Декадата в Италия през погледа на Novsport.com

 

Започваме със сезон 2000-2001 година, когато шампион стана тимът на Рома. „Вълците” завоюваха за трети път в историята си Скудетото, като последния път, когато бяха печелили отличието, беше през далечната 1983 година. Легендата на римския клуб Франческо Тоти, който и до днес ни радва по терените, вдигна победоносно ръце с титлата на 21 юни 2001 година, като римляните успяха да изпреварят Ювентус в последния кръг. Тоти, който за пръв път в кариерата си стана шампион, и футболистите на тогавашния наставник на тима Фабио Капело, се наложиха с 3:1 като домакин на Парма. С трите точки Рома успя да надмине най-коравия си съперник за титлата Юве и стана шампион. „Старата госпожа” и момчетата на Капело имаха само по три загуби от всичките 34 двубоя, но с внушителните 68 отбелязани гола и добрите изяви на Тоти, който тогава играеше на поста централен нападател, столичани си осигуриха първото място. Не трябва да пропускаме, че по това време в състава на Капело бяха футболисти като Габриел Батистута  - Батигол, който отбеляза 20 гола за сезона, Маркош Асунсао, Винченцо Монтела, Емерсон, Кафу и френския бек Венсан Кандела. Трети в класирането на Серия „А” остана тимът на Лацио, докато Интер и Милан завършиха съответно пети и шести в таблицата. Като цяло изминалото десетилетие за Рома беше силно, за жалост помрачено от смъртта на президента на клуба Франко Сенси през 2008 година. Дъщерята на починалия на 82 години петролен магнат -  Розела Сенси застана начело на „вълците” и засега се справя добре.

 

Прехвърляме се в сезон 2001-2002, за да видим как от Ювентус успяха да си го върнат на римляните и спечелиха титлата. През 2002 година Юве станаха шампион със 71 точки, само една повече от Тоти и компания. Всъщност Рома имаха само две загуби за целия сезон, но имаха и невероятните 13 равенства, с които позволиха на Юве да дръпне напред. За да бъде драмата пълна, торинци извоюваха 26-то си Скудето в последния мач от сезона, както го направи Рома, година по-рано. Голмайстор с 24 гола стана Давид Трезеге (бел. ред. - 24 гола има и Дарио Хубнер, футболист на Пиаченца), който дойде година по-рано от Монако. При французите Трезеге имаше 60 гола от 113 мача, с което хвана окото на тогавашния треньор на „бианконерите” Карло Анчелоти. През 2001 година започна новата ера  на Марчело Липи (след тази между 1994 и 1999 година), който оформи смъртоносен състав с участието на Трезеге, Чиро Ферара, Джанлука Песото, Лилиан Тюрам, Павел Недвед, Джанлука Дзамброта, „лалето” Едгар Давидс, и разбира се играещия на „Деле Алпи” от 1993 година насам легендарен Алесандро Дел Пиеро. През 2003 година „Старата госпожа” отново стана шампион – за 27 път в историята си. Този път Дел Пиеро и компания бяха убедителни в класирането, завършвайки със седем точки преднина пред втория Интер. На трето място завърши Милан, следван от Лацио и Парма. През същата година за ужас на английските, испанските и германските фенове финалът на Шампионската лига бе окупиран от италиански отбори. Както повечето фенове очакваха двубоят между Юве и Милан не беше от най-атрактивните и завърши 0:0 в редовното време и продълженията. При дузпите във финала на „Олд Трафорд”, „росонерите” се оказаха по-хладнокръвни и спечелиха най-престижния клубен турнир. Пропуски от 11-метровите удари за „бианконерите” направиха Трезеге, Салайета и Монтеро, а за Милан вкараха Сержиньо, Неста и Шевченко. През тази година в европейския футбол господстваха практичните италиански отбори, като три от четирите полуфиналисти в Шампионската лига бяха от Ботуша. Четвъртият бе Реал (Мадрид), който отпадна с общ резултат 3:4 от „Старата госпожа”.

 

През сезон 2003-2004 година Милан станаха шампиони у дома с впечатляващите 82 точки. Втори остана тимът на Рома със 71 точки пред Ювентус с 69 и Интер с 59. Не може да не отчетем, че в състава на тогавашния треньор на „росонерите” Карло Анчелоти блестяха имена като Кафу, невероятният Паоло Малдини, Андрий Шевченко(който все още не бе забравил как се вкарва), Ривалдо, Пипо Индзаги, Алесандро Неста, Кларънс Зеедорф, Кака. Прекалено много имена, които сами по себе си говорят за класата на миланци. За 2003 година основният успех на Анчелоти и Берлускони, които взимат решенията в клуба, бе привличането на Рикардо Лейте – Кака от бразилския Сао Паоло. Кака е закупен от „росонерите” на цена от 8,5 милиона евро и в първите си два сезона на „Сан Сиро” не успява да покаже всичко, на каквото е способен. Все пак както всички знаем Кака помогна невероятно много за успехите на тима и се разви до такава степен, че на 3 юни 2009 година, бе продаден на Реал (Мадрид) за 68,5 милиона евро. Можете сами да прецените каква сделка успя да си осигури Берлускони през 2003 година с привличането на кльощавия бразилец.

