Иван Вуцов е възпитаник на „Янтра (Гaбpoво). В Левски играе от 1960 до 1968 г. Има записани 213 срещи за първенство с 4 отбелязани гола, 41 мача за Купата на страната и 60 международни срещи. Шампион на България през 1965 и 1968. Печели Купата на страната през 1967 г. За националния тим има 24 участия. Участва на световното първенство в Англия през 1966 г., като активът му е автогол с летящ плонж. Като старши треньор ръководи Левски (София) 5 сезона през 70-те години на XX век. Печели титла и два пъти Купата на страната. Под негово ръководство „сините" елиминират Аякс за Купата на УЕФА и достигат до четвъртфинал с Барселона през 1976 г., където успяват да запишат победа с 5:4. Бил е треньор и на националния отбор на България. Класира тима на световните финали в Мексико през 1986 г., където стига до осминафинал и отпадане от отбора на домакините. Дълги години е изпълнителен директор на Българския футболен съюз. В лошия му актив е и „най-скъпата плюнка" в света - тази по тъчрефера в мача с Шотландия (1:1) през 1990 г. в София, заради която БФС бе глобен 25 000 швейцарски франка, а селекционерът Вуцов е дисквалифициран от международни мачове за четири години.
- Г-н Вуцов, каква футболна година изпращаме според вас? С какво беше белязана тя?
- Смесени чувства, така я изпращаме. Имаше доста хубави неща в началото. На международното поле се постигнаха някои добри резултати. Някои се представиха по-добре, други не толкова, вижда се от резултатите. Но тази година бе малко по-жива, по интересна.
- В родния шампионат Лудогорец отново е лидер, за пореден сезон. Левски и ЦСКА се борят за второто място, което не им подхожда. Как да се справят?
- Доста години Лудогорец вече държи нещата под контрол, окупирал е първото място. Държи здраво тази позиция. Левски и ЦСКА, които в миналото бяха ангажирани да бъдат на първото място, сега отстъпват. Не играят постоянно, на приливи и отливи са. Ту направят нещо хубаво, ту показват посредственост, скрият се някъде. Докато Лудогорец е отбор, който държи ниво, отстоява своята позиция и затова е на върха.
- Доколко важни са парите? В смисъл, ако един клуб си използва своите юноши, няма ли да е по-добре да печели?
- Парите са най-важни! Затуй защото, нищо не става без тях. Мама на тати не дава, дето се казва. Който си осигури по-добър бюджет, по-добри спонсори, който вкара по-добре парите си в покупката и продажбата на футболисти, той ще е по-добре. Детско-юношеските школи също са важни, там трябва да се сложи отпечатък. Защото, както виждате, по-ценно от българското трудно се намира. Или ако мине някой добър, то той идва само да си прибере парите и си замине. Не е добре, че младите, които трябва да доведат до израстването на българския футбол, ги държат далеч от отборите.
- Нивото на футбола ни на международно клубно равнище се срина тази година, нивото на българския футбол върви ли надолу?
- Нямаме позиции нито на клубно, нито на национално ниво вече. И това е, защото не произвеждаме състезатели. Впечатление ми прави, че не търсим новостите, към които се стремят напредналите във футболно отношение страни.
- Минали сте през всички нива във футбола, но как ви се вижда съдийството, защото имаше много обвинения?
- Не искам да навлизам в коментари, защото има какво да се желае от съдийството ни. Общо взето и там сме на някакво средно ниво. А трябва да имаме повече рефери, които да излизат в Европа, да носят опита и да са независими.
- Националният ни отбор започна добре сезона в Лигата на нациите, докъде може да стигне?
- Аз ще започна с треньора Петър Хубчев, защото считам, че той е едно качествено момче. Той ще израства още, защото е трудолюбив. Лошото е, че трудно намира в българския футбол това, което му е нужно. Няма много футболисти, които да изпълняват поръчките му на терена. Въпреки всичко ще отбележа, че тази година донесе оптимистични нотки за отбора ни. Постигнаха се добри резултати, но за жалост не са трайни и не са постоянни.
- Какво е нужно, за да станат по-трайни резултатите?
- Важни са футболистите, те трябва да са ниво, първо. Тук малко отстъпваме. Важно е какво тренират в клубовете, как играят там, доколко са ангажирани. Трябва да са по-отговорни, да търсят подобри изяви. Това става само с упорит труд, с развитие на разбиранията за съвременния футбол, с треньорско виждане.
- Модерна тема е да се говори за развитието на играта, за детските школи. Как беше по ваше време и как е сега? Помага ли БФС?
- Подкрепа за детско-юношеските школи от страна на БФС винаги е имало. Доколко е имало резултати във времето, не се ангажирам да коментирам. Но не можем да се похвалим с някакви големи успехи, това е видно. Непостоянството е спътник, който не е добър.
- БФС ли е само виновен за застоя в развитието на младите?
- Не, работата е на клубовете, футболният съюз може и трябва да организира повече състезания с международно участие, също така и възможно най-много участия в чужбина. Така момчетата ще придобият опита, който ще им е нужен в бъдеще. Само в мачовете се раждат футболистите.
- Вие сте преминали по цялата верига във футбола - от играч, треньор и ръководител, кога ви е било най-трудно?
- Леко няма никога. Когато се отпуснеш, тогава идват проблемите. Когато работиш много, само тогава идват резултатите. Всякога съм се старал да бъда верен и предан на футбола. Искал съм да „купувам", да разбирам това, което в по-напредналите европейски страни се показва. Имали сме възходи, но и падения, което някои мислят, че е нормално, но трябва да се държи добро ниво непрекъснато. Надявам се моите наследници да го осъществят, защото трябва да стоплят сърцата на запалянковците.
