Роберто Баджо: Трап ме прецака лошо за мондиала през 2002

Роберто Баджо, най-странната футболна звезда, получи ново голямо признание - Световната награда за мир за 2010 г. Италианският будист ще получи наградата си в Хирошима този петък, а на церемонията ще присъстват Михаил Горбачов, Далай Лама, Лех Валенса.

Баджо е отличен за активната си благотворителна дейност (участва активно в събирането на средства за болници след земетресението в Хаити), около която той предпочита да не се шуми много.

Преди Роби тази награда получиха звезди като певицата Ани Ленъкс (2009), Боно от U2, Джордж Клуни, Боб Гелдоф, Питър Гейбриъл. Баджо е първият футболист, удостоен с подобна чест. Ако не се броят играчите от футболния тим на италианските певци, воден от Джани Моранди, който за 22 г. събра над 40 млн. евро за благотворителност с изиграните почти 400 мача.

"Тази награда е по-ценна и от Златната топка", каза Баджо, избран за №1 от "Франс футбол" и ФИФА за 1993 г.

Пред италианското издание на сп. "Венити Феър" 43-годишният Баджо сподели и най-голямата си болка - отпадането от състава на адзурите за световното през 2002 г. в Южна Корея и Япония. То щеше да бъде негово четвърто.

- Баджо, изминаха повече от 8 г., откакто Джовани Трапатони реши да не ви включва в състава на адзурите за световното през 2002 г. Какви чувства пазите оттогава?
- Това щеше да бъде четвъртият ми мондиал и аз трябваше да бъда там. Щеше да бъде справедливо, правилно, безспорно.
Бях си заслужил правото заради кариерата ми. Той (Трапатони) бе длъжен да ме вземе, да ми даде този шанс. Трябваше да ме вземе дори и в инвалидна количка. При това точно тогава ФИФА увеличи броя на играчите на 23-ма души. Това го направиха, за да можем да участваме аз и Роналдо, след като и двамата се възстановявахме от контузии и бе рисковано. Един човек повече, нима това щеше да е някакъв проблем? Само че Роналдо отиде, възкръсна и победи. А аз - у дома...

- Какво помните от участията си в световните първенства преди това?
- Душата ми изгаря от загубата с дузпи срещу Бразилия през 1994 в САЩ (Баджо бие в аут на финала). Ако бяхме паднали 0:3 нямаше да се ядосвам. Така е по-добре и за победителите, и за загубилите. Бих убедил всеки в това, дори играчите, които победиха в Берлин с дузпи (през 2006 г. Италия надви с дузпи Франция и стана световен шампион за 4-и път). Естествено е, че те бяха доволни, но щяха да са още по-доволни, ако бяха били без дузпи. А да загубиш с дузпи, това е наистина много тежко. Аз
изгубих 3 мондиала и всичките след дузпи. В Италия през 1990, когато не загубихме нито един мач, само победи и един равен; в САЩ'94 с онази моя дузпа над гредата; във Франция през 1998 срещу Франция, която после стана световен шампион. С извинение, но направо ми се гади от този спомен.

- Вие сам ли взехте решението да приключите футболната си кариера, или стана принудително?
- Аз реших.

- Тежко ли ви беше?
- Идеше ми да умра. Аз исках да играя и ако можех, щях още да играя футбол. Щеше да е съвсем различно, ако не беше това мое коляно. Но какво да се прави, живеем само веднъж, всеки има само една житейска история и само един път. И защо да не приема края? Аз имах една мечта: да играя финал на световно първенство срещу Бразилия.

- И как беше, когато тази мечта се сбъдна през 1994 г.? Казваха, че не сте във форма.
- Играх 120 минути, ето това ми се струва най-добрият отговор. Бях скапан, но така беше с всички ни.

- През лятото приехте поканата на италианската федерация (Баджо стана шеф на техническата комисия). Защо?
- Приех от любов, защото не взимам за моята длъжност дори едно евро. И ако реша, че няма с какво да помогна, ще си тръгна така, както дойдох. Няма да е никакъв проблем, аз вече умрях веднъж! И не ме заболя.