Забелязвам, че в българския футбол малцина разбират в детайли стратегията на Лудогорец. Това е причината някои мачове на зелената машина да бъдат промотирани като по-важни от другите. Донякъде е така, но само донякъде.
Лудогорец стратегически запази първоначалното си предимство пред Базел. Докара мача до 0:0 и при равни точки на двата аутсайдера в група А българският шампион ще има решаващо предимство.
Нещото, което убягва на невъоръженото око, е, че зелените орли се научиха да не играят мач за мач а с дългосрочна стратегия. Така, както го правят съперниците им в Европа. В това се изразява огромната заслуга на треньора Дерменджиев, който иначе пред камерите и микрофоните е трогателно безличен в обясненията за играта. Но и никога не му задават правилните въпроси. Макар и да се говори, че Лудогорец може и без треньор, Всъщност въобще не е така. В основата на успехите е изготвянето на правилен ритъм за дългия цикъл от мачове. Да ги сметнем -14 за първенство, 2 за купата, 11 в Шампионската лига. Досега 27, до Коледа остават още 6. Като се сложат и предсезонните контроли, Лудогорец на практика изиграва едно първенство за 4 месеца и нещо. Чалъмът е да си на ниво през цялото време. Да няма сривове или те да са контролирани.
Страничните наблюдатели наивно разсъждават, че с толкова много пари и с добрите футболисти не е никакъв проблем да се мине през учестен ритъм. Обаче има и детайли, които убягват на непосветените. Георги Дерменджиев прилага много консервативна тактика! Кадровият му подход най-точно може да бъде охарактеризиран като модела на свещените крави. Противно на общоприетото неправилно мнение той не разполага с широчината на потенциала на своите съперници в груповата фаза. Ако всичко е наред, има само една позиция на терена, която е варираща. Една свободна валента в офанзивната четворка, където непоклатими са Кафу, Вандерсон и Марселиньо. Видно е, че Мисиджан е предпочитаният четвърти също по една неразбрана от масите причина. Зеленият влак няма налична схема за игра с типичен централен нападател. Забелязвате ли в европейските мачове колко рядкос се подава на Кешерю? Причината е, че той не се движи достатъчно и няма синхрон с останалите острилки.
За разлика от авангарда в ариергарда нещата са пределно ясни. Владо Стоянов може да го извади от тима само детекторът на лъжата. Ясни са двата бека, ясни са централните, ясни са двете подпорки в средата на терена. Ясна е и причината за стабилността в представянето на Лудогорец. Георги Дерменджиев като всеки умен треньор прави промени само по принуда. Това само обаче е едната страна на стратегията. Втората е тактическият план. Лудогорец и преди групата, и в нея показва футбол на контраатака. Това също лесно се вижда в показателите. Всеки един от защитниците и двамата дефанзивни халфове играе почти двойно повече с топката от играчите в нападателната четворка. Спрямо Кешерю дори три пъти по-често. Това не са само подавания, а и отнети топки. Зеленият скорпион жили смъртоносно, но при мълниеносни контри. Картината е съвсем различна от тази, която гледаме в България. Само в един мач от групата видяхме автентичния Лудогорец и това бе на "Емирейтс". Струваше им 6 гола в серкмето на Стоянов. Занимателно е, но едва ли Дерменджиев е бил съгласен тогава с подхода към мача. Той прави впечатление на реалист. А в Лондон вероятно друг е променил стратегията. Взеха си поука u се върнаха в ритъм.
С константния състав и подходящата тактика Лудогорец може да излезе от групата с възможно най-малкия сбор от точки 2. Математиката показва, че това е абсолютният минимум за 3-то място в група и единственият вариант това да стане без нито една победа. На евентуалното класиране за Лига Европа кой знае защо се придава сакрално значение. Но това е съвсем друг турнир, който е много далеч във всяко едно отношение от Шампионската лига. Както се казва, утехата е незначителна.
Второто участие на Лудогорец в групова фаза е към края си. То не показа надграждане като резултати и като игра. Зелената фурия е много недостижима за България и въобще за географския изток на Европа, но и безкрайно далеч от най-големите. За малко, за много, това са еквилибристики. ПСЖ и Арсенал си играха с Лудогорец на котка с мишка. Така го правят самите хегемони със своите съперници у нас. Базел също страда от същата диагноза. Без Мохамед Салах нямат никакъв блясък. А явно им е трудно дори с техните огромни финансови възможности да намерят втори като Салах. Любопитно е, че в Лудогорец пък никога не са имали такъв като Салах. Кой знае, може би Кафу ще се окаже първата интернационална звезда на разградчани?!
Задължително е да се отбележи, че този състав на Базел е значително по-слаб от онези, които гастролираха в София за мачовете с ЦСКА през 2009 и Лудогорец през 2013 година, и равностоен на този, който бе победен в София през 2014. Приказките, че това бил най-силният отбор на Базел, са свободни съчинения.
Когато започна турът, надеждите бяха много по-големи. Двете равенства и трите загуби не са това, което се очакваше в Разград. Георги Дерменджиев повтаряше постоянно, че ще се печелят точки. Е, спечелиха се две. Не е нещо, с което да се гордееш особено, но, като се огледат и видят Динамо на Петев с нула, пак си е нещо. Винаги зависи и от групата. Лудогорец попадна в средна по сила група. Щеше да е далеч по-внушително, ако поне веднъж бе победен Базел и бе взета поне една точка от водачите. Но не се получи, има и следващ опит. Отсега обаче е ясно, че той няма да е по-различен. Защото освен желание на този свят има и закономерности. Както е казано в притчата, "Обущарю, недей да гледаш по-далеч от носа на обувките си".
Жаклин Михайлов, "Тема Спорт"