1. Novsport
  2. БГ Футбол
  3. Румениге: Българският футбол държеше много високо ниво

Румениге: Българският футбол държеше много високо ниво

"В България винаги е имало интересни и качествени футболисти", смята легендата на Байерн

Румениге: Българският футбол държеше много високо ниво
Румениге - о, ка­къв мъж!", беше , заглавието на една песен на английски дует, който възпяваше „секси коленете" на гер­манския играч. А англича­ните не хранят много топли чувства към германците на футбол...

Карл-Хайнц Румениге заслужава всяка добра ду­ма за великата си кариера. През 80-те години той е един от най-силните гер­мански футболисти. Учас­тва на 3 световни първен­ства, в две от които носи капитанската лента и бундестимът стига до финал (1982 и 1986 г.). Още като юноша „Байерн" го купува за 8000 марки, след като в един мач вкарва 16 гола за своя аматьорски тим при победа с 32:0. С гранда от Мюнхен два пъти печели КЕШ (1975 и 1976 г.) и вед­нъж Междуконтиненталната купа. Европейски шампион от 1980 г. Два пъ­ти е кавалер на „Златната топка". Освен в „Байерн" играе в „Интер" и „Cepвeт" има общо 424 мача и 230 гола в клубните си отбори. А в националния е с 95 участия и 45 попадения.

През 1984 г. „Интер" го купува за 11 млн. марки -рекорд, който е надминат същата година само от преминаването на Диего Марадона от „Барселона" в „Наполи" за 24 млн. марки. От 2002 г. Румениге е шеф на Надзорния съвет на „Байерн".
 
- За какво се сещате най-напред, когато чуете за България, хер Румениге?
- България, България... За мачове се сещам, разбира се!
 
- Обикновено германци­те свързват България с мо­рето, плажове, почивка.
- Това звучи добре, но... Съжалявам, млади човече. Аз свързвам вашата страна с работа, тоест с футбол. По­мня още един мач с нацио­налния отбор в София. Спе­челихме с 3:1, аз вкарах два гола (б.р. -Румениге греши -в световна квалифинация на 2 декември 1980 г. той отбелязва едно попадение, а две са на Манфред Калц). Ако не ме лъже паметта, на следващата година Бълга­рия гостува в Дюселдорф, спечелихме с 4:0 и аз пак вка­рах два гола... Като се замисля хубави спомени имам от България, нали?
 
- Ако добавите и успеха на „Байерн" над ЦСКА в полуфинала за Купата на европейските шампиони през 1981 годи­на...
- Какъв мач бе­ше в София, Бо­же мой! До 15-ата минута губихме с 0:3, нали?
 
- Ако трябва да бъдем точни - до 18-ата.
- Каква е разликата? Още не се бяхме изпотили, а три пъти бихме центъра. Затова после ни се наложи здраво да изпотим фланелката, за да постигнем приличен резултат (б.р. -4:3 за ЦСКА). Не вкарах гол тогава, но подадох за един, доколкото си спомням. В реванша обаче нямахме проблеми (б.р. - 4:0 за „Байерн").
 
- Трудно ли се играеше срещу българи тогава?
- Естествено! Но това не ни пречеше да постигаме добри резултати. Да гостуваш в София, беше ужасно, но аз си вкарвах головете. Българ­ският футбол държеше много високо ниво. Тъжно е, че не се запази така. След четвъртото място на световното пър­венство в САЩ не се сещам за други успехи на България. Така ли е?
 
- Така е за съжаление.
- А какви футболисти имаше България като Георги Ди­митров, Димитър Пенев си спомням... Не ме карайте да изброявам, защото ще пропусна някого.
 
- Споменавате имена са­мо на защитници.
- Явно е имало защо да ги запомня. Не беше лесно да се играе срещу българи, въ­преки че имах късмета често да им вкарвам голове.
 
-Показвате добра памет. Интересно дали помните всичките си голове в кариерата си.
- Всички може би не, но помня много.
 
- И кой е най-красивият?
- Най-красивият за съжа­ление си остана незачетен. Играех за „Интер" и вкарах с една фантастична зад­на ножица срещу „Глазгоу Рейнджърс". И един германски съдия отмени гола. Представяте ли си? Точно германец да не признае най-красивият гол в кариерата ми. А той си беше напълно редовен. Щеше да бъде обявен за най-красивия гол на века в Италия...
 
