ФИФА е грешна, но Мондиал с 48 участника е за добро

ФИФА вече е изживявала това: обвинения в опит да по­правя нещо неразбалено, кри­тики за отвръщане от изпи­таното за сметка на неприемливото и нежеланото, твър­дения за жертване на каче­ството за сметка на количе­ството, предупреждения, че обичайно алчността е онова, което убива снасящата злат­ни яйца кокошка.

В края на 70-те нахъсаният нов президент Жоао Хавеланж се зарече да прекрати монопо­ла на Европа в квотите на све­товни финали и да включи по­вече отбори от Африка и Азия. И през 90-те, когато пов­тори номера си и разшири турнира от 24 тима до наглед проблемните 32.

И двете решения бяха по­срещнати на нож от онези -главно в Западна Европа, кои­то усетиха заплаха за привиле­гированата си позиция. Привлекателността на турнира, бе казано на ФИФА, е заплаше­на от размиването на конку­ренцията. Новите участници не биха били на нивото на ста­рите, а състезанието би изгу­било блясък и съответно феновете.

Откакто настоящият пре­зидент на ФИФА Джани Инфантино повдигна през октомври въпроса за ново разширение през 2026 г. от 32 на 48 отбо­ра, жалванията бяха същите. Излъчването на тиха увере­ност обаче подсказва, че той е знаел каква ще е развръзката. Историята на мондиалите е белязана от растежи и очаква­но на срещата на ръководно­то тяло на централата в Цю­рих станахме свидетели на по­редния от тях.

Няма как да не предизвика подозрение всяко твърдение на ФИФА, че действа, както гласи лозунгът ѝ, за доброто на играта. Това е цената, която тя трябва да плати за десетилетия на шуробаджанащина и алъш-вериш, следвани от години на показни арести и обвинения в коруп­ция. А в конкретния случай е и доста лесно да се съмняваш. Главният облагодетелстван от плана на Инфантино е са­мият той: разширението в полза предимно на страните от Африка, Азия и Карибите, е акт на патронаж направо от написания от Хавеланж и усъ­вършенстван от Сеп Блатер наръчник. Така голяма част от развиващите се футболно страни се вкарват в огромен дълг към Инфантино и бетони­рат позицията му.

Новият президент обаче не е единственият, комуто раз­ширението ще дойде добре. ФИФА изпрати на членовете на съвета си 6 последните сед­мици анализи на 5 варианта за бъдещи световни финали: 1) настоящият формат от 32 отбора; 2) турнир от 40 от­бора с 8 групи по 5; 3) с 40 от­бора, но 10 по 4; 4) 48 отбора с т.нар. плейин преди групова фаза от 32; 5) 48 отбора с 16 групи по 3 и допълнителен елиминационен кръг.

Макар документът изрич­но да отбелязваше, че ФИФА трябва да вземе решението си изцяло на „спортна" основа вместо на търговска, е трудно да повярваме, че е просто съвпадение това, че избра­ният единодушно модел - 16 групи по 3 отбора - е също и този, който проектира пълненето на касите на центра­лата с горница от $ 630 милиона.

Пари, които на теория мо­гат да бъдат използвани за по­добряването на футболната инфраструктура и да разпръс­нат малко от натрупваното от най-голямото спортно съ­битие на света състояние към всяко ъгълче на планетата.

В техническия си доклад за Мондиал '66 (с 16 отбора, пре­димно от Европа и Южна Аме­рика, един от Азия и нито един от Африка заради бойкот) селекционерът на Швей­цария Алфредо Фони написа, че надпреварата „ще постигне истинската си цел едва кога­то петте континента са справедливо представени, тъй като футболът е най-гло­балният спорт". Това целяха поправките в последните 40 г. - нулиране на стария дисбаланс между традиционните сили и развиващите се страни.

УЕФА има 54 членки. Тринай­сет от тях, плюс домакина Ру­сия, ще участват на Мондиал 2018. В африканската КАФ има 56 членки и само 5 квоти за нея. Азиатските 47 национал­ни федерации разполагат с че­тири квоти, колкото имат и 10-те члена на южноамерикан­ската конфедерация (б.р. - пе­тият играе бараж).

Макар съсредоточаването на качество в Европа и Южна Америка да е безспорно по-го­лямо, идеята за световни фи­нали само за най-най-добрите е споделяна на малко места по планетата. Трудно с ръка на сърцето може да се признае, че Африка и Азия са справедли­во представени. Турнирът не успява в сегашната си форма „да постигне истинската си цел" според Фони - да се пока­же като истински глобален спорт.

Това не означава, че в новия формат на Инфантино няма проблеми. Квалификационният процес в Европа и Южна Аме­рика със сигурност ще бъде ли­шен от малкото наличен дра­матизъм в настоящия фор­мат, макар че според мнозина загубата няма да е голяма. ФИФА призна, че наличието на нечетен брой отбори в групите не е идеално, а идеята при ра­венство в груповата фаза да се бият дузпи е анатемосана от повечето фенове. Започва­нето на мачове вече не в едно и също време увеличава риска от корупция накрая на групи­те. Наистина това изглежда сбъркано в сравнение с чисто­тата на настоящия формат.

Но е красноречиво, че дори на местата, където всеки ход на ФИФА е посрещан с крайно подозрение, проектът се възприема.

Делегатите от УЕФА на съ­вета показаха намерение за консенсус и това стана факт на вота. Все пак с новия фор­мат вече е почти невъзможно големите сили във всяка конфе­дерация да пропуснат Монди­ал.

Тънките детайли, разбира се, ще е по-трудно да се загла­дят. На този етап новият мо­дел дава на Европа 16 гаранти­рани места, на Африка - 9, на Азия - 8, на Северна и Южна Америка - по 6, а на Океания -един, с още две квоти след плейоф. Както УЕФА, повече­то конфедерации планират да изчакат да видят какво им е подготвено, преди да дада ппълното си одобрение.

Явно е настъпил моментът за нова промяна и турнирът трябва да започне да отразя­ва света на XXI век, а не на XX - и спортно, и генерално. Това правят мондиалите: растат, разширяват се, разцъфват и стават нещо друго. Днешни­те световни първенства не са в този си вид от памтивека, нито би трябвало да са. Няма нищо лошо в предния формат, но понякога, колко­то и трудно да е да го призна­ем, ФИФА е права да пред­приеме промяна.

Рори Смит, The New York Times