Христо Крушарски е една от най-интересните фигури в родния футбол. Босът на Локо (Пд) Впечатлява с ексцентричността и позитивността си. Затова в празничните дни вестник „Меридиан Мач" потърси точно него. Вижте откровения разговор с Крушарски, в който ще разкрие всичко - от предпочитанията на трапезата си до истината за инвестициите във футбола.
Г-н Крушарски, на кого се падна паричката на Бъдни вечер?
- Със сигурност не е на мен. Аз получавам все едно и също -не парата, а ярмата. Беше приятно и весело.
- Имате ли някакъв коледен ритуал във вашето семейство, който се различава от типичните за празника?
- Не бих казал. Винаги на Бъдни вечер се събираме в Говедарци. В къщата, в която съм се родил. После на 25-и на мен се пада да почерпя, защото съм и именник. Да ви кажа, в моята фамилия има страшно много хора, които празнуват имен ден на Коледа. Много Христовци сме и затова е винаги весело.
- Какво обичате да си хапвате от трапезата на Бъдни вечер, а и след това?
- Само сърмите ям на Бъдни вечер. После на Коледа не черпим с толкова месо, все пак по нашия край има само компири. Това е основното. Иначе винце и ракийка има доволно.
- Изпращаме 2016-а година след няколко дни. Каква беше тя за вас?
- Година като всяка друга. Единствената разлика е, че този път отделих много внимание на футбола, а не на нещата, които но-сят пари. Затова в края на годината ми бе малко напрегнато, докато наваксам, но успях да се справя.
- Вашият бизнес е с ракети срещу градушки. Какво ли е тогава у вас на Нова година...
- Не, не. На мен по цяла година ми мирише на барут, такава ми е работата. Затова на Нова година я карам по-лекичко и без бомби. Иначе ако сте гледали на годишнината на Локо (Пд) каква заря имаше... Мисля, че на нито един национален празник не е било толкова хубаво. Това е, защото ние си я подготвихме и направихме.
- Какво мотивира човек като вас да влезе във Аутбола?
- Във футбола всеки влиза, защото иска да изгради нещо и да постигне нещо. Аз винаги питам защо Роман Абрамович влезе в Челси? Защото много обича клуба или футбола ли? Всеки си има някаква цел.
- Вашата каква е?
- Моята цел е да градя. Искам да постигнем нещо, да направим нещо за футбола и хората. Искам да изградим хубава база, да накараме футболистите малко повече да мислят за играта, а не само за пари. Вие можете ли да ми посочите поне един, който да играе за емблемата и клуба си?
- Мартин Камбуров?
- Той е друг случай. Камбуров се е напечелил от футбола, той пари си има. Сега просто си преследва някакви лични стремежи, играе за удоволствие, да помогне на младите. Той е изключение. Говорим за масата. Вече ги няма. Всички много обичат Локо, а като дойде някой с по-дебело портфейлче са готови да избягат.
- Защо, според вас, Камбуров така и не успя да се наложи в някой от грандовете?
- Това е въпрос към него. Аз съм доволен от всичко, което дава на Локомотив.
- Щом в хората няма особен морал, а възвращаемост с парите липсва, защо работите в Локомотив?
- Защото искам да помогна. Защото искам да направим база, която да се ползва. Вижте, всеки, който познавам и се занимава с футбол, е на загуба. Аз съм си направил сметката, че възвращаемост ще има едва след третата година, и то ако си направя база като хората и почнем да вадим продукт, да го продаваме. Разберете, докато не започнем да си ги обучаваме и изграждаме в собствената школа и да са закърмени да уважават клуба си, няма да се получи. Затова децата от школата съм ги задължил да идват на всеки мач, извеждат мъжете за срещите. Накарал съм и по-опитните играчи да ходят на тренировки на школата. Само това е начинът да си отгледаме истински играчи. Но смятам, че за хората, които дават пари за футбол, трябва да има някаква помощ. Не го крия, че и аз се надявам на това. Да речем облекчения в данъците. Значи ти строиш едно игрище за 1 милион и плащаш още 100 000 данък печалба. От къде накъде? Трябва държавата малко да помогне. Може да построиш и нещо друго край игрищата, за да не т идват хората с торбички и найлон ки, а да дойдат да хапнат, да пийнат и да спортуват, да бъде една социална дейност. През комунизма имаше един лозунг „Спортът за един мирен свят". Сега трябва да го осъзнаем...Какво е това деца на по 12-13 години да имат диабет? Това е от застоял начин на живот, нещо, което трябва да променим. Но ще стане само с помощта на държавата, защото аз като построя една база, тя няма да остане на Христо Крушарски, а на общината. Трябва само малко помощ.
