Валентин Илиев: Ако Мъри съди от мача в Сърбия, националите трябва да са двама

Защитникът на Терек (Грозни) Валентин Илиев изпадна от националния отбор след назначението на Станимир Стоилов. Бившият капитан на ЦСКА игра срещу Левски в контролна среща в Анталия, а след нейния край отговори на въпросите на „Меридиан Мач”, след като по време на разговора издържа стоически на десетките призива на човек от ръководството на Терек да се качи в автобуса на отбора, който чакаше само него. Вальо Илиев не скри огорчението си от факта, че не е в националния отбор, но се закани отново да облече фланелката на България и то съвсем скоро. Ето какво каза защитникът, минути, след като неговият отбор Терек победи Левски в контрола с 1:0. 
 
- Вальо, коментарът ти за мача с Левски, как видя „сините”?

- Бях се концентрирал върху играта на Терек и не следях много-много как играе Левски като цяло. Всеки обаче знае, че в България най-силните отбори са ЦСКА и Левски. Естествено за мен ЦСКА е малко по-силен, това не трябва да се забравя (смее се). Вижда се, че Левски играе хубав футбол. На този етап от подготовките обаче е трудно да се дават крайни оценки. Не може да се правят изводи, защото мачовете се играят при големи натоварвания, предвид интензивния тренировъчен процес. Няма свежест, краката са тежки.

- Новият селекционер на националния отбор не те извика за контролата с Швейцария, чувстваш ли се обиден?

- Не, не съм обиден. Всеки един футболист иска да е национал, за това две мнения няма. Щом в дадения случай новият селекционер Станимир Стоилов е решил да не ме вика, значи е преценил, че друг заслужава да е на моето място в националния отбор. Аз продължавам да се боря, за да докажа, че имам място в отбора на България. Знам, че имам място там и съм убеден в това. Сега работата ми е да докажа това и на Станимир Стоилов.

- Изненадали те факта, че не си в националния отбор?

- Нормално е да съм изненадан. Редно е когато играеш във всички официални мачове и контроли, да се чувстваш част от националния отбор. Аз все още се чувствам част от него, въпреки че не съм повикан за контролата с Швейцария. Сигурен съм, че пак ще бъде в националния отбор.

- Станимир Стоилов обяви, че не те е извикал, защото си играл слабо в контролата със Сърбия, която загубихме катастрофано с 1:6...

- Ако Станимир Стоилов съди само от контролата със Сърбия, кого трябваше да извика?! Сигурно двама души. Той е старши треньор, не искам да коментирам решенията му. Пак казвам - имам място в този отбор и ще го докажа.

- Какви са шансовете на България да играе на световното първенство в ЮАР след трите „хикса” от началото на квалификационния цикъл?

- Не мога да преценя точно, но със сигурност още имаме шансове за световното първенство в ЮАР. Факт е, че до този момент нямаме победа, но не сме и загубили, въпреки че имахме много тежки мачове. България разполага с много добри футболисти, което ни прави труден съперник във всеки един мач, независимо срещу кой играем.

- В Терек играеш заедно с Благо Георгиев. Той дойде в отбора след теб, помагаш ли му да се аклиматизира към тежките условия в Грозни?

- Искам да опровергая всички, дори и теб, че мислиш, че в Грозни условията за футбол са тежки. Напротив, останах приятно изненадан, какво е направил президентът на клуба. Хората се отнасят отлично с нас. Искам да благодаря на всички за начинът по който ни посрещнаха и се държат с нас. Благо ще каже най-добре дали съм му помогнал, но аз винаги ще му помагам да не се чувства сам.

- Чуваш ли се с бившите си съотборници в ЦСКА?

- Да, определено. Постоянно поддържаме близки контакти. В течение съм какво става на „Армията”. Надявам се нещата там да се оправят, защото феновете на ЦСКА заслужават да имат един силен отбор, който да печели титли и купи.

- Преди няколко дни твоят бивш съотборник Велизар Димитров, който в момента играе за Металург (Донецк), обяви, че от ЦСКА имат да му дават пари, но той не ги търси заради несигурното положение на клуба. При теб също ли е така?

- Не, на мен ми беше платено всичко, още когато си тръгвах от ЦСКА. Клубът няма никакви задължения към мен. Разделихме се като приятели и се надявам, че един ден отново ще играя на “Армията”.