Пловдивчанинът Димитър "Куул" Данчев бе неизвестен за повечето българи само до преди 2 седмици. След като спечели втория по сила покер турнир в света - "ПокерСтарс Карибиън Адвенчър", обаче се превърна в звезда. Не само у нас. За небивалия си успех Митко бе възнаграден и със сумата от 1 859 000 млн. долара. Това беше и първата родна победа в историята на значимите покер турнири. 27-годишното момче пребори адската конкуренция на 987 мастити играчи. Повечето от тях професионалисти, които бяха платили 10 000 долара входна такса. Данчев предизвика страхотен интерес от страна на медии и фенове, които заляха "София Прес", за да разберет лично от него как достигна до мечтаната победа. Шампионът отдели специално време само за "Стандарт".
- Митко, колко време продължи турнирът на Карибските острови, след който се превърна в покер знаменитост и богаташ?
- Игра се 6 поредни дни, в конкуренцията на около 1000 души. Всеки ден стоях на масата 9-10 часа, през които умората е жестока, но аз вече имам опит в подобни състезания.
- Късметът ли бе най-важен?
- О, в никакъв случай. Късметът е нужен във всяка сфера на живота, покерът естествено не прави изключение. Когато говорим за професионалисти обаче важна е добрата игра, а не провидението.
- Преди време завърши втори на друг солиден турнир и прибра почти 1 милион лева. Появиха се обаче информации, че не си извадил 10 000 долара за карибския, а си разчитал на сателитен турнир с такса 700 долара?
- Не е вярно, че съм стиснат. Просто исках да мина през този сателит, за да натрупам още впечатления за противниците. Ако не се бях класирал през него - щях да извадя 10 000 долара и пак да играя на Карибите.
- Спомена, че си опитен, от колко време се занимаваш с покер и какви други успехи си записал?
- Преди пет години започнах с 400 долара в сайт. Случи се покрай мои приятели. Постепенно натрупах опит и се запалих сериозно. Сега от 3 години се занимавам професионално заедно с отбора. 10 човека сме и почти не пропускаме важен тур.
- Колко са тези турове годишно?
- Около 40-45. Само в Лас Вегас са 15, останалите са европейски турове. Аз се стремя да играя на всички важни състезания. Ако човек иска да се развива, не трябва да изостава от тенденциите, които следват различните топ играчи. Гъстотата на турнирите е голяма, почива се само през август. Утре заминавам за Дювил, Франция, където има сериозно състезание. Следва Лондон, после Париж, след това Монте Карло.
- Има ли в покера ранглиста както в тениса?
- Да, има, покерът е световно явление, нещо, което приковава вниманието на все повече хора. Намирам се на 56-о място в тази ранглиста, което е уникално постижение, имайки предвид, че около 10 000 души трупат точки. Има и световно първенство.
- Амбиции за световното имаш ли?
- Естествено. Имам амбиции за всички големи състезания. Сигурно не знаете, че вече българин има успех на световното, казва се Ник Живков. Той спечели гривна от планетарния шампионат, което е страшно сложно.
- Сякаш в България има голям интерес към играта?
- Не е така, на фона на останалите страни даже е малък. Но в последно време се наблюдава бум. Моят успех провокира доста сериозно раздвижване в онлайн сайтовете от страна на българите, които се регистрират. Убеден съм, че доста хора са стояли до 7 часа наше време, за да наблюдават играта ми на "Карибиън Адвенчър". Благодаря им, заради тях развях накрая българския трибагреник.
- А имат ли шанс аматьорите в покера също да направят удар?
- Вижте, аз съм пример за това: нещата в покера се получават постепенно. Не става изведнъж, иска се мотивация и много целеустременост. Разбира се има и изключения. Такова е Крис "Мъни Мейкър". Един аматьор, който разби всички професионални покерджии и спечели световна слава и много пари преди време. Той е истинска сензация. Познавам го.
- Разкажи нещо по-интересно около турнира на Карибите?
- Имаше много любопитни моменти. На същинския финал например съперникът ми бе доста опитен, завършен играч, и минахме през множество критични ситуации. Аз не бях фаворит в нито един момент, но въпреки това мислех само и единствено за първото място. Помагаха ми и от моя отбор. Често прекъсвахме играта, за да се съветваме с тима и да изпускам напрежението. Най-напечено обаче бе в четвъртия ден на турнира. Тогава можех да бъда изхвърлен от друг опитен състезател. Разминах се на косъм. После човекът ме намери и ми каза какви карти е имал. Тук вече имах и късмет, че не ги изигра правилно и оцелях.
- До колко е важно да си добър психолог в играта?
- Много е важно. Хладнокръвието също. Както и да си добър математик и да пресмяташ опциите. Нямам математическо образование, но се справям.
- Как успяваш да сдържаш емоциите си в същото време да "надушваш" противника?
- Трудно е. Състоянието "тилт" (в което състезателят играе "диво" и безрасъдно) не трябва да се допуска. Постигам го, защото обикалям постоянно по турнири. Важна роля има това, че с момчетата от тима сме много близки. Повече от приятели. Споделяме си стратегии, изобщо черпим опит един от друг. Успокояваме се, вдъхваме си кураж. Груповата работа е страхотно ценна. Музиката също влиза в употреба, за да се мотивираш или успокоиш.
- Какви стратегии имате, след като не знаете какви карти ще ви дойдат?
- Вижте, повечето професионалисти се познаваме. В покера няма кой знае колко различни типове играчи. Така че стратегията не е толкова непостижима, напротив. А и имаме доста солидна подготовка от интернет. Източниците са много.
- Мислиш ли за парите, докато си на масата?
- Не, не мисля за пари. Това е изключително важно. В противен случай съм обречен. Големите играчи виждат чиповете като чипове, а не като суми. По това се различават от аматьорите.
- Но няма как да пренебрегнеш това, че си богат?
- Парите ми дават спокойствие в личен план. Това е. Парите не ме променят. Подтискам алчността. Покерът не е игра за всеки именно заради тези детайли.
- Стана известен и с любовта си към "Ботев" (Пд). На стадиона съумяваш ли да владееш емоциите, както на масата за покер?
- Не, не успявам. На стадиона изпускам емоциите свободно. Клубът си има страхотен собственик и се радвам, че за "Ботев" настъпиха добри времена.
- А играеш ли в казината на друго освен на покер?
- Не, влизам в тях, само с целта да седна на покер масата.
- Може ли някой ден България да домакинства на голям турнир?
- Не ми се вярва. Адски трудно би било. Причините са прозаични. Първо, дори нашите най-големи казина разполагат с по 20-30 маси. Световният стандарт за голям турнир е масите да са поне 100. Освен това хотелите ни, които имат казино, не са особено луксозни. Като прибавим и това, че законодателно няма облекчения - нещата стават повече от сложни. Няма как във Франция или Англия да предлагат по-добри условия и някой да даде повече пари и да строши нерви, за да дойде в България.
Димитър "Куул" Данчев: Покерът не е за алчни хора
Преди пет години започнах с 400 долара в сайт. Случи се покрай мои приятели.
