Днес на „Алианц Арена" в Мюнхен във финала на Шампионската лига ще се изправят два отбора, които в рамките на последните четири години са изживявали разочарованието да гледат как съперникът им триумфира с най-ценния клубен трофей.
През 2008-а на „Лужники" в Москва дъждовните капки безмилостно щипеха суровото лице на Роман Абрамовимч. Собственикът на Челси трудно преживя загубата с дузпи от английския враг Манчестър, Юнайтед точно в неговия град. Тогава едно подхлъзване на Джон Тери при изпълнението на дузпите лиши руския мултимилиардер от единствения трофей, който му липсва. Сега, по ирония на съдбата, грешникът няма да може да излезе в Мюнхен, за да извоюва своя реванш. Заради глупавия си червен картон в триумфалния реванш с Барселона на „Камп Hoy", издействан с блъскане в гърба на чилиеца от домакините Алексис Санчес, Тери ще пропус не битката Байерн.
Преди 2 години пък баварците трябваше да се примирят с доминацията на Интер на Жозе Мауриньо, след като загубиха с 0:2 последния сблъсък за приза на „Сантяго Бернабеу" в Мадрид. Два гола на аржентинеца Диего Милито направиха португалеца едва третия треньор в историята, стъпил на континенталния клубен връх с два различни отбора. Моуриньо вече го беше направил с Порто през 2004-та. Сега Моуриньо се .надяваше да стане първият в историята, печелил Шампионската лига с три различни тима, но Байерн му отне тази мечта със спечелените дузпи на „Бернабеу" - там, където преди две години бе победен от Интер на Специалния.
Всички залози клонят към баварците, които приемат осакатения Челси (освен Тери наказани са още Раул Мейрелеш, Рамиреш и Бранислав Иванович) в своя дом. Над баварците обаче висва проклятието на Рома от 1984-та. Тогава „вълците" се смятат за сигурни победители на своя терен срещу Ливърпул, но в крайна сметка отстъпват след дузпи, като завинаги в историята остава шоуто на Брус Гробелар. „Пияната тояга" на зимбабвиеца под рамката е повторена от поляка Йежи Дудек, който носи на Ливърпул „Чудото в Истанбул" срещу Милан през 2005-а.
Има и още една тенденция, която навява мрачни мисли на наставника на баварците. Юп Хайнкес губи финал за КЕШ като играч на Борусия (М), но пък триумфирал вече като треньор с Реал. В реда на горните мисли той може да стане четвъртият наставник с купа с два различни отбора, но първо трябва да се пребори със Стария завет на втория път. фактите досега показват, че в 4 случая отбор, загубил първия си финал, се реваншира във втория.
Това първи прави Милан, който през 1958-а пада от Реал с 2:3 след продължения, но през 1963-та бие Бенфика с 2:1. През 1969-а надигащият се Аякс е подчинен с 4:1 от Милан, но през 1971-ва
През 1980-а Хамбургер пада с 0:1 от Нотингам, но 3 години след това в Атина побеждава със същия резултат Ювентус. През 1991-ва Марсилия губи финала на „Сан Никола" от сръбския Цървена звезда с дузпи, но през 1993-та бие с 1:0 „росонерите".
Изброените случаи засягат само първата поява на даден отбор във финала. Иначе има и отбори, които са играли в повече битки, но при една от загубите им следва победа при новия шанс. Така например Реал се реваншира за поражението от Интер през 64-та с успех над Партизан през 66-а, Ювентус преглъща болката от 83-та с успех през 85-а, а Милан си отмъщава на Ливърпул за истанбулската драма с 2:1 в гръцката столица две години по-късно.
Така че съдбата намигва на Челси. Въпросът е съгласен ли е Байерн?