 

През 2004 година Италия участва на Европейското първенство в Португалия и дори е в една група „С” с нашите „трикольори”. Всички знаем как се развиха нещата за „лъвовете” ни (0 точки, голова разлика 1-9), но ще се спрем на ситуацията със „скуадра адзура”. Италианците започнаха с нулево равенство с тима на Дания, след което спечелиха само точка срещу Швеция. Тогава нападателят на Юве Златан Ибрахимович изравни резултата за „тре кунур” само пет минути преди края на редовното време. Мачът между България и Италия завърши 2:1 в полза на италианците, като Марто Петров даде преднина на нашите в 45-та минута, но с голове на Перота в 48-та и на Касано в продължението на двубоя, загубихме безславно. Всъщност можеше и да се поздравим с победата, ако Валери Божинов беше вкарал втори гол за България от чиста позиция, точно преди головата атака на Касано. Така или иначе Италия отпадна още в групата и футболистите на тогавашния селекционер на „адзурите” Джовани Трапатони се прибраха вкъщи посрамени.

 

Анализът ни продължава със сезон 2004-2005 година, когато „бианконерите” отново спечелиха Скудетото. Този път отборите в Калчото бяха 20, за справка – преди 1988 година – те бяха 16, а между 1988 и 2004 година – 18. Но да се върнем на титлата на Юве  – те завършиха първи в класирането с 86 точки пред Милан със 79 и Интер със 72. През 2004г. Златан Ибрахимович е привлечен от холандския Аякс за 19 милиона евро и спомага за титлата със своите завидни 16 гола за първи сезон в Серия „А”. С 14 гола се отличава Алекс Дел Пиеро, а с 9 попадения завършва шампионата Давид Трезеге. Всъщност титлите на Юве от 2005 и 2006 година са отнети от Италианската футболна федерация през юли 2006 година. Причината е скандалът „Калчополи”, на който ще отделим повече време по-надолу в обзора.

 

През 2005 година европейското участие на италианците беше страхотно за „тифозите” на Милан, но само до края на първото полувреме на финала на Шампионската лига срещу Ливърпул. На олимпийския  стадион „Ататюрк” в Истанбул, 25 май 2005 година, беше един от най-черните дни за футболната история на Милан. „Росонерите” поведоха на Ливърпул с 3:0 до почивката с голове на Малдини и Креспо (2). През втората част на сблъсъка „мърсисайдци” се вдигнаха на щурм и изравниха до 3:3 в разстояние на шест минути. Първо Джерард вкара за 3:1 в 54-та, след което Шмицер добави още един гол две минути по-късно. Точно половин час преди края на редовното време Алонсо изравни за 3:3. Двубоят мина през продължения и стигна до изпълнение на дузпи. При 11-метровите удари пропуски на Сержиньо, Пирло и Шевченко позволиха на Ливърпул да направят обрата пълен и да спечелят великото отличие. Така 2005 година завърши със сребро на Милан както в Шампионската лига, така и в Серия „А”.

 

