Преди мача със Стоук, белязан от историческото унижение с 1:6, мениджърът на Ливърпул Брендън Роджърс заяви, че е 150 процента сигурен в оставането си на „Анфийлд". След погрома на „Британия Стейдиъм", където вкаралият почетния гол Стивън Джерард не можеше да бъде изпратен по-позорно, се-верноирландецът показа, че също с толкова процента не е сигурен в това кой от неговите футболисти на какъв пост играе.
В момента, в който „червеното" присъствие в Стоук разбра стартовия състав, заръмжа от неудоволствие. В 11 -те на Роджърс имаше цели седем души, чиято коронна позиция е в центъра на халфовата линия. Това можеше да се тълкува по три начина. Първо - послание към американския собственик Джон Хенри, че в трансферната политика има дисбаланс; второ - може би тактическа „новинка" за край на сезона; трето и най-малко вероятно -признаване на собствената си несъстоятелност.
Последното бе потвърдено от безгръбначният вид на Ливърпул при раздялата с гръбнака си - Стиви Джи.
Какво ли си е помислил Рики Ламбърт, когато е разбрал, че Брендън Роджърс е сформирал нападателна двойка от Адам Лалана и Фелипе Коутиньо? Именно влизането на тарана доведе до гола на Джерард - Рики записа асистенцията. Един нападател трябва да знае какво се прави на този пост, за Бога! Това не е наука за строежа на космически кораби, Брендън!
Всъщност Роджърс се опита да навре четвъртити тела в кръгли дупки. Е, не става. Кривата нива на Ливърпул е лично негово дело и на никой друг. Той обожава статистиката, а в нея ще останат неговите срамни антирекорди - най-слаб старт от 50 години; първият мениджър на Ливърпул от 1950-а, който не е спечелил трофей в рамките на първите си три сезона начело на тима; и сега най-лошото - за първи път от април 1963-а, когато бе понесено поражение с 2:7 от Тотнъм, отборът не бе губил с шест и повече допуснати гола; за първи път от декември 1976-а, 1:5 от Астън Вила, „червените" не бяха инкасирали пет гола преди почивката; за първи път от ноември 1931-а, 0:6 от Арсенал, мърсисайдци не бяха изоставали с 0:5 на почивката.
И по една друга тема. Да, Стиви си тръгна. Не по начина, който искаше, но все пак спечели нещо. И не малко. Някои други хора като Глен Джонсън отдавна трябваше да го направят. В социалните мрежи десният бек разбули пазената в строга тайна новина, че си тръгва след шестгодишен престой. За самия себе си Глен пазеше в строга тайна заблудата, че става за Ливърпул…
Иън Дойл, Liverpool Echo
Превод: „Меридиан Мач”
