Мишел Платини: По мое време се играеше за удоволствие

56-годишният Мишел Платини е избиран три пъти за футболист на годината (1983-1985), през 1985 печели с Ювентус Купата на европейските шампиони, а през 1984 извежда Франция до европейска титла. От 2007-а бившият френски полузащитник е президент на УЕФА.

Г-н Платини, как виждате възможността на 1 юли догодина да връчите в Киев европейската купа на отбора Германия?

- Шансовете са големи. Германия има силен отбор, а и Немската футболна федерация свърши добра работа през последните години с подмладяването на тима. Германците са заимствали нещо и от Франция, където се насърчават младите футболисти.

След загубения полуфинал на световното първенство в Испания през 1982 не бихте ли искали да погубите всеки един германец?

- Никога не съм казвал такова нещо.

Но сте си го помисляли?

- Само непосредствено след драматичния мач. Но тогава повече исках да погубя холандците, съдията беше от Холандия. Мога да ви успокоя, че това са само приказки.

Ще се получи ли всичко както трябва на европейското първенство в Полша и Украйна?

- Все още стои въпросът с инфраструктурата. Беше доста трудно, едно голямо предизвикателство. Сега те имат нужда от чуждестранни експерти на място и от помощта на УЕФА, има още няколко малки проблема. Летище, което още не е готово, липсваща автобусна система. Въпреки това с всеки изминал ден аз съм все по-малко притеснен.

Наистина ли имаше вероятност някои мачове да се играят в Германия, вместо в Украйна?

- Това беше една от многото възможности. Полша щеше да се справи във всеки случай, въпросът доскоро беше дали Украйна ще получи четири или само два стадиона.

Кога стана ясно, че Украйна изпълнява изискванията?

- Преди два месеца.

Вие усърдно се занимавате с проекта в Европа да няма повече финансов допинг от олигарси, шейхове и други инвеститори. Това ще помогне ли на Байерн (М) да спечели Шампионската лига?

- Не знам. Ние просто искаме да въведем определена справедливост. Клубовете трябва да покриват разходите си само със свои парични постъпления, с изключение на разходите за инфраструктура и за школата. Искаме да го въведем постепенно и за пръв път всички са съгласни: политици, национални съюзи, както и клубовете.

От този сезон финансите са предмет на контрол от УЕФА. През следващите две години загубите на всеки клуб не трябва да надхвърлят общо 45 милиона евро...
- Точно така. После постепенно ще стават по-малко.

Смятате ли, че онези клубове, които досега прибягваха до субсидии от богати собственици, ще успеят да се справят с това?

- Всички знаят правилата от две години. Имаха време да се адаптират.

Манчестър Сити отчете последно загуби от 140 милиона евро, Челен - над 80 милиона.

- Знам, знам. Наясно сме с това, но и клубовете също знаят. Дори и американските инвеститори, които се заеха с Ливърпул, знаеха, че скоро ще има финансов феърплей. Те казаха, че това е още една причина да инвестират във футбола.

Катарски инвеститор придоби това лято мажоритарния дял в ПСЖ и похарчи 90 милиона евро за нови играчи. Тези хораочевидно вярват, че могат да купят спортния успех може би защото правилата за финансовия феърплей не предвиждат конкретни наказания.

- Не става въпрос за това да се унищожат клубовете, ние искаме да им помогнем. Има редица възможни санкции от парична глоба до забраната да се привличат нови играчи и изваждане от първенството.

Клубовете ще търсят вратички. Манчестър Сити получи 400 милиона паунда твърди рекламни пари за десет години от националната авиокомпания на Абу Даби. Тази фирма се ръководи от доведен брат на собственика на клуба. Това не е ли скрито спонсорство?

- И това ще се контролира. Имаме експертна комисия, която да определя кое спонсорство отговаря на пазарните условия. След това ще решаваме дали това може да се приеме като оперативни приходи, или не. Няма да е лесно и в началото не всичко ще е перфектно. Но имаме волята да се заемем с това.

Забелязват ли се вече промени някъде?

- Клубове, които не са имали големи трансферни разходи и cera играта им не върви, казват: Платини е виновен.

В съда има дело, свързано с швейцарския първодивизионен клуб Сион, който сега ви създава доста грижи.

- Както и много други клубове.

Швейцарски районен съд постанови, че Сион трябва да играе в Лига Европа, въпреки че отборът беше изваден от нея. УЕФА обаче отказа да се съобрази с решението на съда. Как можете да игнорирате съдебно решение?

- Този въпрос ще ми го зададе на 19 октомври прокурорът. Нещата обаче са прости: Клубът наруши трансферна забрана, която ФИФА му беше наложила за подбуда към нарушаване на договора при покупката на един вратар. Въпреки забраната Сион привлече шестима играчи и ги пусна в игра.

Защо спортните асоциации реагират толкова чувствително, когато отделни членове се обръщат към граждански съдилища?

- Ако всеки можеше да се обръща по всяко време към съда, това би било катастрофа за спорта. Представете си, че един играч, който е получил червен картон, заяви, че съдията и футболният съюз му пречат да упражнява професията си. Трудова забрана! Тогава всички ние можем да престанем да се занимаваме с нашия спорт.

Затова ли случаят със Сион е толкова взривоопасен?

- Ако шестимата дисквалифицирани играчи получат правото да играят посредством такова съдебно решение, това би било бедствие, краят на футбола.

Вие играхте във време, когато футболът все още не беше глобален бизнес. Бихте ли излезли и днес на терена с удоволствие?

- По-скоро не. По мое време се играеше, защото това доставяше удоволствие. На 17 години аз отидох в професионален клуб, Нанси. Днес трябва да преминеш в професионален клуб на 10-11 години. Ако трябваше на 10 години да ида в някой клуб в чужбина, може би нямаше да бъда много щастлив и щях да прекъсна с футбола.

Ще наследите ли Йозеф Блатер, когато през 2015 г. изтече последният му мандат като шеф на ФИФА?

- Не знам. Като президент на УЕФА трябва да искам европеец да застане на върха на световната асоциация. Дали ще съм аз, или някой друг, ще видим.