Той е един от символите на едно велико френско поколение. Марсел Десаи има 116 мача за петлите, а на клубно ниво направи кариера в Милан и Челси. А преди да заиграе при росонерите, железният бранител спечели финала на ШЛ срещу бъдещия си италиански отбор с Марсилия, в чиито редици игра редом с големите Бокшич, Фьолер, Бартез, Боли, Дешан, Созе и Англома. В момента 47-годишният Десаи изглежда така, все едно току-що е приключил кариерата си, а не преди 10 години - стилен, снажен, без излишни килограми и все още здрав като скала, която трудно може да се побутне. Бившият френски национал коментира Евро 2016 за френската телевизия.
Мосю Десаи, като гледате толкова много мачове отстрани, липсва ли ви футболът?
- Понякога повече, понякога по-малко, но реалностите са други.
Изглеждате във форма.
- Да, защото продължавам да се грижа за тялото си и за здравето си, а това е много важно за всеки спортист, особено когато прекрати кариерата си. Не можеш да се отпуснеш толкова бързо и да сложиш точка.
Играете ли футбол с приятели?
- Да, и то често, но на малки вратички. Иначе, когато мога, се впускам и в благотворителни мачове.
Живеете ли със спомените, сещате ли се често за онези славни времена, в които Франция доминираше, а с Марсилия, Милан и Челси правехте велики мачове?
- Старая се да не живея с миналото, защото за мен има само настояще, което пък е важно за бъдещето. Миналото си е минало, а постиженията са за феновете, за статистиците. За нас, футболистите, е хубаво, когато хората се сещат за дадени моменти, за това, което сме направили. Имах честта и удоволствието да играя с редица големи футболисти, което няма как да не ме радва. С Франция станах световен и европейски шампион, какво повече да искам от живота в спортен план
Тежи ли ви славата?
- Понякога. Но не крия, че е хубаво нещо, стига да не се злоупотребява с нея.
Трудно ли взехте решението да сложите край на кариерата си?
- Не е лесно, но е неизбежно. Не можеш да се бориш и да воюваш с времето. Това са нещата от живота и идва момент, в който да се поог-ледаш и да видиш, че реалностите са други.
В телевизионното студио по-лесно ли е, отколкото на терена?
- Не бих казал. Малко по-приятно е, че няма кой да те рита (смее се). Но пък, когато цял живот си тичал след топката и изведнъж трябва да правиш нещо, което не е на скорост, трябва време за адаптация, да се нагодиш към новите неща. За мен е удоволствие да правя анализи, да изразявам мнение за дадена ситуация.
Как се промени футболът от времето, когато вие бяхте футболист, и сега, когато сте от другата страна на барикадата?
- О, доста неща се промениха - кое за по-добро, кое към по-лошо, но светът се развива, няма начин. Вече въведоха технологиите, сега няма нещо, което да остане извън обсега на камерите, няма нещо, което зрителите пред телевизорите да не могат да видят. Всичко се следи под лупа. Виждате, че дори футболистите и треньорите прикриват устата си, когато си говорят, за да останат тези думи скрити. Преди като че ли имаше повече романтика, по-истински сблъсъци на терена между футболистите. За съжаление сега това не го виждам.
Кой е най-трудният противник, срещу когото сте се изправяли?
- О, много са, не мога да ги изредя всичките. Марко ван Бастен беше изключителен нападател, много повратлив, изобретателен, страхотен голмайстор. Не му отстъпваше по качества и Жан-Пиер Папен. Паоло Малдини и Франко Барези бяха институция в Милан, с Марсилия ги победихме на финала на Шампионската лига, а след това станахме съотборници. Играл съм с много добри футболисти, с които изпитваш удоволствие.
През 1992/93 спечелихте Шампионската лига с Марсилия, а през следващия сезон станахте играч на Милан. Труден ли е преходът от френската Лига 1 към Серия А?
- За някои може и да е труден, но за мен не беше. Аз никога не съм се притеснявал от предизвикателствата. В началото е малко смущаващо, тъй като има езикова бариера, но на терена това се забравя и всичко е наред, особено когато играеш с големи футболисти, лесно е.
Лесно ли ви беше и на финала на Шампионската лига срещу Барселона през 1994 година?
- Намеквате за резултата 4:0 ли?
Не само, а и за играта, съперника, в чиито редици бе и Христо Стоичков. Помните ли го?