През сезон 2005-2006 „росонерите” достигнаха полуфинал в Шампионската лига, загубен от Барселона с общ резултат 0:1, но това остана на заден план тъй като футболна Италия бе разтърсена от друго събитие. Сезон 2005-2006 на Апенините бе белязан от безпрецедентния скандал „Калчополи”, най-голям потърпевш от който се оказа отборът на Ювентус и в по-малка степен тимовете на Милан, Фиорентина и Лацио. След последния кръг в Серия „А”, изигран на 14 май 2006 г., „бианконерите” бяха първенци с 91 точки и ако всичко беше наред те щяха да триумфират със Скудетото за 29-и път в своята история. След разразилия се бурен скандал с уредени мачове обаче, в който главно действащо лице бе бившият изпълнителен директор на Юве Лучано Моджи наред с други водещи фигури в италианския футбол, последните две титли на „Старата госпожа” бяха свалени от витрината. Грандът от Торино бе наказан с изваждане от Серия „А” и му бе наложено да започне следващия сезон от втория ешалон в Италия с 30 точки пасив, по-късно намалени на 9. Заради изпадането на „бианконерите”, част от ключовите играчи на тима като Фабио Канаваро, Лилиан Тюрам и Златан Ибрахимович напуснаха отбора.  Отборите на Фиорентина и Лацио, които подобно на Ювентус бяха под угрозата да започнат следващия шампионат в Серия „Б” избегнаха най-тежкото наказание и след обжалване запазиха мястото си в елита. Техният актив от изминалия сезон обаче бе намален с 30 точки, а следващия сезон 2006-2007 трябваше да започнат с пасив съответно 15 и 3 точки. Подобно наказание бе наложено и на отбора на Милан. След обжалването на „росонерите” първоначалното им наказание, състоящо се в отнемане на 44 точки бе намалено на 30, което им отреди трето място с актив 58 точки и право на участие в европейските клубни турнири. Грандът от Милано трябваше да започне следващия сезон с 8 точки пасив. Така на 26 юли 2006 г. за шампион на Италия бе определен отборът на Интер, който иначе бе завършил на трета позиция в крайното класиране. Облагодетелствани от скандала се оказаха още отборите на Рома, Киево, Палермо, Ливорно и Парма, като всеки от тях се изкачи с по 3 места нагоре в таблицата и получи европейска квота. След цялото това разбъркване в класирането, последвало скандала, едва ли някой се интересуваше, че Лука Тони грабна голмайсторския приз с 31 попадения. Постижение, което е превъзхождано единствено от това на Ангелило (33 попадения) през далечната 1959-а година.   

 

Що се отнася до национално ниво обаче, нещата в Италия през 2006 година стояха по коренно различен начин. „Адзурите” покориха световния футболен връх насред Германия и за четвърти път в своята история вдигнаха купата на най-престижния турнир. Водени от опитния специалист Марчело Липи и храбрия си капитан Фабио Канаваро, италианците завършиха на първо място в своята група, а след това преодоляха последователно по пътя си към финала отборите на Австралия (1:0), Украйна (3:0) и домакините от Германия след продължения (2:0).

 

Така се стигна до незабравимия финал с Франция на 9 юли 2006 година. Големият сблъсък между двете световни футболни сили бе пренесен на индивидуално равнище между великия Зинедин Зидан, за когото това бе последен мач в кариерата и Марко Матераци - палавото момче на италианския футбол, родом от Лече, който с една елементарна провокация се превърна в национален герой. Двамата бяха и голмайсторите за своите отбори в редовното време, но като че ли това, което се случи между тях към края на продълженията на мача ще остави много по-ярък спомен у футболните запалянковци. Безспорно загубата на своя капитан в решителните минути на срещата е повлияла на психиката на французите, които след това не се представиха на ниво при изпълнението на дузпите. Не е спортсментска постъпката на Матераци, който е очевидно е накърнил достойнството на Зидан. Не приляга обаче и на футболиста, който е наричан от мнозина „магьосник с топката”, да завърши по такъв начин иначе бляскавата си кариера, а именно с нокаут срещу съперник в центъра на терена и то във финал на световно първенство. Всички знаем какво се случи след това. Италианците бяха по-концентрирани при дузпите и така купата се озова в ръцете на техния капитан, който я вдигна победоносно пред погледите на 70 хиляди привърженици, изпълнили до краен предел трибуните на „Олимпиащадион” и милиони зрители пред екраните.

 

Лидерските качества и самоотвержените намеси на Канаваро не останаха незабелязани от списание „Франс Футбол”, което го удостои с най-високото индивидуално футболно отличие Златната топка.  

 

Сезон 2006-2007 в Серия „А”не бе изпъстрен с толкова много събития и емоции за италианските фенове и като че ли всичко в калчото бе ясно много преди края. Шампионатът протече при пълна доминация на Интер, чиято задача бе значително улеснена от отсъствието на Ювентус от Серия „А” и намаления актив на Милан, Лацио и Фиорентина. „Нерадзурите” бяха осигурили лидерската си позиция цели 5 кръга преди края, защитавайки титлата, която им бе връчена вследствие на скандала „Калчополи” предния сезон. Това обаче бе първото им Скудето, спечелено на терена, от 1989 година насам. Освен това момчетата на Роберто Манчини поставиха рекорд с поредица от 17 последователни победи. Втори на цели 22 точки след Интер завърши отборът на Рома, в чиито редици се намираше голмайсторът в Серия „А” за сезона – Франческо Тоти (28 попадения). Отборите на Лацио и Милан се наредиха след „вълците”. Тимът на Ювентус успя да се пребори за директна промоция в елита за следващия сезон, завършвайки начело на Серия „Б” с актив от 85 точки. За тях през изминалия сезон се състезаваше българинът Валери Божинов, който се отчете с добри изяви и 8 гола, но селекционерът на тима Дидие Дешан не продължи да разчита на него и го върна на Фиорентина, откъдето го беше наел. Френският специалист също напусна отбора и на негово място от следващия сезон работа с клуба започна Клаудио Раниери.

