Да се анализира Левски на база един официален мач през сезона е твърде амбициозна, а в някои случаи дори арогантна проява. Особено ако не се отчете отправната точка на този тим и изобщо този проект, както и многото условности, свързани с българския футбол. Колкото и да се говори за нулеви години и търпимост към изграждането на нов отбор, феновете на Левски винаги ще имат припряността, на която са подвластни всички почитатели на големи клубове.
И така. Какво може да постигне Левски през новия сезон? Мисля, че възможните резултати могат да бъдат точно три. Първият е да спечели шампионската титла, което всички смятат за научна фантастика. Вторият е да завърши в челото и да се класира за европейските турнири, като по този начин избегне възможността за първи път в историята на участията си в Европа да ги пропусне в две поредни години. Третата възможност е да повтори кошмарното си класиране от миналия сезон или дори да го влоши.
Следвайки тази съвсем елементарна логика спокойно можем да поставим границата в определенията, които ще използваме в края на сезона. Титлата ще е сензация и подвиг, европейските турнири ще са очаквано постижение (с купа на България и/или изпреварване на ЦСКА ще са успех), а ново лошо класиране и пропускане на европейските турнири ще бъде исторически провал. Към всичко това можем да добавим и лошата серия в мачовете срещу ЦСКА и четирите поредни шампионатни загуби, която трябва да бъде спряна още този сезон, за да не влоши и без това лошата ситуация.
За да промени статуквото на „Герена", без никакви условия и претенции се завърна Георги Иванов. Той завари ужасяващо наследство - отбор от скъпоплатени футболисти със съмнителни качества и нисък морал, но твърде високи възнаграждения. Безкрайна треньорска въртележка, финансови проблеми, включително санкция от УЕФА за нарушения във "финансовия феърплей", война на привържениците на тима със собственика Тодор Батков, съпроводена от апатия към представянето на самия отбор.
Ако трябва пак накратко да обобщим задачата на Гонзо, то той ще трябва от отбор от скъпоплатени некадърници да мине през нископлатени такива, докато се стигне до някакви наченки на нормален и правилен футбол, колкото и да е иронизирано последното понятие. Георги Иванов се намира в края на първия етап. Изчистил е скъпоплатените некадърници. Успехът му оттук насетне ще зависи от това колко продължителен ще е вторият етап, защото към този момент не се вижда как в Левски ще се появят пари, с които бързо да бъде решен проблемът с качествата на играчите.
Мачът с Локо Пд
Песимизмът и скептицизмът винаги са били лесните позиции независимо от тяхната безспорна рационалност. От такава позиция трудно може да се каже нещо добро за случилото се срещу Локомотив Пловдив или пък дори и само ако имаме предвид историческия стандарт на Левски. Но съобразно казаното по-горе мисля, че има някакви наченки на оптимизъм или поне надежди, че пропадането е приключило и оттук насетне пътят ще е само нагоре.
В събота на терена липсваха скъпоплатените некадърници, за мнозина от които пребиваването в Левски се свързваше само с постъпленията в банковата сметка. Може да е арогантно, може дори да е несправедливо, но през миналия сезон контузиите на Дъстли Мюлдер съвпаднаха с невъзможността на Левски да плати дължимите в договора му суми за образованието на децата му от няколко хиляди евро. Дори не искам да се връщам към друго съвпадение като изказването на "звездата" Гари Родригес, че не го интересуват феновете на Левски, които иначе бяха готови да се разправят с Тодор Батков, ако реши да го продаде на Лудогорец. Ето това е първата и най-важна промяна спрямо миналия сезон. Срещу Локомотив Пловдив максималните претенции на публиката можеше да са свързани с Веско Минев заради някакви направо безобидни закачки от миналото в сравнение с непоносимостта към играчите, които бранеха честта на фланелката преди няколко месеца. А и Минев все пак е в края на кариерата си, тепърва няма да направи пари, но пък има достатъчно качества да отиграе топката, да я изнесе, да се хвърли в битката.
