Като слушам през последните дни какви ги говорят за мача с Малта Божинов, Полето, Ники Михайлов, Манолев, че и лично Христо Стоичков, пак вадя от интернет списъка с играчите на съперника.
Почвам да оглеждам внимателно, сравнявам, но ситуацията е същата -дошли са готвачи, химици и учители и такива играещи по трета италианска дивизия. Няма месита, няма швайнщайгери, няма лампардчета, няма дори някой, който да става за Пескара или Селта.
Ние обаче имаме едно наум срещу тях и дори се страхуваме. Ай, сиктир бе, момци, това е Малта, да не се самонавиваме, за да се мобилизираме, че накрая ще се окаже как сме налели бетона. Вярно е, че без Манолев (който може и да играе, но невъзстановен) и Светльо Дяков -двама от най-ефективните ни национали, отборът не е същият.
Малтийците обаче трябва да ги бием и с резервите на ЦСКА, Левски, Литекс и Лудогорец, иначе къде сме тръгнали. Нека погледнем с какво островитяните са се превърнали в такава сила през последните години, с която стряскат съня на нашите.
През този век Малта има 32 гостувания в европейски и световни квалифика ции, като в тях са записали 30 загуби и 2 „хикса"?! Победа, разбира се, няма, а ремитата са срещу Молдова (1:1) през 2007 г. и срещу Израел (2:2) през 2003 година. При 23 от тези 30 загуби малтийците дори не са се разписали.
Нещо повече, в квалификациите за световното през 2010 г. в ЮАР малтийците не само паднаха във всичките си гостувания на нула, но два пъти регистрираха 0:4 и три пъти 0:3. При това са ги били посредствени тимове като Албания и Унгария.
