Слънцето леко се показа иззад облаците на „Герена". За пръв път от доста време насам имаше поводи за усмивки сред феновете на Левски. Отборът им показа освен характер този път и малко футбол. Победи наистина голям и силен тим като Ботев. Успехът изгледаха дори дузина работници от строежа на „Герена". Дали просто стояха на припек по поръчка, или има надежда и за сектор „А", е съвсем друг въпрос. По-важно е обаче това, което се случи на терена, а то определено бе оптимистично.
Случайно или не, „синьото" пробуждане започна без трите коня, които дърпаха каляската на „Герена", ако можем да перифразираме Димитър Бербатов. От клуба наскоро бе отстранен Христо Йовов, макар да го видяхме в ролята на фен на трибуните. Наказания пък изтърпяваха първият и вторият капитан Станислав Ангелов и Владимир Гаджев. Тези три фигури станаха фундаментални за клуба в последните години, но като че ли шумотевицата около тях не се отразяваше кой знае колко добре на отбора. Не е тайна, че именно това са тарторите в съблекалнята. А битката за влияние никога няма как да помогне на даден клуб.
Христо Йовов бе изключителен футболист, който дори и с последни сили помогна много на тима през миналия сезон. После обаче се започнаха едни саги - ще играе още, няма да играе. Ще бъде директор, няма да бъде директор. Ще има цялата власт, няма да има. Всичко завърши с няколко сълзи и прочувствена пресконференция. Колкото и голяма фигура да е Йовов, след неговото напускане, освен че му олекна на него самия, като че ли олекна и на футболистите в съблекалнята. Далеч сме,от мисълта, че само Йовов им е пречел да играят по удачен начин, но поне центровете на влияние станаха с един по-малко и респективно обстановката по-спокойна.
Същото е и със Станислав Ангелов. Работохолизмът и желанието на капитана са заразяващи, но уникалното му самочувствие, което го провали в дербито с ЦСКА, понякога идва в повече. Ясно е, че кариерата на Пелето върви към своя логичен край скоро, но би било добре той да избере най-добрия възможен момент да го направи. Докато може да е полезен, е добре дошъл на „Герена". Тънка е границата обаче с мига, в който вече не просто не си полезен, а започваш да ставаш и леко вреден за тима.
Третият от уморените коне се казва Владимир Гаджев. Той все още е номер 1 в халфовата линия на Левски. Едва ли има някой на тази земя, който би предпочел да играе с нефелния Кевин Бру вместо с Гаджев. Много често обаче халфът става жертва на огромните очаквания към него от страна на фенове и медии. След загуби почти винаги той обира основно негативите, а и на хората им дойде в повече сагата около неговото тръгване. На всеки 6 месеца се започва драма с това кой точно иска Гаджев, пратил ли е оферта, или само е попитал, а накрая всичко приключва по един и същи начин.
Може би в крайна сметка не е случайно, че именно при липсата на трите големи фигури Левски се съживи. На „Герена" отдавна има нужда от животоспасяващо преливане на свежа кръв. Такава в сряда следобед вляха хъсът и амбицията на всички футболисти да докажат, че не са идиотите на футболна България. Свежа кръв вля усмивката и талантът на Божинов, финесът на Бастош и енергията на младите Орачев и братята Цоневи. Точно в този мач в Левски се получи прекрасната симбиоза между класни чужденци и надъхани младоци от школата на клуба. И нещата потръгнаха. И най-важното - „Герена" хареса този млад и амбициозен Левски. Левски без уморените коне. Знаете какво се прави с тях, нали?
Стефан Дачев, в-к "Меридиан мач"