 

Въпреки четвъртото място във вътрешното първенство, феновете на Милан едва ли са останали недоволни тъй като техният любим отбор завоюва най-престижния европейски клубен турнир - Шампионската лига. Футболистите на Карло Анчелоти завършиха първи в своята група, а след това във фазата на елиминациите се справиха последователно с отборите на Селтик, Байерн и Манчестър, за да се изправят накрая срещу стария си познайник Ливърпул. Миланския гранд взе реванш срещу англичаните за изгубената като по чудо титла през 2005-а година и след като този път бе осезаемо по-добрият отбор на терена победи с 2:1 и триумфира с купата на Олимпийския стадион в Атина. Голмайстор на турнира стана бразилският полузащитник в състава на Милан Кака с 10 попадения.

 

Сезон 2007 – 2008 през по-голямата си част отново мина под диктовката на Интер, но този път „нерадзурите” се поизмъчиха през втората половина на шампионата. Отборът, воден от Роберто Манчини имаше комфортна преднина от 11 точки пред втория Рома, която бе стопена само на една точка, кръг преди края. В последния мач обаче „вълците” завършиха наравно 1:1 с Катаня, докато Интер победи Парма с 2:0 и спечели 16-ото си Скудето. 2008 година бе още по-специална за „нерадзурите” поради две причини. Първо поради факта, че на 9 март 2008 г. те честваха своята стогодишнина и второ, защото на 2 юни същата година, малко след края на първенството, треньорския пост пое Специалния Жозе Моуриньо, заменяйки Манчини. След годината прекарана в Серия „Б”, отборът на Ювентус се завърна в челото на италианския елит, завършвайки на трето място, на 13 точки от лидера Интер. „Старата госпожа” обаче доказа, че разполага с класни изпълнители, тъй като двамата водещи голмайстори в Серия „А” се състезаваха именно за отбора от Торино - Алесандро Дел Пиеро (21 попадения) и Давид Трезеге (20 попадения). Милан разочарова, завършвайки на незавидната 5-а позиция. В редиците на „росонерите” обаче се присъедини младокът Алешандре Пато, който бе закупен от бразилския Интернасионал за 22 млн. евро и тепърва щеше да се превърне в основен играч за тима.

 

Представянето на италианските отбори в Шампионската лига през сезон 2007-2008 ще се запомни с това, че всичките грандове от Апенините отпаднаха от английски отбори. Милан и Интер отстъпиха съответно на Арсенал и Ливърпул още на 1/8 финалите, докато Рома продължи напред след успех над Реал Мадрид. В следващата фаза обаче „вълците” срещнаха отбора на Манчестър Юнайтед и с общ резултат 0:3 отпаднаха от турнира.

 

На европейското първенство в Австрия и Швейцария пък „адзурите” успяха да се измъкнат втори от коварната група, в която компания им правеха тимовете на Холандия, Франция и Румъния. Отборът, воден вече от Роберто Донадони се класира втори в групата, след този на „лалелата”. В последствие обаче италианците имаха лошия късмет да срещнат бъдещия шампион Испания още на ¼ финал и отпаднаха с дузпи след нулево равенство в редовното време.

 

Сезон 2008 – 2009 не направи изключение и отново донесе Скудетото на отбора на Интер, този път под ръководството на Жозе Моуриньо. Още три месеца след встъпването си в длъжност Специалния триумфира със Суперкупата на Италия. През този сезон „нерадзурите” нямаха колебания и завършиха на 10 точки пред преследвачите Ювентус и Милан. По-оспорвана като че ли бе битката за второто място. И двата тима имаха равен брой точки след изиграването на всичките кръгове, но футболистите на Клаудио Раниери постигнаха по-добри резултати в преките двубои срещу „росонерите”, което им отреди и втората позиция. На Милан не помогна и бразилската суперзвезда Роналдиньо, която акостира на Сан Сиро в средата на юли 2008 г. Ръководството на Юве обаче показа, че не се задоволява само с второто място и две седмици преди края на сезона освободи Раниери, като на негово място назначи, отговарящия за юношите в тима Чиро Ферара. Рома разочарова с изявите си в калчото, завършвайки на шеста позиция с цели 19 точки по-малко от Интер. Голмайсторският приз грабна нападателят на Интер Златан Ибрахимович с 25 попадения.