В чисто игрови план могат да се щрихират веднага огромни слабости. Срещу Локо Пд Левски игра принудително с двама централни нападатели, защото не разполагаше с подходяща опция зад тях, а дори и юношата Боби Цонев е контузен. Единият от централните нападатели Валери Божинов е просто в трагична форма и засега само близостта с феновете, които харесват "левскарството" му, го спасява от тях самите. Следва неясният пост и функции на Прохазка, който явно играе добре само в Спартак Търнава. Всичко по-горе пък е съвкупността от причини на Левски да липсва завършващият удар.
И така. Какво може да постигне Левски през новия сезон? Мисля, че възможните резултати могат да бъдат точно три. Първият е да спечели шампионската титла, което всички смятат за научна фантастика. Вторият е да завърши в челото и да се класира за европейските турнири, като по този начин избегне възможността за първи път в историята на участията си в Европа да ги пропусне в две поредни години. Третата възможност е да повтори кошмарното си класиране от миналия сезон или дори да го влоши.
Следвайки тази съвсем елементарна логика спокойно можем да поставим границата в определенията, които ще използваме в края на сезона. Титлата ще е сензация и подвиг, европейските турнири ще са очаквано постижение (с купа на България и/или изпреварване на ЦСКА ще са успех), а ново лошо класиране и пропускане на европейските турнири ще бъде исторически провал. Към всичко това можем да добавим и лошата серия в мачовете срещу ЦСКА и четирите поредни шампионатни загуби, която трябва да бъде спряна още този сезон, за да не влоши и без това лошата ситуация.
За да промени статуквото на „Герена", без никакви условия и претенции се завърна Георги Иванов. Той завари ужасяващо наследство - отбор от скъпоплатени футболисти със съмнителни качества и нисък морал, но твърде високи възнаграждения. Безкрайна треньорска въртележка, финансови проблеми, включително санкция от УЕФА за нарушения във "финансовия феърплей", война на привържениците на тима със собственика Тодор Батков, съпроводена от апатия към представянето на самия отбор.
Ако трябва пак накратко да обобщим задачата на Гонзо, то той ще трябва от отбор от скъпоплатени некадърници да мине през нископлатени такива, докато се стигне до някакви наченки на нормален и правилен футбол, колкото и да е иронизирано последното понятие. Георги Иванов се намира в края на първия етап. Изчистил е скъпоплатените некадърници. Успехът му оттук насетне ще зависи от това колко продължителен ще е вторият етап, защото към този момент не се вижда как в Левски ще се появят пари, с които бързо да бъде решен проблемът с качествата на играчите.
Мачът с Локо Пд
Песимизмът и скептицизмът винаги са били лесните позиции независимо от тяхната безспорна рационалност. От такава позиция трудно може да се каже нещо добро за случилото се срещу Локомотив Пловдив или пък дори и само ако имаме предвид историческия стандарт на Левски. Но съобразно казаното по-горе мисля, че има някакви наченки на оптимизъм или поне надежди, че пропадането е приключило и оттук насетне пътят ще е само нагоре.
В събота на терена липсваха скъпоплатените некадърници, за мнозина от които пребиваването в Левски се свързваше само с постъпленията в банковата сметка. Може да е арогантно, може дори да е несправедливо, но през миналия сезон контузиите на Дъстли Мюлдер съвпаднаха с невъзможността на Левски да плати дължимите в договора му суми за образованието на децата му от няколко хиляди евро. Дори не искам да се връщам към друго съвпадение като изказването на "звездата" Гари Родригес, че не го интересуват феновете на Левски, които иначе бяха готови да се разправят с Тодор Батков, ако реши да го продаде на Лудогорец. Ето това е първата и най-важна промяна спрямо миналия сезон. Срещу Локомотив Пловдив максималните претенции на публиката можеше да са свързани с Веско Минев заради някакви направо безобидни закачки от миналото в сравнение с непоносимостта към играчите, които бранеха честта на фланелката преди няколко месеца. А и Минев все пак е в края на кариерата си, тепърва няма да направи пари, но пък има достатъчно качества да отиграе топката, да я изнесе, да се хвърли в битката.
