Само с 3 гола в 5-те си световни квалификации до момента Станислав Манолев вкара повече важни голове за отбора, отколкото други изиграли двойно повече срещи и вкарали 3-4 пъти повече попадения. Да припомним, че халфът на Фулъм се разписа срещу Италия, Дания и Армения, което осигури на националите 5 точки. Той не игра единствено срещу Малта, но там сигурно и резервите на ЦСКА и Левски можеха да стигнат до победата. Всъщност извън въпросната среща с островитяните, „лъвовете" вкараха 5 попадения и 3 от тях бяха на Майстор Манол.
А Манолев заслужава да прави това, на което се наслаждава цяла България. Със скоростта, с хъса, с острия шут, с умението да взема бързо решения и да поема отговорност бе въпрос на време бившият играч на Литекс да се превърне във водещата фигура. Цяло чудо е, че при целия пакет от умения на Манолев, той е изиграл 24 срещи, без да се разпише.
Може да звучи малко пресилено, но от Емо Костадинов насам или по-точно от 1998 година, отборът ни не е имал толкова решаваща фигура в дясната зона. Георги Пеев изигра добри мачове, но си остана с етикета „вечна надежда", който така и не се превърна в ключов играч, въпреки че влезе в отбора заедно с Бербатов, Мартин и Стилиян. Пеев натрупа 52 мача, но така и не вкара гол?!
Кой ли не е пробван впоследствие - Владо Манчев (най-силен мач с
две асистенции за 2:2 с Хърватска през 2005 г.), Мечо Телкийски, Велизар Димитров, Благо Георгиев и Ивелин Попов. Благо обаче изигра силните си мачове като вътрешен халф или отдясно, докато Попето блести на позицията зад нападателя.
Манолев направи дебюта си преди малко повече от четири години срещу Босна при Пламен Марков. Точно толкова му трябваха на Емо Костадинов между първия мач с екипа на „трикольорите" и паметния му гол на „Парк де Пренс". Да се надяваме, че големият миг на Манолев ще дойде още в тези квалификации.
"Меридиан мач"
"Меридиан мач"