- Разбира се, как да не го помня! Велик футболист, един от най-добрите, срещу които съм се изправял. Стоичков е човек, който гори в играта, няма да се предаде до последно, а хъсът му се вижда на терена. Не случайно спечели и толкова много отличия. Не един и два пъти сме се изправяли един срещу друг, както на клубно, така и на национално ниво. Имали сме противоречия на терена, разбира се, но нищо повече, това е в рамките на нормалното. Помня, че тогава ги победихме безапелационно, бяхме по-добри, но резултатът лъже понякога, не винаги е отражение на това, което се е случило на терена. Барселона пропусна едно-две добри положения, а двата ни гола в края на първото полувреме и в началото на второто (Масаро 45; Савичевич 47 - б.а.), ги съкрушиха. Трудно се наваксва такъв пасив. Между другото, аз също се разписах в този мач, оформих крайното 4:0. Бяхме велика генерация, с Тасоти, Панучи, Масаро, Савичевич, Донадони, Бобан... Големи, големи футболисти.
Помните ли онзи проклет 17 ноември 1993 година и "Парк де пренс"? - Какво за тогава? България победи Франция с 2:1 насред Париж и отиде на световното първенство, а вие останахте вкъщи? Тогава Стоичков също игра срещу вас, а Костадинов вкара и двата гола във вратата на Бернар Лама.
- Да, сещам се... Явно съм искал да изтрия от съзнанието си този мач, но вие ми го напомнихте (смее се). Беше разочароващо, да. Всички бяхме убедени, че ще играем в Щатите, но реалностите бяха други. Имахте невероятно силен отбор, който стигна на полуфинал впоследствие. В този злополучен мач на "Парк де пренс" аз играх десен защитник, а срещу мен действаше именно Христо Стоичков, борбата бе безмилостна, но за съжаление загубихме.
След мача България бе във възторг, а Франция потопена в скръб. Пресата разкъса Давид Жинола заради едно грешно отиграване, след което падна и победният гол в последните секунди. Няма ли снизхождение в такива моменти?
- Явно от вас, медиите - не. Можеше да е по-различно, тъй като Давид е добро момче, изключителен футболист и не трябваше да се постъпва така с него. За съжаление, това може би беше и причината той да не изиграе много мачове с екипа на Франция. Помня, че тогава критики изтърпя целият отбор, но това беше нормално, провалихме се.
Стига вече за миналото, да поговорим и малко за настоящето, за Евро 2016. Какво ви прави впечатление от изиграните до момента ма чове?
- Прагматизмът. Отборите се стремят да не сбъркат, чакат своя момент, силите са доста изравнени и това го показват резултатите, които не са с голяма разлика, но в такъв дълъг турнир е нормално и силите да бъдат съхранени. За първи път на европейско първенство участват 24 отбора, което си е горе-долу като световно. Нямаш право на много грешни стъпки, тъй като съвсем скоро можеш да се озовеш зад борда. Според мен във фазата на елиминациите ще си проличи истинската класа на отборите. Мога да кажа, че съм приятно изненадан от Албания, Словакия, Северна Ирландия и Румъния, докато на другия полюс са Украйна, Русия и Австрия. Честно казано очаквам голяма изненада от Хърватска, а с интерес ще наблюдавам играта на Англия и Исландия.
Умишлено ли пропускате Франция?
- Не, не е умишлено, но Франция до момента печели мачовете си и върви напред. Прави го малко в стил "Германия" - повече рационалност, прагматизъм и без излишни рискове, което дава резултат.
Дидие Дешан е доста критикуван от феновете, а като че ли медиите чакат негова грешна стъпка, за да го разкъсат, не мислите ли?
- Не, не съм съгласен с вас. Той е добър специалист, има виждания за играта, работи поетапно, влага всичко, което е научил през годините. Бил съм съотборник с него в Марсилия и в националния отбор дълги години и мога да ви кажа, че е страхотен професионалист. Не случайно игра дълго време на най-високо ниво и като капитан на отборите, в които е бил, вдигна най-важните трофеи. Пожелавам му да постигне това и като треньор.
Кой футболист ще е откритието на турнира?
- Трудно мога да отговоря на подобен въпрос, но си мисля, че звездата на Грийзман ще блесне с пълна сила, както и Едер от Италия. Нека не подценяваме и останалите изпълнители, турнирът е дълъг, всичко може да се случи. Модрич дърпа доста добре конците в състава на Хърватска, но очаквам повече от Ромелу Лукаку, а и от Томас Мюлер, който засега остава в сянката си от световното в Бразилия през 2014-а.
Иво Тонков за „Тема Спорт” от Париж