- Колко пари е излял в бездънната яма на футбола Христо Крушарски?
- Футболът не е бездънна яма, не и по начина, по който аз го разбирам. Ще ви кажа само колко съм дал за погасяване на стари задължения към футболисти и треньори - 800 000 лева. Имаме още 900 000 разсрочени. Отделно са стадионът, помощния терен, заплати, премии, всичко.
- Да поговорим и за по-странични неща, футболните президенти обичат да разказват анекдоти как са били големи футболисти като млади. Вие играл ли сте и на кой отбор сте бил фен?
- До 1975-а година играх в Рилски спортист, като юноша. После се отказах от футбола. Бях фен на ЦСКА до 1982-а г, но Байерн ме отказа. При това бях много запален привърженик. Хващах автобус-чето и ходех навсякъде из страната да ги гледам. Пречупи ме сблъсъкът с Байерн (Мюнхен), защото е много тежко да отпаднеш категорично, когато в първия мач с водил с 3:0 до 18-ата минута. Имаше и по-рано един тежък двубой - с Интер, но тогава съм бил много малък. Оттогава, докато поех Локо (Пд), съм бил три пъти на мач. Симпатизирам на аржентинските отбори Бока и Ривър, тъй като ходя често там по бизнес дела.
- Показахте принципност при изгонването на юношите ви,забъркали се в секс-скандал. Ако имате на разположение обаче Гарра Дембеле, който вкарва по 30 гола на сезон, но всяка вечер е пиян, какво ще го правите?
- Казах ви го чак от Аржентина - принципен съм. Футболът е място за спортисти, не за спиртисти. Аз далеч не съм най-моралният човек, но да сте ме видели някъде да се излагам? Трябва да има ред, дисциплина, да не ти се качват на главата. Един път отпуснеш ли му края, после няма връщане назад.
- Имате добри отношения с феновете на Локо (Пд). Какво бихте направили, ако те се опитат да съблекат или прогонят треньор, както го направиха в Левски с Ивайло Петев и в Ботев с Ники Митов?
- Не вярвам да ми се наложи да правя нещо подобно. В Локомотив се разбрахме с феновете още при идването ми - или ще правим нещо, или няма да правим нищо. Аз мача мога и сам да го гледам от трибуните. Доволен съм от тях, те винаги са се държали добре, откакто аз съм там. Да сте видели да хвърлят бомба? Факли палят, но не хвърлят. Дори в Бургас като ги провокираха на дербито с Ботев, не отговориха с нищо. Европейско поведение. Така трябва да е. Не бива да се оплакваме от БфС, държавата, този или онзи, а да си оправим градинката, за да не изпуснем и последните хора, които идват на стадиона. И полицията трябва да е по-строга, иначе няма как да стане. Казват какво било в онова време, но тогава имаше ред.
- Казахте онова време. Радвате ли се, че сте възпитан и израснал в онова време и помага ли ви това сега?
Помага ми, защото няма друго училище освен това на живота. Сега срещам инженери, които не могат да смятат, а това е ужасно. Аз съм бил леяр в „Кремиковци" и не се срамувам. Най-голямата ми заплата за години наред е била 1894 лева, а сега искат по 5000 евро за нищо. Няма как да стане.
- Вие сте от малкото „външни хора", които са добре приети в Пловдив. Защо обаче често хора от други градове - футболисти, треньори, шефове не са приемани?
- Няма как да те приемат зле, ако искаш да помогнеш. Аз дойдох с уговорката да дам 200 000 лева за година. Те бяха изхарчени за месец. После отидоха още...Като тръгна така реших, че е по-добре направо да се заема, вместо да давам на някой друг да ми управлява парите. Хората ми вярват, че искам нещо да направя, а не идвам да крада. Има едно схващане, че от футбола все някой иска да краде, а като се заемеш няма какво да присвоиш, трябва само да даваш.
- За финал - какво ще пожелаете на хората за 2017-а година?
- Пожелавам им здраве и щастие на всички - на феновете, на хората. На футболистите им пожелавам да се постараят да върнат първо зрелището за хората, а след това да мислят толкова много за пари. Това е правилният начин.