 

Що се отнася до представянето на италианските тимове в Шампионската лига, то за втора поредна година, непреодолима пречка пред тях се оказаха английските отбори. Този път нито един отбор от Апенинския полуостров не премина 1/8 финалите. Ювентус отстъпи на Челси, Интер отпадна от Манчестър, а рулетката на дузпите не позволи на Рома да триумфира над Арсенал.

Тимът на Милан пък, който се състезаваше в турнира за Купата на УЕФА през този сезон, отпадна още в 1/16 финалите от състава на Вердер Бремен.

Дойде ред и на последната година от изминалата в Италия футболна декада.

Представянето на италианците на Световното първенство в ЮАР бе под всякаква критика, въпреки връщането на Марчело Липи на поста национален селекционер. „Адзурите”, които имаха за цел да защитят титлата си от 2006 г. записаха най-срамното представяне в цялата си история, завършвайки последни, при това само с една точка, в наглед лесната група с Парагвай, Словакия и Нова Зелания. Пълният крах на национално ниво обаче ярко контрастираше на представянето на клубно равнище на един отбор, което беше на противоположния полюс. 

 

Безспорно сезон 2009 – 2010 е сезонът на Интер след невероятния първи требъл в историята на италианския футбол, който постигнаха момчетата на Жозе Моуриньо, спечелвайки последователно Скудетото, Купата на Италия и Шампионската лига. По този начин Специалния стана едва третият наставник след Ернс Хапел и Отмар Хитцфелд, печелил най-престижния европейски клубен турнир с два различни отбора. (Порто 2004, Интер 2010). Португалският специалист бе подсилил тима си с изключително класни попълнения като Самюел Ето’о, дошъл от Барселона в края на юли 2009 при размяна със Златан Ибрахимович, Диего Милито пристигнал на "Сан Сиро" от Дженоа в края на март 2010 и Уесли Снайдер, закупен от Реал Мадрид в края на август за сумата от 15 млн. евро.

 

„Нерадзурите” спечелиха първенството в Италия за пета поредна година и общо за 18-и път в клубната си история. Те завършиха само на 2 точки пред преследвача Рома, ръководен от Клаудио Раниери, който замени Лучано Спалети в началото на септември 2009. Милан остана трети на цели 12 точки от лидера Интер. Треньорските несполуки на Чиро Ферара начело на Ювентус доведоха отбора до незавидното седмо място, поради което наставникът бе заменен от Алберто Закердони в края на януари 2010 г.   

 

Борбата за първото място между Интер и Рома бе изключително оспорвана не само в първенството, но и в турнира за Купата на Италия, където двата отбора се срещнаха на финала. „Вълците” имаха предимство в преките двубои в Серия „А”, след домакинска победа 2:1 и равенство 1:1 в Милано, но това не им бе достатъчно, за да триумфират със Скудетото. На финала за Купата Моуриньо отново надхитри Клаудио Раниери и грабна трофея след минималното 1:0.

 

В Шампионската лига тимът на Моу изнесе истински рецитал. Отборът от Милано завърши втори в групата си, след лидера Барселона, но си върна на испанците в най-решителния момент. На полуфиналите двата тима се изправиха отново един срещу друг и този път съставът, воден от Специалния детронира действащия европейски клубен шампион с общ резултат 3:2. На финала Интер имаше нелеката задача да се изправи срещу тимът на Байерн Мюнхен, отсранил по пътя си Манчестър Юнайтед. На 22 май 2010 на стадион Сантиаго Бернабео „нерадзурите” написаха историята, побеждавайки немците с 2:0 като и двата гола отбеляза неудържимият аржентинец Диего Милито. След историческия требъл, никой не можеше да спре Жозе Моуриньо да подпише с испанския гранд Реал Мадрид, а на негово място в Интер дойде друг специалист, печелил Шампионската лига – Рафаел Бенитес.

 

Под негово ръководство миланския гранд успя да завоюва титлата в световното клубно първенство след като на 18 декември победи конгоанския ТП Мазембе с 3:0. По всичко изглеждаше обаче, че испанецът няма да има същия успех като своя предшественик. Почти преполовили сезона в Италия, „нерадзурите” се намират на седмо място и само в последните няколко кръга загубиха от Милан, Киево и Лацио. Това накара ръководството на Интер да прибегне до прибързан ход, правейки треньорска рокада само няколко месеца след назначаването на Бенитес. Дали това ще бъде краят на хегемонията на Интер на Апенините или новият наставник Леонардо ще върне „нерадзурите” в релсите, предстои да разберем в началото на новата декада.