Спасителят от село Ключ наказа руското високомерие

Европейската приказка на ЦСКА продължава! След 94 минути напрегната и динамична игра на величествения Арена „Химки”, един непретенциозен отбор на средна възраст 22-24 години просълзи цяла България и възкреси спомена за големи подвизи и минало величие…  за Ливърпул, Нотингам и Аякс.

Нещо повече. Тези момчета възродиха надеждата на цяла една нация, че български отбор може да покаже достойно лице в Европа и да се опълчи на гранд с претенциите и финансите на Динамо (Москва).

Когато преди двайсет дни, жребият отреди на ЦСКА да се изправи срещу страховития тим на Динамо (Москва), всички побързаха да отпишат момчетата на Любослав Пенев. И действително – от трите отбора, които получиха шанса да защитават името на България в Европа, „армейците” бяха тези, които изтеглиха късата клечка. И изглеждаха обречени.

Но това, което прави футбола най-великата игра в света, е именно неговата непредвидимост. И често така се получава, че тези, които имат най-малки шансове, постигат най-големите подвизи.

Това бяха думите на бившия треньор на Литекс и ЦСКА Ферарио Спасов, който прогнозира, че нито един от трите реванша няма да завърши така, както се очаква. И беше прав…

В първия мач тимът на Любо Пенев показа класа и игра, която остави оптимистична нагласа във всички. „Армейците” не само не позволиха на руснаците да им отбележат гол, но и пропуснаха да решат спора още в България. Въпреки това запазиха своите шансове. Малки, нищожни, наивни… но все пак шансове.

Тези шансове започнаха да се топят като утринен снежец през пролетта още в 10-ата минута на реванша, когато Кержаков простреля с глава Иван Караджов. Този ранен гол, който за много от изстрадалите фенове на българския футбол може да е изглеждал като края на света, не можа да пречупи пословичния дух на славните „армейци”.

Само четири минути по-късно, стадионът в Москва застина и повече от сто български привърженици нададоха тържествуващ вик, когато 19-годишния Спас Делев сътвори истински шедьовър и върна равенството в мача. Върна вярата, че една малка България или по-точно един голям ЦСКА, може да подчини високомерна нация като Русия.

Още с този гол можеше да приключи благополучната експедиция на ЦСКА към Европа. Единствената задача пред сърцатите футболисти бе да запазят равенството, което им отваряше пътя към Лига Европа. Но това не изглеждаше никак лесно на фона на оставащите 80 минути.

Вместо очаквания спектакъл „Опълченците на Шипка”, обаче тимът на ЦСКА изнесе лекция, за това, как трябва да изглежда един отбор в Европа.

В 55-ата минута Иван Иванов отбеляза втори гол във вратата на Габулов и направи триумфа на ЦСКА още по-категоричен.



Един отбор, съставен не от безбожно скъпи чужденци, а от млади и неопитни надежди на българския футбол, обърна резултата от 1:0 на 1:2 и показа, че чудеса все пак съществуват.

Заслужено в герой на мача се превърна младокът Спас Делев, който изстрада много, докато оправдае прозвището „Спасителят на надежди”.

Одисеята на 19-годишния нападател от село Ключ до групите за Лига Европа е дълга, нелека и наситена с много обрати и перипетии.

Спас Делев, който е едно от новите попълнения на ЦСКА, пристигна на „Българска армия” не с огромни претенции и неоснователно самочувствие, а с единственото желание да играе и да се доказва. Скромността на момчето смая всички в Борисовата градина, а единственото, което може да се равнява с нея, е безспорният му талант. Именно това бе и причината дребосъкът да се превърне в любимец на „червените” фенове.

За разлика от останалите новопривлечени, Делев не бе закупен, а взет под наем за една година. Това не попречи на бързоногия нападател да покаже двойно повече хъс и старание.

Същевременно сумата от 150 000 евро, която от ЦСКА трябваше да изплатят на Пирин се бавеше, благоевградският тим правеше отсрочка след отсрочка, докато накрая се принуди да направи огромен компромис. За да не се спира развитието на едно талантливо момче.



Въпреки това, сърцатият футболист пропусна първите мачове на ЦСКА от евротурнирите срещу Дери Сити, тъй като все още не бе картотекиран. Спекулираше се, че сериозна контузия ще го извади от футболните терени поне за два месеца, но въпреки напрежението и препятствията, желанието му да защитава червената фланелка не спадна и за миг.

Когато облаците над Делев все пак започнаха да се разсейват и вече почти се виждаше светлината в края на тунела, се обади стара травма, която за пореден път отложи така чакания момент. Часът на истината за него настъпи в първия мач срещу Динамо, когато пъргавият нападател изигра едно полувреме. Първите му официални 45 минути с екипа на ЦСКА. Въпреки че се бори храбро и с хъс, той ще запомни тези 45 минути главно с непростимия пропуск, който направи, останал очи в очи с вратаря на Динамо.

Ситуацията се повтори и в следващия му мач срещу Спортист, в който късметът отново не бе на негова страна и той се отчете с втори фрапантен пропуск.



Но докато т.нар. критици побързаха да определят футболиста като „поредното недоразумение” в ЦСКА, истинските фенове застанаха зад него и за миг не изгубиха вярата си в своя спасител.

Подкрепяха го лично и чрез всевъзможни форуми, окуражаваха го и вярваха, че ще дойде ден, в който той ще им се отплати подобаващо – с голове!

Както много често става, този ден дойде, когато вече почти всичко изглеждаше невъзможно. Късметът се обърна и Съдбата се усмихна в най-подходящия момент.

Спас Делев отбеляза първия си официален гол с червената фланелка, който бе от решаващо значение за тима и написа нова страница в историята на ЦСКА.

С това той влезе завинаги в сърцата на „армейските” фенове и доказа, че когато играеш със сърце и се раздаваш, нещата просто се получават.