Ситуацията малко преди края на дербито в Ловеч, при която съдията даде аут от вратата на Литекс, а капитанът на Левски Влади Гаджев единствен разбра, че има корнер и отиде спокойно до флагчето и дори се засили да изпълнява, докато всички останали футболисти вече тичаха към центъра, е най-яркото доказателство за хаоса на всички нива, който цари при „сините". Налице са компрометиран собственик с изчерпани ресурси и назначен в бъдеще време треньор, който просто наблюдава агонията на човека, правещ всичко възможно да запълни постоянно нарастващите пробойни по дъното на олющената лодка. Със сигурност самият Гонзо си дава най-ясно сметка, че от толкова много задължения и задачи не му остава време спокойно да се концентрира върху работата с играчите. Просто той отговаря за всичко от „А" до ,Я" на „Герена", но в много по-тежък период от онзи, в който Иво Тонев се самоопредели по този начин.
Това обаче е на заден план за редовите запалянковци, чиито фокус пада върху отбора, с който тръпнат всяка седмица и чиито резултати са в правопропорционална зависимост със собственото им настроение. На техния екран на внимание се появява една грозна карикатура, с която се опитват да ги заблудят, че идеята, за която са готови на всякакви жертви, все още е същата. Повечето от тях отдавна са надраснали възрастта, в която една седмица викат за един отбор, следващата за друг. Жребият на предпочитанията им отдавна е хвърлен и сега са с любимия тим и в добро, и в лошо. Точно в момента те понасят големия позор и прагът им на търпимост става твърде лесно преодолим. Избликът на агресия след края на мача в Ловеч е едно от доказателствата, както и тежката апатия, която налегна огромна част от средностатистическите левскари, които и без това трудно се вдигаха, за да отидат на стадиона. Сега те дори превключват бързо канала, като видят „синята" агония.
Няма как да е по-различно, след като с всеки изминал мач въпросът има ли по-лошо, става от актуален по-актуален. А отговорът след продукцията край Покрития мост си остава: „Явно, да". В момента Левски заслужава място във футболните учебници като антипример за това как трябва да изглежда един отбор. Особено първия половин час в Ловеч е достоен за наистина епохален труд в тази посока. През това време най-ясно си пролича, че „сините" имат слаб вратар, като това явно се касае за всички налични изпълнители на този пост в момента. Александър Любенов може да бъде оправдан най-вече с това, че треньорският щаб рискува страшно много, за да го постави под рамката в толкова напечен момент. Момчето със сигурност има качества, но все още изглежда твърде притеснен а хората пред него имат нужда от човек, който да ги ръководи с твърда ръка.
В защита Левски има добри изпълнители, особено на фона на тези, които се изредиха в последните 2-3 сезона, но на терена те не действат в синхрон, а впечатлението за разпокъсаност става все по-силно. Вината вероятно е и на Пепе Мурсия, който бе пренебрегнал тактиката в програмата си за тренировки, но и настоящият щаб, в който вече има двама бивши бранители като Топузаков и Петьо Колев, носи отговорност.
Това обаче е на заден план за редовите запалянковци, чиито фокус пада върху отбора, с който тръпнат всяка седмица и чиито резултати са в правопропорционална зависимост със собственото им настроение. На техния екран на внимание се появява една грозна карикатура, с която се опитват да ги заблудят, че идеята, за която са готови на всякакви жертви, все още е същата. Повечето от тях отдавна са надраснали възрастта, в която една седмица викат за един отбор, следващата за друг. Жребият на предпочитанията им отдавна е хвърлен и сега са с любимия тим и в добро, и в лошо. Точно в момента те понасят големия позор и прагът им на търпимост става твърде лесно преодолим. Избликът на агресия след края на мача в Ловеч е едно от доказателствата, както и тежката апатия, която налегна огромна част от средностатистическите левскари, които и без това трудно се вдигаха, за да отидат на стадиона. Сега те дори превключват бързо канала, като видят „синята" агония.