- Гневът блика от думите ви, сякаш още не ви е мина­ло.
- По-добре да не се се­щам... Дайте да продължим нататък.
 
А кой от головете ви е най-важният?
- И за него нямам съмне­ние. На световното през 1982 г. играехме срещу франция на полуфинал. След 1:1 в ре­довното време в продълженията французите бързо ни вкараха два гола и губехме с 1:3. Бях контузен, но ме пуснаха на пожар и само 30 секунди по-късно намалих резултата. После изравнихме и спечелихме с дузпи. Това е най-важният ми гол, защото без него щях­ме да загубим и нямаше да играем на финала. 
 
-Говорите за онази паметна нощ в Севиля...
- Да - първият мач в историята на световни първенства, решен с дузпи. Един от най-добрите на мондиалите за всички времена!
 
- Какво ще кажете за сблъсъка между Шумахер и Батистон, който можеше да има трагични последствия?
- Беше шокиращо. Стана инцидент от ситуация, която не изглеждаше толкова опасна. Уплаших се, че с французина може да се е случило нещо много, много лошо. За късмет нещата не се оказаха толкова трагични.
 
- Какво се случи после в съблекалнята?
- При нас настроението беше супер, защото се кла­сирахме за финала. Но тряб­ва да ви кажа, че с Тони Шумахер отидохме при францу­зите да питаме как е Бати­стон. Казаха ни, че са го от­карали в болница, но състоя­нието му е стабилно и под кон­трол.
 
- А Шумахер за­яви, че щом е счупил пред­ните зъби на Батистон, ще му купи златни.
- Предполагам, че това е плод на емоция и напреже­ние. Не можете да си пред­ставите какво ни беше тога­ва.
 
- Германия спечели пър­вия мач на световни пър­венства, решен с дузпи. И оттогава изглежда непо­бедима с дузпи. Защо?
- Знаете ли, ние, герман­ците, имаме много здрави нерви. Много!
 
- Само със здрави нерви ли се вкарват дузпи?
- Без здрави нерви не става. Ние сме побеждавали често с дузпи, без да сме се занимавали с тях много специално. Трябва да знаете, ( че е страшно трудно да се тренират дузпи. Едно е да се упражняваш, друго - да застанеш пред пълния стадион, пред вратаря и вратата, която ти изглежда малка като миша дупка. Трябва да излъжеш вратаря и да вкараш топката в нея. От твоя удар зависи дали отборът ще спечели или загуби. За това кръвта във вените ти трябва да тече студена като лед, а опънатите нерви да са яки като стоманени въжета. Ние, германците, имаме такъв футболен манталитет.
 
- Вие играхте два финала на световни първенства и двата пъти загубихте. Защо се получи така? 
- Първият през 1982 г. беше заслужено спечелен от Италия с 3:1, въпреки че по­ведохме в резултата. Това беше по-силният отбор, имаше ден, игра по-добре. Аз мисля феърплей и когато съперникът те превъзхож­да, загубите трябва да се приемат. През 1986 г. срещу Аржентина беше по-раз­лично. Губихме с 0:2, израв­нихме за 2:2, но допуснахме една тактическа грешка, Марадона ни се изплъзна, подаде на Буручага и ни вка­раха още един гол. Ако бях­ме стигнали до продълже­ния, имахме много добри шансове да спечелим.
 
- Това беше последният ви мач за националния от­бор. Предварително ли го бяхте решили?
- Да. Знаех, че играя за последно с германската фланелка. Имах късмет да го направя пред повече от сто хиляди зрители на стадион „Ацтека" в Мексико сити и да участвам във велик мач. На терена си помис­лих, че трудно ще намеря по-добро място от това да сложа край на международна­та си кариера. Жалко, че купата ни се из­мъкна.
 
- Италия на Паоло Роси и Дино Дзоф от 1982-ра или Аржентина на Диего Ма­радона през 1986-а беше по-силен съперник?
- Като отбор Италия беше по-силен. Но Аржентина имаше Марадона, а той ви­наги прави разликата.
 
