Преди три години. Беше петък. Касано си спомня много добре този ден. "Причината е най-обикновена. В Мадрид тренирахме цяла седмица. После, след като останах извън отбора, след тренировките се качих на един частен самолет с Франко, братовчед ми, и заедно се върнахме в Рим за 3 дни. Именно при едно от тези пътувания точно той ме погледна в лицето и каза: "Ще завършиш зле". Антонио въздъхва и поглежда към Генуа с големите си очи. "Тези неща не съм ги казвал дори на мама. Погледнах Франко, помислих и си казах: "Този е прав. Ще загазя заради лайняния си характер." Антонио Касано днес твърди, че е възмъжал, че е нов човек. По-отговорен, по-улегнал и по-сериозен. Историята на едно прераждане.
- Най-сетне се успокоихте, така ли е?
- Ако ме попитате какво най-много искам от живота в този момент, ще ви кажа: "Нищо, нима има някой по-щастлив от мен?" Къде ли щях да стигна, ако Сампдория ме беше взела направо от Рома? Само че, момчета, повика ме най-силният отбор в света, трябваше да отида в Реал. Естествено, сега това изглежда грешка, защото цяла година бях извън състава, но там укрепнах духом, разбрах толкова много неща. В онзи период направих толкова от моите си изпълнения, че като погледна назад, съм готов да си платя, за да не ги повтарям.
- Може ли да се каже, че сега виждаме най-добрия Касано?
- Преди лятната подготовка сключих облог със себе си. Бих искал, подчертавам - бих искал, да бъда част от националния отбор на Липи. Не зная дали в следващите мачове или на световното, но искам да опитам да го постигна. Във всеки случай обаче ще уважавам винаги избора на Липи без никакви проблеми. Разликата в сравнение с 2006 г. е, че тогава още не бях готов, сега обаче осъзнавам какво мога да дам - на терена и извън него. Ще кажа още нещо: имам чувството, че колкото повече се говори за връщането ми в националния, толкова повече намалява вероятността селекционерът да ме повика.
- Днес правите ли вашите прочути номера и изпълнения?
- Не, вече не. Макар че в Италия, за да махнеш някой етикет от гърба си, трябва да дойде апокалипсисът.
- Можехте преди Рома да отидете в Ювентус. Съжалявате ли?
- Щях да постигна много повече както във футболен план, така и в човешки. Моят характер щеше да си остане същият, но при бианконерите щях да намеря личности, които бързо да ме строят, докато в Рома ми угаждаха във всичко. Голяма грешка! Освен това щях да спечеля още някое и друго скудето. В столицата всичко се преувеличава, Рома е страст. Ако играеш добре, тогава си Господ, ако си зле - си лайно. Нямам никаква връзка с джалоросите. Всеки път, когато отида на "Олимпико", тифозите ме обиждат от началото до края. А после казват да не се радваме, когато вкараме гол на бившия си отбор. Питам: а защо трябва да ги уважавам, щом те не ме уважават?
- Днешният Касано готов ли е да поиска прошка за миналото си? Например от Капело?
- (Замисля се) Доколкото го познавам, като футболист той ме обича така, както е обичал малцина от многото играчи, които е имал. Зная колко ме цени като играч и като човек. Ако бях англичанин, щеше да ме повика в националния, защото сега си има само Руни. Но ако имаше избор, може би нямаше да го направи, защото ме познава много добре. Толкова номера съм му погаждал... Макар рядко да съм молил за прошка, от него трябва да поискам. Той ме търпя 4 г. в Рома и още една в Мадрид. Ех, ако бях изслушал поне 30% от неговите съвети... Винаги ще му бъда благодарен. Бях непоносим. Нямах желание да тренирам, сутринта идвах, когато си поискам, и бързах да легна на кревата да спя. Капело толкова пъти си затваряше очите, защото наистина ми мислеше доброто. А аз не го заслужавах. Как казах "не" на Юве с Капело? Четири пъти бианконерите ме търсиха, но получаваха все един и същ отговор: "Той беше тук, но няма да се върне".
- А Моуриньо симпатичен ли ви е?
- Той е специален, както той правилно отбелязва. За мен е най-добрият треньор в света, заедно с Капело.
- Вие преодоляхте най-трудните моменти благодарение на близките ви, нали?
- Важно е да се обградиш с истински приятели, доверени хора. Много са важни и родителите: аз си имам моята мама, тя е най-важният човек в моя живот.
- Много ли са верните приятели на Касано?
- Извън футбола имам само трима: моя братовчед Никола, Мимо, който има пицария в Бари, и Антонио, карабинер от Рим.
- А във футбола?
- След толкова псевдоприятели от футболните среди, ми остана само един, много специален, живее в Милано. Искате да знаете кой е той? Марко Матераци. Живя 10 г. в Бари, когато бе малък, после си тръгна. Срещнахме се в националния през 2003 г. и оттогава отношенията ни са много специални.
- Вие винаги отдавате голямо значение на уважението.
- Много държа на това. Човешко е да сгрешиш, но да предадеш - не. Който ме предаде, никога повече не му давам втора възможност.
- Днес сякаш сте станали и по-скромен.
- Аз си се харесвам, винаги ще си остана нарцистичен, но с времето станах по-скромен.
- Преди не цепехте басма на никого.
- Ще ви кажа какво се случи през 2005 г. Дойде американски спонсор, за да сключим договор. Но сбъркаха цвета на една обувка и аз зарязах всичко. Пратих по дяволите 6 милиона евро за 4-годишен договор.
- Онзи ваш прочут гол срещу Интер ли ви повлия зле?
- Онзи гол срещу Интер преди 10 г. за мен бе истинско щастие заради много неща, но същевременно и нещастие. За 3 дни светът се оказа в краката ми. Изведнъж се озовах пред цял куп пари, животът се промени, но прекалено бързо. Трябваше да стана богат и прочут по-бавно.
- Дайте пример.
- Преминах от бедността, но истинската бедност, до прекаленото богатство. Преди онзи гол имаше дни, в които буквално нямаше какво да ям.
- Меси наистина ли е върхът?
- Меси е номер едно. Той е там, горе, останалите са на земята. Марадона е изключение, голям като футболист, но стана звезда едва след като спечели мондиала. А Меси на 22 г. вече е вкарал 60 гола в лигата, тази година ще вземе Златната топка. При това днес футболът е по-труден в сравнение с преди. Меси е феноменален, силен дори физически, особено в краката.
Антонио Касано: Имам само един приятел от футбола - Матераци
На предателите никога не прощавам, признава звездата на Сампдория
