаме на терена, за да се докажем и да продължим напред.
В момента Монтана е на първо място в Б група. Как виждаш конкуренцията и може ли клубът да се завърне в елита?
- Целта ни е завръщане в А група. Шансовете ни са реални. Показваме доб-ра игра и печелим важни точки. Дано обаче продължим в същия дух и догодина да сме в елита. Силите в Б група са изравнени, но мисля, че имаме потенциал да сме в А група. Трябва просто да покажем постоянство. Едно от най-силните ни качества е, че не губим точки у дома. Дори, ако не се лъжа, не сме допуснали и гол. Много сме стабилни в защита, което дава тласък на целия отбор. В атака също бележим доста. Имаме и опитен треньор като Ферарио Спасов. Истинско удоволствие е да се работи с него. Но още веднъж ще кажа, че Б група е доста изравнена като сили и всеки може да победи всеки. Борбата за първото място ще бъде наистина много тежка и дори свирепа. Надявам се обаче силният колектив, който имаме, да ни помогне да спечелим едно от двете места.
Кариерата ти започва на "Герена". Какво се получи и защо не продължи там?
- Започнах тренировки заради един приятел, а и мен като цяло винаги футболът ме е привличал. Бяхме в един квартал -Слатина, и той се записа първи, а след това аз го последвах. Бяхме на по 7 години. Треньор на 'Герена" тогава ми беше Петър Петров, но само за една година. След това се преместих в частната школа - Елит София. След това играх 2 години в Испания, в школа, близка до тази на Реал Мадрид - Ка-нияс. Как се получи ли? Ами от Елит пратиха няколко момчета на проби, там ни харесаха и останахме. Отборът беше от четвъртото ниво и имаше полупрофесионален статут.
За две години вкарах над 80 гола но все пак ставаше дума за юношески футбол. Мачовете ни бяха доста резултатни, а и като цяло имах голямо самочувствие по това време. Не на последно място и отборът играеше много атакуващо, създавахме редица положения за гол. Не крия обаче, че нивото там беше юношеско, както казах, и това ме накара да се прибера в България, за да играя в Банско.
Вярно ли е, че в Испания са те сравнявали с Бербатов...
- (Смее се.) Да, имаше такова писание, но този паралел е в сферата на фантастиката. Бербатов е само един и е уникален футболист, не мисля, че могат да сравняват някой друг с него. Но имаше период, в който наистина се обръщаха към мен така.
Кой треньор ти е повлиял най-много за твоето развитие?
- Може би Александър Дюлгеров, с когото работих по време на престоя си в Испания. Там научих много неща. Но и в школата на Елит ми показаха доста неща, дадоха положителен ефект върху моето развитие, особено в тактически план. В отборите ми винаги се е наблягало на този аспект от играта. Затова и тактически съм доста добре. За моя пост е важно не само да се представяш добре в атака, но и да помагаш на отбора в дефанзивен план. Надявам се някой ден да получа шанс да го покажа и в по-голям клуб. Но да видим колко ще успея - надявам се да имам шанса да се докосна до сериозния футбол.
