"Тогава войнът на светлината благодари на бойните си другари, поема дълбоко въздух и продължава напред, зареден със спомени от едно незабравимо пътуване.
Паулу Коелю, "Войнът на светлината"
Там, откъдето започна всичко. Роденият на 15 юни 1976 в Рио де Жа-нейро Лусио като много свои сънародници има трудно детство. Баща му изоставя семейството. Майката е принудена да се премести заедно с него и брат му в Ресифе, където е по-лесно да ги издържа. Затова и първото нещо, което прави Вагнер при трансфера в Ботафого, е да й купи къща. Тя живее там и до днес.
Сетне пътят продължава през мечтаните за много футболисти Бенфика и Севиля. Те обаче затварят врати за Лусио. "Испания и Португалия бяха страхотно преживяване. Сбъднат сън, но едно момче на 20 г. се справя трудно само в чужбина. И не успях", признава той. Всяко зло за добро. Така съдбата го води до България. През 2002 г. се озовава на „Герена", но е отпратен от Люпко Петрович в Черно море, за да се върне година по-късно. Във Варна Лусио прави феноменален сезон. Там откриват и причината за постоянните му контузии - зъбите. В Левски е повял нов вятър, а с него идва и Вагнер. Кой би искал да изпусне такъв футболист? Вагнер обаче никога не къса с морската столица. Там често кара ваканциите, а покрай топката завързва приятелство и със сегашния треньор на "моряците" Велизар Попов. Впоследствие става и кум на българина. Самият Лусио също скъса с ергенския живот у нас. Прави го в центъра на София, на бул. "Витоша".
Кум му е преводачът му в първите години на „Герена" и служител на клуба Светльо. По дънки на скромна церемония каза "да" на приятелката си Розеанжела. Запознават се в МОЛ в Ресифе, когато Лусио се прибира за коледните празници. Моделката също харесва България. А у нас се ражда и синът им Вагнер Габриел. Един ден той може да наследи татко си в Левски. Защото Лусио обяви, че никога няма да скъса наистина със "сините". Като мнозина обича киното, хубавите дрехи и парфюми, но за разлика от тях така и не купува кола. Караше една от първия до последния ден на „Герена".
Скромна "Шкода Фабия". Такава като него. Защото Лусио не обича да се шуми около него. Влиза само веднъж в жълтите хроники. Причината - годежът на бившия играч на ЦСКА Фелипе Машадо. Тогава се озовава в ареста заедно с друг играч на "армейците" Маркиньос. Вагнер обаче се постарава това да бъде за последно.
Иначе с Розеанжела често правят бразилски партита в апартамента си за приятели. Домакинята обича да гощава с фейжоада, но родните манджи също й се удават. Климатът ни също не плаши защитника. И в най-големият студ ходи по къс ръкав. Говори свободно български, но само на близките. Рядко дава интервюта, и то на португалски, за да не сбърка някоя дума и да бъде лошо разбран. В последните две години става гуру за сънародниците си Зе Соарес и Жоазиньо. Под неговото крило двамата успяха да се превърнат в основни играчи в състава на шампионите.
Съдбата обаче реши всичко да свърши. Може би само засега. Лусио е част от историята на Левски и никой не може да изтрие това. Бразилецът е не само първият чужденец с толкова продължителен стаж на „Герена", но и първият, прекратил кариерата си там. Нищо чудно и да се окаже единствен. Това времето ще покаже. До тогава ще бъде мерило за тези, които идват отвън, за да търсят своето щастие в Левски. И няма да им е лесно.
А някъде на хиляди километри Лусио отново ще рита със синя фланелка, тази на кварталния Левски в Ресифе. "Обичам Левски, той е като татуировка на тялото ми", каза онзи ден той, преди да си тръгне. И остави сълзите да говорят.
