Тиймгайст vs. Дриймтийм

Аржентина срещу Германия. Е, това вече е бижуто на Мондиал 2010. Видяхме вече Германия - Англия, но чисто спортно-технически това съперничество се намира в застой заради идиотската форма на британците на това световно.

Естествено, имаше и съдийски грешки, които дадоха малко подправки на сблъсъка, но като цяло той бе изключително неравностоен и далеч от класиките от 20-и век. Вчерашният мач Холандия - Бразилия също е класика в жанра, но пък точно тези две селекции на „оранжевите" и „кариоките" са толкова прагматични и толкова далеч от романтиката на някои техни славни генерации, че надали са зарадвали истинските ценители сред техните фенове.

Така Мондиал 2010 трябва да се надява, че именно новата класика Германия - Аржентина ще се превърне в онзи мач, който ще осмисли тотално първенството и за който ще се говори с години и ще се разправят легенди. Исторически погледнато, Аржентина - Германия е сравнително ново съперничество. Отборите са се срещали няколко пъти, но реално първият важен мач е финалът от Мондиал'86, а след това и този от Мондиал '90. Именно вторият двубой направи футболните мачове между двете страни враждебни заради скандалната дузпа, двамата изгонени аржентинци Монсон и Десоти и, естествено, думите на Марадона за мафията. След това дойде и онзи сблъсък в Берлин на 30 юни 2006 година.

В него селекционерът на Аржентина Хосе Пекерман направи сериозна тактическа грешка тип „Боби Чарлтън '70" с изваждането на Рикелме при резултат 1:0 за „гаучосите" и вкарването на Камбиасо. В резултат на това немците се възползваха бързо от предоставената им териториална инициатива и изравниха, а след това биха естествено при дузпите. След тях последваха батални сцени, червен картон за Куфре, наказание за Фрингс. Мач, който не се забравя.

Спомняте ли си обаче кои аржентинци липсваха на „Олимпиащадион" в Берлин, а днес ще са в Кейп Таун. Най-великите. Марадона и Меси. Първият получи твърде малко билети за .двубоя и нямаше как да вкара целия си антураж на стадиона. Лудият Диего сметна това за кръвна обида и реши да гледа мача в хотела си. Лео Меси пък така и не бе пуснат в игра от Пекер-ман. Вярно е, че по това време той беше все още тийнейджър, но пък дали нямаше да направи нещо гениално още тогава? Днес тази грешка ще бъде поправена. Марадона не само че ще е на стадиона, но и ще пейката като селекционер. От Меси пък ще се чакат головете.

Това, което се случва в дните и часовете преди този мач, вече е неизменна част от футболната игра и в това отношение Диего Марадона в доста отношения прилича на Жозе Мауриньо. Същият голям артист и остър език, с който насочва вниманието си към себе си и премахва напрежението от играчите. Стратегия, която носи успехи на Специалния, а засега и на аржентинеца.



От едната страна са аржентинците, които безспорно са далеч по-класни от немците като единици. От другата са Марадона и Льов. Германецът прави истинска революция с Бундестима, за който по презумпция знаем, че е синоним на победа, воля и характер, но освен всичко това този отбор внася свеж полъх във футбола с изящния си стил и красота игра. А съвсем доскоро тези понятия за Германия бяха взаимно изключващи се. Това, което Льов прави, може да се обобщи с един-единствен немски футболен термин „тиймгайст", или отборен дух. При Марадона и неговата Аржентина може да се говори за един вид Дриймтийм заради струпването на толкова много качествени играчи. Триото Меси-Игуаин-Тевес е може би копие на Марадона-Валдано-Буручага от 1986 година. „Гаучосите" имат още и играчи като Масчерано, Ди Мария, Агуеро, Милито, Верон, Самуел.

В случая обаче става въпрос за мач срещу Германия, където нищо не се оставя на случайността и точно заради това големият въпрос е как Марадона и неговият щаб ще се справят с най-добре подготвения тактически отбор. Точно заради това този мач изглежда както най-предвидимия от тактическа гледна точка, така и най-непредвидимия заради Марадона. Ако изходим от предварителни анонси, то двамата треньори ще заложат на стартовите състави от 1/8-финалите и тук вече започват гатанките. Най-важните са две.

Кой ще пази Йозил и кой ще пази Меси. Логичният отговор на първия въпрос е Масчерано да поеме Йозил. Да, ама немският халф е много бърз, играе с малко докосвания и Масчерано ще има трудности. Да не говорим, че така той може да е единственият номинален вътрешен халф на Аржентина и ако се хвърли да гони Йозил, ще освобождава пространства за нахлувания на Кедира и Швайнщайгер.

От другата страна се предполага, че заради бързината си Швайни ще е „бодигард" на Меси. Това е решение тип „Матеус" срещу Марадона от Мондиал '86. Да, ама сега футболът е друг, няма да е изненада, ако Кедира и Швайнщайер си препредават Меси.

След това идват гатанките с крайните защитници. Хайнце срещу Мюлер и Отаменди срещу Подолски. Ясно е, че Мюлер ще създаде много проблеми за Хайнце, защото не е типичен флангови футболист и има навика да нахлува в наказателното поле и да играе като втори нападател. Да, но в случая Мюлер ще трябва да помага на Лам за опазването на Ди Мария и Тевес по левия фланг на аржентинската атака. Двете двойки централни защитници също ще имат проблеми за решаване, които досега не са срещали.

А да не забравяме и думата „отмъщение". Всички в Аржентина говорят именно за това заради Мондиал '90 и Мондиал 2006. А жаждата за реванш често пъти е решавала много такива мачове...

 

Аржентина (4-3-3): Ромеро; Отаменди, Бурдисо (Самуел), Демикелис, Хайнце; Макси Родригес (Верон), Масчерано (к), Ди Мария; Меси; Тевес, Игуаин;

 

Германия: (4-2-3-1): Нойер; Лам, Фридрих, Мертазакер, Боатенг; Кедира, Швайнщайгер; Мюлер, Йозил, Подолски; Клозе;



Източник: "Меридиан Мач"