Лудогорец трябва да си играе в Разград

Най-вели­кият футболен ум на всички времена трябва да се примири с егото си и да върне отбора си в Разград за следваща­та кампания в Шампио­нската лига. Която не­минуемо ще се състои, защото всички обстоятелства работят в полза на Лудогорец, и то за дълги години нап­ред. Експериментът с грозния, демодиран стадион "Васил Левски" трябва да приключи час по-скоро и орлите да играят пред по-горе­ща публика, която ще създава и поне една идея по-истинска фут­болна обстановка. Не е нормално и не е логич­но точно в София да зее наполовина празен стадион в мач от най-лъскавия турнир. "Бернабеу" или "Парк дьо Пренс" е нормално да останат празни, кога­то там гостува Лудо­горец, защото за мест­ната публика не е ни­какъв дразнител. Но в петимна за хубав фут­бол България просто е нелогично стадионът да пустее.

Какво представлява­ше столицата на Бълга­рия преди едно от най-важните социални съби­тия за годината. Мач от групите на обето­ваната Шампионска ли­га. Никакъв живец в центъра на София, ни­какви цветни тълпи, които пеят песните на своите предшествени­ци. Няма какво да гово­рим, че привърженици­те на Левски и ЦСКА щяха да залеят десет­те квадратни кило­метра около стадиона още от ранните следо­бедни часове. Никакво съмнение, че при тази приятна вечер на ста­диона щеше да има ис­тинска футболна обс­тановка. Никакви съм­нения, че в секторите зад вратите щеше да се прави заря, да иск­рят фоейрверки, да има димни завеси, хореографии. Щяха да се веят големи знамена, всеки фен щеше да е с клубна фланелка. А сега на километър от ста­диона не се чува ни­какъв звук. Ако червени­те или сините тълпи са на стадиона, екотът отеква не до Орлов мост, а чак до Лъвов мост. Е, нямаше да е като жълто-черната стена в Дортмунд, но щеше да е емоцио­нално и вдъхновяващо.

Лудогорец едва напълни около полови­ната стадион, зееха ог­ромни празни простра­нства, самата публика бе като на театър. Просто се любуваха на хубавия футбол долу на терена. Да играеш с един от най-големи клу­бове в света и да няма обстановка е някак престъпно спрямо фут­бола. Затова изходът е да се построи или дострои стадионът на Лудогорец в Разград и отборът да играе у до­ма си в евротурнирите. Пред хора, които обичат клуба алтруистично. В София не им се получава, тукашна­та публика не ги прие­ма. Дори Славия и Локомотив биха напълнили по-чувствително ста­диона с по-възторжени зрители. Сходни фирме­ни клубове като Пил­зен, Тираспол, Борисов, Марибор си построиха китни стадиончета за чудо и приказ. Голяма­та част от парите им дойдоха точно от евроучастията и от ня­кой друг трансфер. Та­зи политика ми се виж­да по-правилна.

Не ми е ясно защо Лу­догорец при всичките си успехи и очевидно яс­ното, безоблачно бъде­ще все още няма такъв стадион, който да му позволява да играе по­добни мачове в Разград. Да не би защото в пла­новете   им   фигурира преместване?! Може би някои процеси около единия гранд през лято­то бяха и с по-далечна перспектива!? Питам и отговор не искам, за­щото го знам, но не мога да го докажа! Така или иначе като футболен проект Лудогорец Разград отвя местната конкуренция и много трудно ще бъде достигнат. Ясно е, че про изводството на фенове върви по-бавно от успехите. Но един мо­дерен стадион в Разг­рад може да ускори процеса. Столицата обаче никога няма да е с тях. И трябва да се примирят с този факт. Другото е напразно упорство.

Жаклин Михайлов, в. "Тема Спорт"