Благодарим, Митко!

Благодарим ти, Митко! Да, точно така. Бербатов е човекът с голяма заслуга за възраждането на нацио­налния отбор. С отсъствието си, с пресконференцията, която накара всеки нормален човек да гледа с увиснало от изумление чене, с егото, гарнирано с нерешителност, прикри­та зад фасадата на „интелигенцията",както той сам се изразява.

В понеделник, няколко дни преди мача с Италия, видяхме истинския Митко Бербатов. Човек, който явно вече е „хванал Бог за шлифера" и си говори с онзи го­ре на „ти". Няма лошо човек да има самочувствие, да е горд и доволен от постигнатото, което е безспорно. Но поведението и манталитетът на Бербатов напомнят много на някои далеч по-арогантни герои от 90-те го­дини, които просто не бяха толкова прикрити зад кос­тюми и умението да омайват с приказки.

 

Ицо, Любо, Насо и Трифон си казваха директно не­щата, независимо на кого му харесва и на кого не. Пе­нев изрече прочутата реплика „Който не ме уважава, да духа супата". Разпънаха го на кръст. Бербатов на пресконференцията си каза: „Който иска да уважава решенията ми, който не... Не ми пука". Дори смелост нямаше да ни прати на майната ни. А бе очевидно, че това иска да каже.

Та Берби ни увери как сам взимал решенията, ня­мал началник, гледал си интереса, а накрая взе да хвърля и лафове тип „кой за k'вото е учил".

Мите! Братко! Ученето не е за всеки. Ако ти беше минал през етапите му нормално, сигурно щеше да осъзнаеш колко са колебливи действията ти, а и кол­ко си противоречат на думите ти.

Първо сам си призна, че е трябвало да си тръгнеш, след като те задраскаха от състава на „Уембли" за он­зи финал. Защо обаче не го направи? Защото и за то­ва се иска характер, иска се „да имаш дупе". ОК, твоя си работа. В личната ти кариера и изборите ти в клуб­ния футбол ние гледаме отстрани, нямаме право да се месим.

 

После направи финтовете с Фиорентина, пак сам оня ден си каза: „Може би сбъркахме, че тръгнахме, а не отидохме...". Очевидно е, не може би. Във Флорен­ция и Италия името ти, както и това, че си българин, вече ще значат несигурност и липса на тежест. Да ку­пим Жоро Миланов? Да, ама той да не тръгне за дру­гаде по пътя? Примерно.

Преди месец каза, че би напуснал Юнайтед само за отбор с цели в Шампионската лига. Той ти дойде на крака, казва се Ювентус. Но ти избра спокойствието на Фулъм - домакински отбор от втората половина на таблицата в Англия. Твой си е изборът, тук никой няма право да ти се бърка, нито пък ни дреме особено за кой ще вкарваш по два гола на Уигън. Дали Юнайтед или Фулъм - все тая.

После прие, а след няколко дни отказа поканата на Любо Пенев. Това вече е и наш проблем, защото за националния ни пука. Човекът надви собственото си его, въпреки че не той, а и не който и да е друг те изго­ни от отбора. Ти си тръгна сам, а после се чудиш и цу­пиш защо никой не ти звъни.

 

Това е все едно Марчело Липи да молеше преди го­дини Тоти да се върне след отказването му от Скуадра адзура, или коравият Джон Тошак да ходи на гости на Райън Гигс с букет цветя. Няма начин. Ако сам си ка­зал „стоп", ти ще търсиш контакт да заявиш, че искаш да продължиш. Това е схемата.

 

Хората ти приготвиха екипировка, място в хотела и съблекалнята. Играчите щяха да те приемат, въпреки че сигурно половината от тях помнят случаите, в кои­то живееш на отделен режим в националния.

 

Включително и при един мач като гости, след кой­то друг футболист от отбора разказа, че за два дни на лагера са те видели само на терена за тренировка. През другото време си живееш в собствения изкуст­вен балон, далеч от простосмъртните.

 

Да, ситуацията ти в Юнайтед те отрезви доста, мина­лата година поиска да се върнеш в националния и зара­ди това. Но и тогава бе нерешителен, не потърси кон­такт, а чакаше оттук някой да се вдигне и да те покани.

 

Именно заради този ти отпуснат и нерешителен ха­рактер Любо Пенев в събота се е събудил доволен, че не си в отбора му. Защото той опитва да изгради конт­растен на твоята личност колектив.

 

Там трябват енергични мъже, единни, готови да се жертват и да се хвърлят с тела пред топката. Така да компенсират липсата на световна класа в редиците си. Ти имаш (или имаше) тази класа, но по другите компоненти не пасваш.

 

Ако не разбра досега - затова и в Юнайтед си пред­почитат уелбеците и чичаритовците. Защото имат плам в очите и са готови да тичат до изнемога. Това не е твоят футбол, както ти ни каза.

Ние сме доволни, че националният отбор заслужи овациите на цяла Европа. Германците ни се възхитиха как сме надтичали, подчинили и опитомили Италия. Което те не успяха да направят на Европейското. Как­во от това, че нямаме Бербатов в състава?