- Кои бяха най-добрите футболисти по времето на вашата кариера?
- Най-великият играч бе­ше Марадона. Вечно ще се води дискусията дали Пеле или Марадона е най-добър за всички времена. Играл съм и срещу Пеле, когато той беше в „Космос" (Ню Йорк). Трябва обаче да ви кажа, че Марадона беше уникален, невероятен фут­болист! Единствен...
 
- Мнозина сега сравня­ват Меси с Марадона.
- Лео Меси е супериграч, но не е направил големи ма­чове за националния отбор. А това е важно. С „Барселона" той печели всичко, a с националния-не. Докато не вземе нещо голямо от световно първенство, сещате се какво, е трудно да бъде сравняван с Марадона. He забравяйте, че Аржентина се класира и на финала на мондиала през 1990 г. благодарение на Диего. Големите играчи трябва да имат и големи купи. Не само в клубните, но и в националните отбори.
 
- Искате ли да видите футболист като Меси с фланелката на „Байерн"?
- Меси наистина е уникат, но аз мисля, че никога няма да напусне „Барселона". Той е отишъл там 13-годишен и съм сигурен, че ще остане до края на кариерата си. Когато имаш такъв футболист в отбора си, никога не го продаваш.
 
- Какви цели гоните днес като ръководител в „Байерн"?
-Основните са две-спортният успех и финансовият баланс. Във футбола днес е важно   не
толкова да имаш много пари, а да ги управляваш добре. Да харчиш разумно и не повече от това, което получаваш. Мисля, че „Байерн" е един добър пример как може да се постигат спортни успехи и в същото време клубните финанси да са под строг контрол. От десет години водим печеливша финансова политика и отчитаме печалба всеки сезон.
 
- Можете ли да си представите   скоро   български играч    с    екипа    на „Байерн"?
- В момента няма конкре­тен футболист в плановете ни, но не бих изключил по­добна възможност. Наблю­даваме непрекъснато пазаpa за играчи, които могат да представляват интерес за нас. А винаги е имало български футболисти с добри качества, които са били интересни. Въпросът е в конкретен момент ние да имаме нужда точно от такъв човек и
да има благоприятни об­стоятелства за трансфер.
 
- Появи се информация в германските медии, че Бербатов е интересен за „Байерн".
- Имаше такава информа­ция, но тя не беше сериозна. Аз винаги съм го харесвал, най-вече когато играеше в „Байер" (Леверкузен).
 
- Помните ли Емил...
- Костадинов! Разбира се. Беше много важен играч за нас. Помня как го взехме, играеше под наем в „Ла Коруня". Скоро го срещнах за­едно с моя голям приятел Михаил Касабов на един мач на „Байерн" в Шампион­ската лига. Срещу „Наполи" или „Виляреал", не помня точно. По това време беше в Мюнхен и ни гостува. Хубава среща, защото с него и с Франц Бекенбауер на треньорската скамейка спечелихме купата на УЕфА през 1996-а . Беше силен футболист  и  безупречен професионалист.
 
- Каква роля играят па­рите във футбола днес?
- Огромна. Без пари няма трансфери, няма футболисти и не може да се конструира качествен отбор. Има два начина да се създа­де такъв тим. Първият е да се купуват силни играчи, вторият - да се произвеждат. В „Байерн" правим и двете.
 
- За голямото съперни-чество между „Барсело­на" и „Реал"какво смята­те?
- В Испания съществуват само тези два отбора. Останалите са зрители на техния двубой за шампионската титла. Което означава, че инте­ресните мачове са само между „Барселона" и „Реал" - в първенството, за купата и в Шампионската лига. А аз харесвам силните и емоционални турнири със сил­на конкуренция... Фаворит в първенството е „Реал" (Мадрид), фаворит в Шам­пионската лига обаче е „Барселона".
 
- А фаворитът ви за европейското?
- Испания и Германия. Сега е по-трудно да се стане европейски шампион, от­колкото световен.
 
- Как прекарвате сво­бодното си време?
- Със семейството. Оби­чам да чета, да гледам фут­бол и филми.
 
- Хубав нов филм?
- „Речта на краля" - супер-филм, препоръчвам ви го горещо.