ЦСКА гледа уверено към втория кръг на Лига Европа, след като надигра Локо Пловдив, а преди това се справи с Рига. Вече са банални приказките за тежкото изпитание пред армейците срещу Адмира. Ясно е, че шансовете са изравнени и всичко е непредвидимо.
Независимо от актуалната конюнктура при съперника, който има много нови футболисти и млад отбор, в крайна сметка става въпрос за австрийци. А по презумпция това е по-сериозно ниво в сравнение с Рига, а да не говорим за екзотични дестинации като Лихтенщайн.
Разбира се, Адмира не е Рапид, Аустрия, Щурм или Залцбург, но е пети в австрийското първенство, което е с поне една класа над българското. В крайна сметка в тази страна си имат футболна школа и традиции. Без да познавам в дълбочина Адмира, сигурен съм, че като футболно образование играчите им са достатъчно грамотни, за да затруднят всеки съперник от средна европейска класа. От друга страна, знаете, че българските отбори играят изключително трудно срещу австрийски. Поне това показва статистиката.
Ще бъде интересно да видим по какъв начин новата тактическа стилистика на ЦСКА ще работи срещу Адмира. Има промени спрямо миналия сезон и те са видими. Новият наставник Ел Маестро е привърженик на рационалния, тактически прецизен и прагматичен футбол, в който победата се търси най-вече на базата на достатъчна стабилност в халфовата линия и защитата. Изключват се емоционалните и често подвеждащи авантюри в атака.
Струва ми се, че ЦСКА ще играе с една идея пo-сдържано в нападение и с две идеи по-сигурно в дефанзивен план. Много добро впечатление ми прави притежанието на топката, сигурното разиграване между халфовете и най-вече физическата подготовка, която впечатли по време на драматичния реванш в Рига. Новата тактическа стилистика на ЦСКА, въведена от Ел Маестро, ми допада, защото е подчинена на победата и очаквам да е успешна за отбора.
Искам да припомня, че полуфиналите, елиминирането на действащи носители на КЕШ и победите над Байерн, Дортмунд и Ювентус, епопеите срещу Интер, Атлетико Мадрид и така нататък са постигнати най-вече на базата на изключителна игра в защита, на жестока битка в средата на терена, а на моменти и на опълчение. Защото в повечето от тези случаи ЦСКА не е бил в положението на доминант срещу най-големите футболни марки в Европа.
Що се отнася до новия нападател на "Армията" Мауридес, първите впечатления са категорично положителни. Отдавна не бях виждал толкова класически гол като неговия, отбелязан с глава след остро центриране от фланга. Душата ми беше зажадняла за подобно изпълнение. Наред с прекрасния гол бразилецът ме впечатли с мощната си физика, която му дава сериозни аргументи в играта във въздуха. Въобще цялостното му присъствие на върха на атаката вдъхва усещане за сила, острота и насоченост към гола. Мауридес е по-различен тип играч от Каранга. И двамата имат своите безспорни достойнства, но смятам, че не е уместно да се правят механични сравнения. Каранга даде и взе много от ЦСКА и вече бележи в Китай. Но актуалното име на "Армията" е Мауридес и аз вярвам, че той ще се превърне във фактор на терена и любимец на публиката.
Впечатлен съм също от реакциите на Ел Маестро. Този човек за отрицателно време се ориентира в българската футболна действителност. По изключително умен начин бяга от заявката на максималистични цели, а прехвърля топката в полето на съперника и предпочита да играе от втора позиция. Тя е най-изгодна при настоящата конюнктура, в която ЦСКА трябва да се пребори с цялото статукво, впрегнато да помага на конкуренцията. Ел Маестро много точно каза, че ЦСКА може да играе футбол само с крака, а на други отбори се позволява да го правят и с ръце. За финал трябва да изтъкна, че съвсем правилно не се залита в безкрайно говорене за цели, титли и купи.
Сега на дневен ред е домакинството на Адмира и "Армията" ще изживее вълнуваща европейска вечер. Този мач би могъл да бъде знак за европейското възраждане на ЦСКА след тежките години на всевъзможни изпитания.
