Ако в ЦСКА има играч, за който в пълна степен може да се каже, че е разочарованието на есенния дял от първенството, то това безусловно е Антон Карачанаков, на чието представяне обърнахме внимание на няколко пъти през сезона.
Време е да го направим пак след новата му поредица от апатични изяви. Вероятно някои биха посочили преди него в тази класация на разочарованията Сидибе, Кировски, Морейра, Ревсон или Хауърд. Но реално погледнато, всички те са отхвърлени от бившите си клубове футболисти, които се появиха на "Армията" по никое време с една-единствена цел - временен кърпеж на положението и нищо повече. Нито един от тях не бе провел лятна подготовка с ЦСКА. За разлика от Карачанаков, който тренира на пълни обороти от първия ден, в който отборът се събра през лятото. Крилото игра и в почти всички контроли. Минаха повече от 6 месеца от пълното му възстановяване от тежката контузия, която получи преди малко повече от година. Достатъчен период, за да навлезе в ритъм.
Карачанаков започна сезона със статут на твърд титуляр в ЦСКА. И обграден с огромно доверие и подкрепа от всички страни. Много бързо обаче пролича, че очакванията към него са необосновано високи. Просто на момчето му липсват редица качества, които да го направят значим футболист за червените - бързина, комбинативност, работоспособност, отговорност в игровото поведение... Няма друг играч в отбора, който да е разочаровал при всяко едно от появяванията си на терена от началото на кампанията. Младенов го пусна в 13 мача в първенството, даде му шанс и за купата срещу Хасково. В резултат на това Карачанаков не само не вкара нито един гол, но и по никакъв начин не се защити с най-елементарното нещо - желанието за изява, доказване и развитие.
Стойчо направи и невъзможното за него, но младокът не пое. И тук всякакви критики към треньора на ЦСКА са безпочвени. Появиха се въпроси към Младенов защо унищожавал таланта на крилото, защо не разчитал на него... Напротив, треньорът направи предостатъчно за Антон, но той не направи нищо за себе си.
Трябва да се признае, че за първи път при престоите си начело на ЦСКА Стойчо гласува такова доверие на млади футболисти. Трудолюбиво момче като Чочев се възползва по най-добрия начин, Долапчиев показа, че още не е готов, а Карачанаков тотално разочарова и няма никакви индикации за положително развитие при него. Много слабо бе и представянето му в младежкия национален отбор, откъдето идва и поредното доказателство за състоянието, в което се намира.
На фона на всичко това няма да е никаква изненада, ако ЦСКА се раздели с крилото през зимата. Подобна развръзка не бива да се приема като неправилен ход. В крайна сметка и най-голямото търпение си има граници. А Стойчо прояви повече от необходимия толеранс към бившият играч на Пирин Благоевград. По всичко изглежда, че и Антон подобно на друго ексорле Станислав Костов е бил твърде надценен в качествата си. Костов бе пратен в Ботев преди година и половина и резултатът от развитието му е налице - статут на абсолютна резерва.
Виктор Гецов, "Тема спорт"