13 е свещено число с много сила и власт, числото на съвършенството. Смята се и за фатално, носещо лош късмет. 13-ата буква в азбуката е "М" като Марселиньо. Бразилският атакуващ халф на Лудогорец ще стане 13-ият натурализиран чужденец, който ще облече екипа на българския национален отбор по футбол в приятелския мач с Португалия в Лейрия утре (22:45 ч.). Остава да видим дали "13-ият войн" ще е "Любимец 13" или фатален №13 за България.
В днешно време е модно чуждестранни футболисти да получават наш паспорт. Подбудите са известни. Така е не само в родината ни. Първият такъв ход в България е с давност от близо девет десетилетия.
Фридрих Клюд е име, което едва ли говори кой знае колко. Той е с волжско-немски произход, роден е в Киев, тогава Руската империя. Преселва се в България през 1919 година. Клюд играе на позицията дясно крило. Прави своя дебют с националната фланелка на 17 юли 1927 година срещу Турция (3:3), но е изваден още в 25-ата минута поради контузия. Заменен е от Велчо Стоянов (играл за АС 23 и Шипченски сокол Варна). Това остава и единственият мач за България на Клюд. После става част от съдийството в родния футбол. След края на Втората Световна война се връща в Германия (Хамбург).
Седем години по-късно натурализираме втория си чужденец. Това е вратарят Карел Буркерт. Чехословашкият страж идва у нас през 1933 г., за да пази за Левски, за който записва 7 мача. Те обаче са достатъчни, за да стане национал. За съжаление Буркерт изиграва само един двубой с фланелката на България в контролата срещу Югославия на 1 април 1934 година в Белград, спечелена с 3:2 от нашите. Той спасява куп положения и сръбският вестник "Време" възкликва: "Българите имат много добър вратар". Заради редица пречки и бюрократични спънки не успява да играе повече за трикольорите. След това вратарят става национал на Чехословакия и дори взема участие~в мач на световното през 1938 година във франция. Пази при загубата от Бразилия с 1:2 след продължения на четвъртфиналите.
Чак през 1948 година още един чуждестранен футболист на Левски облича екипа на България. Това е Амедео Клева. Той е защитник, роден в Италия през 1923-а. Играе за сините в периода 1942-1953. За 12 години защитникът записва 142 мача и оставя името си в историята на клуба. Преди това бранителят се състезава за друг софийски тим - Победа. Клева изиграва два мача за националния ни отбор за Балканската купа. Добрите му изяви не остават незабелязани и Милан предлага 20 000 долара за него. След анонимен донос, че е италиански шпионин, лежи 1530 дни в Софийския затвор. Бащата на футболиста, Джова-ни, е правел паметници при Централните софийски гробища. Синът завършва италианската гимназия в столицата, а сестра му е секретарка в посолството на Ботуша у нас.
Така минава половин век, преди отново да натурализираме иностранец. Това е сръбският защитник на Литекс Златомир Загорчич. Привлечен е от Христо Бонев и дебютира при тежката загуба от Полша с 0:3 през 1998-а в Бургас, в евроквалификация. Записва цели 23 двубоя за трикольорите. Именно сърбите са и най-много в тази своеобразна класация - петима. Освен Заги за България играят още Предраг Пажин, Зоран Янкович, Драголюб Симонович и вратарят Иван Чворович. Последните двама изиграват само по един двубой. Триото Загорчич, Пажин и Янкович е и с най-голям принос за отбора ни. Те натрупват над 80 мача за лъвовете (б.а. - Пажин е рекордьор с 31), а приносът им е значителен за последното ни класиране на голям форум - Евро 2004 в Португалия.
Така стигаме и до бразилската колония, която с Марселиньо сериозно подгонва сръбската. Атакуващият халф на Лудогорец е четвъртият от южноамериканската страна. Първият е Тиаго Силва, който е извикан от Христо Стоичков за контролата с Турция в София, спечелена с 3:1 през август 2005. Тогава левият бек е част от ЦСКА (58 мача и 6 гола), а преди това рита и за Литекс (74 двубоя и 4 попадения). Оказва се обаче, че Тиаго има мач за младежкия национален отбор на Бразилия през 1999 г. и не може да играе за България. 15 двубоя за трикольорите в периода 2006-2009 има друг ляв бек - Лусио Вагнер, който у нас играе за Левски (118 мача) и Черно море. Последният бразилец е Маркиньос. Той е част от селекциите на Лотар Матеус и Любослав Пенев.
Хърватин също е бил част от националния ни отбор. Централният защитник на Левски Игор Томашич, извикан при Стоичков, записва 18 двубоя.
Едни от въпросните играчи ще останат завинаги в историята ни, други едва ли ще бъдат запомнени. Интересното е, че всички тези футболисти са искали да играят за България и повечето спокойно може да кажем, че са носили родния дух в сърцето си. А в днешния бързоразвиващ се и глобали-зиран свят се оказва, че натурализирането всъщност не е чак толкова голям проблем и се прави с една-единствена цел - по-силен национален отбор.
Росен Ангелов, "Тема спорт"
