Тази вечер в култовото време 21:45 часа българската публика ще има рядката привилегия да гледа на живо една от най-силните футболни формации, които въобще са идвали на гастрол у нас. Този френски отбор по състав и качество няма нищо общо с онзи, който бе победен на "Парк де Пренс" през ноември 1993 година. Но могат да се открият доста допирателни с мускетарите на Платини от 1985-а. Въобще Франция като световна футболна сила преживява най-добрата си епоха и може да бъде поставена дори на първо място като фаворит за световното първенство догодина в Русия. Все пак Руската федерация е в Европа, а на Стария континент винаги са триумфирали европейски отбори. С едно далечно изключение през 1958-а на световното в Швеция.
Франция е с много класи над Холандия и Швеция, които бяха победени от нашите последователно през тази година. Потенциалът на френския футбол изглежда неизчерпаем. Не за един, а за няколко равностойни национални отбора. И това се дължи на немаловажния факт, че френският футбол, с изключение на ПСЖ, е почти изцяло експортен. От поне 15 години във Франция основното направление са детско-юношеските академии. Имат уникална система за намиране и изграждане на суперталанти. В повечето случаи с тъмен цвят на кожата, но именно това ги прави и толкова мотивирани до стигнат световното равнище.
Но сегашният френски национален отбор при целия излишък от талант е далеч от своя пик. Преди година и половина бяха на крачка от европейската титла, но някак им се изплъзна в последния миг. Независимо че поколението е различно и треньорът Дешан правилно да казва, че повечето не са били родени през 1993 година, старите привички остават. Мачът в София трябваше да е напълно протоколен за "петлите", но те взеха че се спънаха в "скалата" Люксембург. Между другото най-трудната победа на България в тези квалификации бе точно срещу Люксембург. Сега благодарение на онези случайно спечелени две точки в последната минута срещу джуджето и загубените две от Франция преди месец България все още може да стигне като хипотеза дори до първото място. Така че паралели с 1993 година все пак могат да се правят, колкото и смешни да изглеждат.
Всъщност дори фактът, че мачът в София бе докаран до профил на голям финал, е показателен. "Петлите" не само се препънаха в Люксембург, те подариха 2 точки и на Швеция в Стокхолм. Направи го капитанът и вратар Юго Лорис, който изведе Тойвонен сам срещу празната врата. По план Франция трябваше да върви като Германия, Испания или Англия, а стана нещо съвсем различно. Не е случайно, че Дешан няма отговор къде са му не една или две, а цели 7 точки, които бяха пропилени абсолютно несериозно. Ако Франция не спечели в София, както го стори в Минск, шведите излизат на първо място в класирането и тогава ще се търсят грешници, защото никой няма да иска треперене срещу Беларус и след това срещу неясен съперник на бараж. И Дидие Дешан може да не води отбора в следващия му мач, както стана с Дани Блинд. Бой последен, това е мачът за Дешан, който си позволи доста издънки и може би ще трябва да си плати.
Няма какво да се заблуждаваме - цяла Франция трепери от България. Този път не защото българите ще се класират за Америка, а защото българите могат да препънат Франция по пътя към Русия. Не могат да си позволят нищо друго освен победа в София на стадион, на който "петлите" никога не са побеждавали в мач от официална кампания. А няколко пъти петелът си е тръгвал без глава, колкото и това сравнение винаги да ме е отвращавало. Колкото и да пазят спокойствие, им трепери под лъжичката и защото в Париж преди година България взе, че поведе в резултата от дузпа. Само да си представим подобен сценарий в събота. Препълнен стадион, екзалтирана публика, сини фланелки със слаби нерви и гол за България. Франция до стената след някой фамозен гол на новия Костадинов. И с пребледнелия Дидие Дешан на пейката, който преди 24 години вече изживя веднъж кошмара като главен герой. Ще е сърцераздирателна сценка отново да видим римейк на отчаяни френски физиономии, а те ще са много отчаяни, ако не спечелят мача. Наистина си заслужава да се види тази картина, дори за историята. Дори като контрапункт на смълчания "Парк де Пренс" отпреди 24 години.
Иначе "петлите" са повече от звездни. Обаче има правило, че всички звезди имат своите лоши дни. Лорис вече веднъж го показа, отбраната е без стабилен фактор, независимо от големите табели. Погба няма да присъства, но той и досега не е направил запомнящ се мач за Франция. Вундеркиндът Мбапе ще е атракцията на мача, но най-голяма заплаха е този дето изнася уроци по правилно бръснене на целия свят - Антоан Грийзман. Той наистина е способен да обръсне българските защитници, но от игра, защото стигне ли се до дузпа е трагичен. В едно изречение - Франция не може да бъде победена, тя винаги се бие сама. Така го стори преди 24 години, няма никаква гаранция че кошмарът няма да се повтори отново. Дежа вю, както са го казали самите французи. Предпоставки в този мач, колкото щеш. А и какво може да загуби България дори в най-лошия сценарий. Абсолютно нищо! Напрежението е за Франция, за България остава само радостта. Като едно намигване на съдбата към новите българи, които никога няма да преживеят като предшествениците си "Парк де Пренс" и лудото американско лято. Но пък ще могат да се насладят на петминутната слава и да им остане един мимолетен, прекрасен спомен. Най-важното е да изпитат какво е да си горд българин!
Жаклин Михайлов, "Тема Спорт"
Тази Франция не е като онази
Напрежението е за "петлите", за България остава само радостта
