В петък Димитър Бербатов направи едно интересно изказване на пресконференцията на Монако преди сблъсъка с Лил. В него той заяви, че играел, за да радва феновете, и пет пари не дава за някакви статистики.
По принцип всеки има право да играе, за каквото си иска. Но много лошо е да имаш къса памет. За съжаление това е доста характерна черта на българина. Затова при нас в най-голяма степен важи поговорката, че всяко чудо е за три дни. В България всичко много бързо се забравя и може би само тук е възможно например човек, изгонен от един клуб с летящи бутилки бира, и то пълни, да се върне няколко години по-късно и да стане първи ръководител в същия клуб.
Думата обаче е за Бербо. Явно и Митко може би разчита, че огромното мнозинство от хората, особено извън България, ще възприемат думите му за статистиката като чиста монета. Някои от нас обаче (за съжаление по-малка част) не сме с къса памет и много добре помним какво каза Бербатов на прощалната си пресконференция като играч на националния отбор през май 2010-а. Тогава му бе зададен въпрос дали щеше да се откаже да играе за България, ако не бе подобрил гоповия рекорд на Христо Бонев. Зума има 47 гола с националната фланелка, а Митко се отказа малко след като вкара 48-ия. Та на въпросната пресконференция той заяви, че вероятно нямаше да се откаже, ако не бе станал стрелец номер 1 на държавния тим.
Да, Митко, статистиката е едно от най-важните неща във футбола. И недей да ни обясняваш, че не ти пука за нея. Тя не само че те интересува, но и ти е доста важна. И ако не ти харесваше, вероятно още щеше да си идваш за мачовете на националния отбор. И нямаше толкова бързо да вдигнеш ръце от „хейтърите", които посочи като причина да кажеш „стоп” в представителния ни тим. Те нямаше толкова да ти пречат, ако не бе вкарал 48-ия. И щеше да се бориш с тях, докато стигнеш до това свещено за теб число. Така че не говори празни приказки във Франция. Защото след време някой може да се сети какво си казал. И от това да изпаднеш в конфузно противоречие със себе си.
А освен всичко друго самият ти ще останеш запомнен до голяма степен заради статистиката. Извън самата бройка на головете ти за България малко хора пазят в съзнанието си самите попадения, защото доста от тях нямат особена тежест. Пак същата тази статистика те прави голмайстор на Висшатау лига на Англия. И може би трябва да се разсърдиш на сър Алекс, че не зачита цифрите. Защото ако ги бе взел под внимание, поне щеше да те включи в групата за финала на Шампионската лига срещу Барса на „Уембли" преди три години. Явно на Съра наистина не му пука за статистиката. Тогава поне ти я уважавай, защото много често само тя е на твоя страна.
Здравко ГЮРОВ, „Меридиан мач”
По принцип всеки има право да играе, за каквото си иска. Но много лошо е да имаш къса памет. За съжаление това е доста характерна черта на българина. Затова при нас в най-голяма степен важи поговорката, че всяко чудо е за три дни. В България всичко много бързо се забравя и може би само тук е възможно например човек, изгонен от един клуб с летящи бутилки бира, и то пълни, да се върне няколко години по-късно и да стане първи ръководител в същия клуб.
Думата обаче е за Бербо. Явно и Митко може би разчита, че огромното мнозинство от хората, особено извън България, ще възприемат думите му за статистиката като чиста монета. Някои от нас обаче (за съжаление по-малка част) не сме с къса памет и много добре помним какво каза Бербатов на прощалната си пресконференция като играч на националния отбор през май 2010-а. Тогава му бе зададен въпрос дали щеше да се откаже да играе за България, ако не бе подобрил гоповия рекорд на Христо Бонев. Зума има 47 гола с националната фланелка, а Митко се отказа малко след като вкара 48-ия. Та на въпросната пресконференция той заяви, че вероятно нямаше да се откаже, ако не бе станал стрелец номер 1 на държавния тим.
Да, Митко, статистиката е едно от най-важните неща във футбола. И недей да ни обясняваш, че не ти пука за нея. Тя не само че те интересува, но и ти е доста важна. И ако не ти харесваше, вероятно още щеше да си идваш за мачовете на националния отбор. И нямаше толкова бързо да вдигнеш ръце от „хейтърите", които посочи като причина да кажеш „стоп” в представителния ни тим. Те нямаше толкова да ти пречат, ако не бе вкарал 48-ия. И щеше да се бориш с тях, докато стигнеш до това свещено за теб число. Така че не говори празни приказки във Франция. Защото след време някой може да се сети какво си казал. И от това да изпаднеш в конфузно противоречие със себе си.
А освен всичко друго самият ти ще останеш запомнен до голяма степен заради статистиката. Извън самата бройка на головете ти за България малко хора пазят в съзнанието си самите попадения, защото доста от тях нямат особена тежест. Пак същата тази статистика те прави голмайстор на Висшатау лига на Англия. И може би трябва да се разсърдиш на сър Алекс, че не зачита цифрите. Защото ако ги бе взел под внимание, поне щеше да те включи в групата за финала на Шампионската лига срещу Барса на „Уембли" преди три години. Явно на Съра наистина не му пука за статистиката. Тогава поне ти я уважавай, защото много често само тя е на твоя страна.
Здравко ГЮРОВ, „Меридиан мач”
