Плеймейкърът на Ювентус и италианския национален отбор Андреа Пирло не понася 15-минутните загрявки преди началото на всеки мач. Разкритието „Маестрото” прави в своята автобиография „Мисля, следователно играя”.
„Час от работата ми, която никога няма да заобичам, са загрявките преди мач. Мразя ги с цялото си същество. Повдига ми се от тях. Те не са нищо повече от начин треньорите да изпитват задоволство на гърба на играчите. Не се съмнявам, че помагат за намаляването на риска от контузии, но това си остава най-лошата част от цялата ни седмица на подготовки – 15-минутна „болка в задника”. Напълно пропилян четвърт час. Изобщо не ми трябва да тичам, за да загрея мускулите си. Мускулът, който е най-важен в играта, е сърцето, а моето сърце винаги е на 100 градуса, горящо от позитивна енергия. Обяснил съм моето виждане по този въпрос на доста треньори, с които съм работил, но никой не ми обръща внимание. Гледат ме сякаш съм от Марс, особено когато предложа да махнем загрявките преди мач и преди тренировка”, пише Пирло в автобиографията си.
„Ако зависеше от мен, щяхме направо да започваме мачовете – както тези през седмицата, така и през уикенда, независимо дали става дума за Серия А, Копа Италия, Шампионска лига, каквото и да е. Дори на Световното първенство през 2006 година успях да стана световен шампион, въпреки не правех нищо повече от ходене по време на 15-те минути загрявка преди мачовете с Гана, САЩ, Чехия, Австралия, Украйна, Германия и Франция”.
„Час от работата ми, която никога няма да заобичам, са загрявките преди мач. Мразя ги с цялото си същество. Повдига ми се от тях. Те не са нищо повече от начин треньорите да изпитват задоволство на гърба на играчите. Не се съмнявам, че помагат за намаляването на риска от контузии, но това си остава най-лошата част от цялата ни седмица на подготовки – 15-минутна „болка в задника”. Напълно пропилян четвърт час. Изобщо не ми трябва да тичам, за да загрея мускулите си. Мускулът, който е най-важен в играта, е сърцето, а моето сърце винаги е на 100 градуса, горящо от позитивна енергия. Обяснил съм моето виждане по този въпрос на доста треньори, с които съм работил, но никой не ми обръща внимание. Гледат ме сякаш съм от Марс, особено когато предложа да махнем загрявките преди мач и преди тренировка”, пише Пирло в автобиографията си.
„Ако зависеше от мен, щяхме направо да започваме мачовете – както тези през седмицата, така и през уикенда, независимо дали става дума за Серия А, Копа Италия, Шампионска лига, каквото и да е. Дори на Световното първенство през 2006 година успях да стана световен шампион, въпреки не правех нищо повече от ходене по време на 15-те минути загрявка преди мачовете с Гана, САЩ, Чехия, Австралия, Украйна, Германия и Франция”.
