"Българският спорт е на дъното, нищо оптимистично не се вижда в тунела. В него са намесени само мафиоти и мошеници, които гледат как да изперат "мръсните" си пари".
Наслушахме се на подобни тези в последните месеци от устите на политици и псевдоспециалисти. Откровени лаици в спорта като получилия през миналата седмица заслужен "парламентарен шамар" Яни Янев ни убеждаваха, че едва ли не всички спонсори и благодетели са за затвора, а спортистите са втора категория хора, които не трябва да получават никакви пари. Отделно от това други говореха как строежът на нова спортна зала в София е излишен лукс и времето не е подходящо за подобни начинания.
Всичко това стана на пух и прах в студената самоковска вечер на 15 декември (вторник). За около 2 часа група от десетина млади и малко по-стари момчета с червени фланелки и волейболни умения и още няколко стотици с червени шалчета по вратовете показаха на цяла България, че това не е така.
И че има смисъл да се инвестира в БЪЛГАРСКИЯ спорт, в неговата база. Уютна и приветлива зала за няколко хиляди фенове. Перфектна настилка и осветление, пълни трибуни, люлеещи се в екстаза на ПОБЕДАТА. И решени на всичко спортисти, раздаващи се до последно на полето в името на ПОБЕДАТА.
Това представляваше "Арена Самоков" за милионите (или поне стотици хиляди) зрители, които седнаха пред телевизорите, за да гледат поредния мач в на ЦСКА в Шампионската лига. Момчетата на Сашо Попов, не взимали заплати с месеци, се изправиха срещу Уникаха. Испанският шампион, чийто волейболисти съвсем редовно получават възнагражденията си (готов съм да се обзаложа, че те са поне 10 пъти по-големи от тези на нашите момчета). Но на терена не винаги играят парите. И в крайна сметка на таблото светна 3:2. За ЦСКА! Така както бе и миналата седмица срещу френския Тур.
Затрогващо бе да се гледа как легенди като Николай Иванов и Ивайло Стефанов се борят с невероятен хъс и воля за всяка педя земя на полето. И после се радват като бледни юноши на всяка спечелена точка. Как Фелипе Де Майо действа като истински "бомбардировач" в нападение, а после целува емблемата на ЦСКА в чест на успеха. Как младок като Теодор Тодоров играе сякаш е в Шампионската лига от десетилетие. Как треньорът Сашо Попов запазва самобладание и в най-трудните моменти. И вместо да се кара на подопечните си за допуснатите грешки, вика настрана Де Майо, за да му каже просто: "Момче, ти можеш! Направи го!".
Разбира се тази победа на ЦСКА едва ли би била възможна без публиката. Стотици млади момчета пропътуваха 70-те километра до Самоков, въпреки мразовитото време и тежките пътища. Те не спряха да подкрепят своите и в най-трудните моменти. Те ВЯРВАХА! Вярваха, че е възможно техният ЦСКА да победи шампиона на Испания. Вярваха, че въпреки финансовите проблеми, техният отбор ще продължи победния си ход в Европа. Вярваха и продължават да вярват, че българският спорт има БЪДЕЩЕ. Напук на зложелателите и пишман политици (отново се сещам за израсналия в Сандански Яни Янев), които смятат, че разходите за него са ненужен лукс.
Сега ни остава да си помечтаем. На първо време, че волейболният ЦСКА ще се справи и с могъщия Зенит (Казан) и ще продължи в компанията на най-добрите отбори в Европа. След това, че съвсем скоро и в София (благодарение на премиера Борисов) ще има уютна зала като тази в Самоков. А още след това, че ще има приветливи футболни стадиони, на един от които БЪЛГАРСКИ отбор ще запише две поредни победи в Шампионската лига. Така както го направи волейболният ЦСКА! Господи, дай на България още такива отбори!
Господи, дай на България още отбори като волейболния ЦСКА!
Момчетата на Сашо Попов и феновете по трибуните в Самоков показаха на цяла България, че спортът ни е жив.