В чисто игрови план могат да се щрихират веднага огромни слабости. Срещу Локо Пд Левски игра принудително с двама централни нападатели, защото не разполагаше с подходяща опция зад тях, а дори и юношата Боби Цонев е контузен. Единият от централните нападатели Валери Божинов е просто в трагична форма и засега само близостта с феновете, които харесват "левскарството" му, го спасява от тях самите. Следва неясният пост и функции на Прохазка, който явно играе добре само в Спартак Търнава. Всичко по-горе пък е съвкупността от причини на Левски да липсва завършващият удар.
Нека обаче потърсим разликата в положителна насока. Тя също е много видима и изобщо не е в ироничните подмятания, че миналия сезон по това време Левски падна от Локомотив вкъщи, а сега взе точка. През миналия сезон Левски беше трагичен във физическо отношение и след 60-ата минута предаваше инициативата на съперника, а в много случаи заради това губеше и мачовете. Онзи ден сините държаха инициативата до края и диктуваха темпото. Това се опита да обясни и Пепе Мурсия, обаче остана неразбран от аудиторията. Когато ти липсват елементарни неща, дори и да издържиш 90 минути на темпото, си е постижение.
Деликатният Мурсия
Испанският треньор можеше да е доста арогантен при пристигането си и да обясни цялата истина за това какъв отбор поема. Очевидно е, че той избра подхода да се опита мълчаливо да промени нещата с всички рискове от това. За разлика от много треньори, преминали през „Герена" със стандартното твърдение, че им трябва по един играч във всяка линия, испанецът заложи на това, с което разполага, без особени претенции и без да се набива на очи пред медиите. Ето ви още една разлика. Може да е всичко друго, но днес никой няма как да упрекне Пепе Мурсия, че си е довел един отбор протежета, на които е осигурил курорт и заплати.
Другият важен момент, за който малцина си дават сметка, е, че той прави истинска революция в професията в България. Пепе Мурсия няма прашна тетрадка от ВИФ или някой предишен треньор на Левски, в която пише, че отборът трябва да се подготвя физически от първия ден след събирането си. Както казва един приятел, това не е съобразено с българския стандарт и ще му изяде главата скоро. Да, но какъв е точно българският стандарт във футбола? Особено ако го съобразим с испанския. И в този случай цялата тежест ще остане върху Гонзо, който да брани наставника, както е обещал - до края на сезона. Не забравяйте, че най-големите врагове на Пепе Мурсия ще бъдат безработните български треньори, чийто хляб е взел испанецът, и особено заради факта, че им мъти водата с някакви иновации. Ако чисто теоретически Пепе Мурсия изгради добър отбор, само този факт ще застраши поста на абсолютно всеки един наставник в А група, защото всички искат да копират модерните образци.
Мантрата „сини юноши"
Най-големият проблем за Пепе Мурсия ще бъде налагането на сини юноши, като още след първия мач се чуха забележки в това отношение. Хората сякаш забравиха, че в този мач Левски нямаше такива на разположение - едни са контузени, други са на европейското, а трети избяга в Лудогорец. Единственият наличен (Краев) беше на терена.
Контролите преди сезона показаха, че и само с юноши няма как да станат нещата или поне няма как да бъде избегнат лошият сценарий с исторически провал, след който феновете няма да се интересуват от никакви добри намерения. Ето тук ще бъде най-големият проблем - юношите трябва да бъдат наложени, ако имат качества, но пък едновременно с това и да заслужат мястото си на терена, а не да бъдат размахвани като мантра. Проблемът на Левски е, че няма достатъчно добър материал, независимо че отделни момчета имат качества. И ако някой твърди противното, просто трябваше да гледа първия мач от европейското в Унгария, за да види космическата разлика между България и Германия.
Васил КОЛЕВ
* Васил Колев е председател на тръст "Синя България". Очаква се тръстът да получи 15% от акциите в Левски след своето общо събрание на 30 август и общото събрание на акционерите в Левски, което ще го последва