Няма как да е по-различно, след като с всеки изминал мач въпросът има ли по-лошо, става от актуален по-актуален. А отговорът след продукцията край Покрития мост си остава: „Явно, да". В момента Левски заслужава място във футболните учебници като антипример за това как трябва да изглежда един отбор. Особено първия половин час в Ловеч е достоен за наистина епохален труд в тази посока. През това време най-ясно си пролича, че „сините" имат слаб вратар, като това явно се касае за всички налични изпълнители на този пост в момента. Александър Любенов може да бъде оправдан най-вече с това, че треньорският щаб рискува страшно много, за да го постави под рамката в толкова напечен момент. Момчето със сигурност има качества, но все още изглежда твърде притеснен а хората пред него имат нужда от човек, който да ги ръководи с твърда ръка.
В защита Левски има добри изпълнители, особено на фона на тези, които се изредиха в последните 2-3 сезона, но на терена те не действат в синхрон, а впечатлението за разпокъсаност става все по-силно. Вината вероятно е и на Пепе Мурсия, който бе пренебрегнал тактиката в програмата си за тренировки, но и настоящият щаб, в който вече има двама бивши бранители като Топузаков и Петьо Колев, носи отговорност.
Хаосът е най-пълен в средата на терена. Смяната на схемата с постройка на халфовете в ромб не сработи кой знае колко успешно нито срещу Ботев, нито онзи ден. За домакински мач срещу съперник, за който се предполага, че ще действа по-затворено, има логика Гаджев да бъде ангажиран по-директно с изнасянето на топката, но в Ловеч отново се видя, че неговото слабо място си остава представянето в дефанзивен план. Макар че в далеч по-голяма степен се провали Георги Сърмов. Случайно стечение на обстоятелствата не само го върна на „Герена", но и го утвърди като титуляр, а в момента това изглежда парадоксално. Още повече при факта, че героят от единствените две победи на тима от началото на сезона Роман Прохазка стои на пейката.
Колкото и да са слаби изпълнителите по фланга, „сините" винаги са играли най-добрия си футбол с крила, а дори и в кошмарния минал сезон стойностните резултати бяха постигнати заради повече агресия покрай тъчлинията. Луис Педро има качества да бъде втори нападател, но проблемът си остава в липсата на първи. Божинов се включи само след една тренировка след завръщането от Англия, но само потвърди защо в момента никой уважаващ себе си клуб не би го наел.
Вкарването на голове продължава да си остава сериозен проблем, а и чаканият като лек за безплодието Дани Н’Гесан май не е типичният таран, за когото точеха зъби от „Герена".
Все пак трябва да се признае, че Левски има потенциал, но качествата на играчите все още не могат да бъдат трансформирани в силна отборна изява. А това означава, че предстои доста тежка треньорска работа, а паузата за мачовете на националния отбор далеч няма да е достатъчна, за да се види някакво сериозно преобразяване. На фона на това, че поне половината изпълнители в състава на Гонзо без проблеми ще минат футболен ТЕЛК с поне втора степен инвалидност, наистина изглежда наложително смело и спешно да се търси освежаване чрез младите. И срещу Ботев Мики Орачев показа, че заслужава доверие, а само с повече мачове може да се види дали той и връстниците му от школата не са дори по-добри от талантите в „оранжевата" академия. Такива като него поне ще ги търпим, без да се срамуваме, както го правим заради Сърмов и компания
Людмил Христов, „Меридиан мач”
Все пак трябва да се признае, че Левски има потенциал, но качествата на играчите все още не могат да бъдат трансформирани в силна отборна изява. А това означава, че предстои доста тежка треньорска работа, а паузата за мачовете на националния отбор далеч няма да е достатъчна, за да се види някакво сериозно преобразяване. На фона на това, че поне половината изпълнители в състава на Гонзо без проблеми ще минат футболен ТЕЛК с поне втора степен инвалидност, наистина изглежда наложително смело и спешно да се търси освежаване чрез младите. И срещу Ботев Мики Орачев показа, че заслужава доверие, а само с повече мачове може да се види дали той и връстниците му от школата не са дори по-добри от талантите в „оранжевата" академия. Такива като него поне ще ги търпим, без да се срамуваме, както го правим заради Сърмов и компания
Людмил Христов, „Меридиан мач”