Френският футболен сайт Footballski е дал трибуна на Матиа Курьор, който всеки месец води рубриката „Моят живот на Изток”. Първата серия на поредицата му бе от Грузия, където доскоро бе футболист на Динамо (Тбилиси), но сега вече пише от България. Той има свободата да разказва за всичко, което го вълнува – футбол, музика, храна. Ето какво пише Курьор за Черно море, ЦСКА и живота в България:
Оставих ви от Грузия, а ето, че вече съм на... българска земя. Само преди няколко седмица бях футболист на Динамо Тбилиси, но след бързо отпадане в евротурнирите и ето, че ме изхвърлиха през вратата. Както ви писах и миналия път, адаптацията ми в Грузия бе много деликатна. Не се чувствах добре в отбора, както и всички чужденци, а и Динамо не сполучи с лятната си селекция. Там грузинците са царе и са недосегаеми.
Динамо безспорно има голяма история, но за съжаление днес управлението на клуба не е на нивото на тази история. Всъщност, признавам веднага, че явно не съм способен да играя в голям клуб.
Но въпреки всичко, това, което става в клуба, не е нормално. Логична елиминация от Динамо Загреб, а всичко се срина за президента и клуба. Мечтите за добър отбор се изпариха веднага, а на нас ни бе казано: „Няма квалификации, няма пари”. А няколко дни по-късно ми скъсаха договора по взаимно съгласие. За мен обаче това бе голямо облекчение. След това клубът изгони и другите чужденци, като се върна към стария метод: купуване и развитие най-добрите играчи в страната.
И ето, че в сме в края на месец август, когато трансферният пазар заплашително приближава към края си. Определено труден момент в кариерата на много футболисти. И тогава телефонът звъни. Началото на обещанията, но и на проблемите. Два клуба от Израел, един от Южна Корея и после България. Първите оферти са отклонени веднага, а естественият ми избор се спира върху страна, която вече познавам много добре - България. Черно море е отборът, с който спечелих първите си трофеи. Съвсем естествено, веднага след края на договора ми с Динамо, едно от първите ми позвънявания бе към президента на Черно море. Развълнуван, той веднага ми предложи договор. Въпреки това, имайки горчив опит от отношенията си с треньора на Динамо, поисках първо да говоря с новия треньор на Черно море (бел. ред. - Георги Иванов), когото не познавам и който точно в онзи момент бе извел отбора до първо място в класирането. Няколко дни по-късно, научих, че въпреки желанието на президента въпросният треньор не ме иска. Времето минава, а аз съм все така без договор.
Но ето, че се обадиха и от друг български клуо. Името му? ЦСКА-София. Завърнал се в елита след идването на новия президент Гриша Ганчев, отборът показа големи амбиции и поиска да ме привлече. И то колкото се може по-скоро.
За съжаление, във футбола нещата са непредвидими. Вече съм казвал, че не исках да играя за друг български отбор, но след като Черно море не ми остави избор, приех интервюто с Гриша Ганчев. И ето ме в една висока кула в София. Вътре цялата декорация е с емблемата на клуба и неговата история, а малцината обитатели са огромни охранители и моят събеседник Гриша Ганчев. Всъщност дали мога да го нарека така, ще прецените вие. Пристигайки в кабинета му с един български агент, който да ми помага с превода, Ганчев, с бутилка уиски в ръка, отпраща своите хора извън стаята. Това е началото на един дълъг следобед. Той решава да... не ми обърне никакво внимание в продължение на половин час. Нищо, дори без една дума. Докато води разговор с моя мениджър, аз нямам право дори на поглед, а какво остава за превод. И изведнъж, след мъчителното чакане, на смесица между английски и български Ганчев ме пита колко искам. Така, направо, в брой. Объркан и притеснен, се опитвам да питам агента, който ме придружава, но Ганчев ме прекъсва веднага: „Тук искам само мъже. Така че ми говори на мен, не на него!". Поставен в затруднено положение, му казвам каква е била заплатата ми в Грузия. „Аз ще ти дам повече, ти унизи говедата за Купата". Това е намек за гола, който вкарах на Левски във финала, докато бях играч на Черно море. Добре дошли в Източна Европа и бизнесът по български!
Дали имам идея за влиянието на ЦСКА-София в страната? Ганчев, в приказливо настроение по това време, ми разказа с удоволствие за феновете на ЦСКА по целия свят. „Има 2 милиона фена на ЦСКА-София", ми каза той. И добави да мина в понеделник да подпиша договора си.
Ето, че всичко свърши. А може би тепърва започва?
Днес не обличам фланелката на ЦСКА-София, въпреки че дълго време вярвах в това. След тази среща присъствах през уикенда на мача на ЦСКА-София с Локомотив (Горна Оряховица). Медиите реши - ха, както и аз, естествено, че ще подпиша с клуба. Телевизионните камери започнаха да се задържат върху мен, журналистите разпространиха информацията, а феновете бяха доволни от новината. Те явно ме виждат като този, „който е унизил говедата". Но не. В понеделник пристигнах в клуба, но научих, че няма да подпиша този ден. Дните си минаваха преди да разбера, че новият треньор, който току що бе назначен, не ме иска. Ситуацията стана съвсем объркана. Убеден за договор с клуба лично от президента, отказах всички предложения, които дойдоха междувременно. Крайният резултат? Една последна оферта, която пристига на масата. От Локомотив (Горна Оряховица). Това бе отчаяно предложение от собственика на клуба, който явно си е казал:„Който не опитва нищо, няма нищо!". По-късно той ми призна, че не е вярвал много в тази оферта, мислейки, че няма как да подпиша с клуба му. Но това стана.
Няма да крия, веднага му заявих, че не съм приел заради парите. Амбицията на отбора на този етап е да се спаси от изпадане. Няма да е лесно, ако се погледне старта на сезона. Аз обаче се чувствам добре в отбора, защото мога да играя футбол и да се посветя на страстта си. Това, което ме кара да живея, е да ритам топката. Ако съм в този отбор в момента, то е, за да преоткрия удоволствието от играта, за да се върна на терените, да започна с чиста глава и с амбицията да дам всичко. В отбора съм и за да бъда забелязан, естествено. Всичко е ясно между мен и клуба. Още преди да подпиша, предупредих президента: ако се появи интересна оферта, ще върна всички заплати , получени до този момент, и ще си тръгна спокоен, защото съм дал максимума за отбора.