Меси е номер 1, но Суарес е големият отсъстващ в Цюрих

За гала вечер, коя­то принципно трябва да марки­ра завръщането на Лионел Меси като футболист номер ед­но в света, церемонията по връчването на „Златната топ­ка" днес ще премине и под знака на значими отсъствия. Първото, разбира се, е това на президента в оставка на ФИФА Сеп Блатер. Преди няколко дни той обяви разочарование­то си, че ще трябва да пропус­не церемонията, наричайки наградата „мое дете". Сър Стенли Матюс е първият и носител през 1956 година, когато Блатер учи в Университета в Лоза­на и все още дори не е мечтал за това как един ден ще обърне све­товния футбол с главата надолу, до­като се готви за поста си на генера­лен директор на швейцарския хо­кей.

Отсъстващ, по мое мнение, ще бъде и Луис Суарес. Това е отворен дебат и аз не искам да омаловажа­вам постиженията на Кристиано Роналдо, но уругваецът трябваше да бъде в тройката заедно със своите съотборници - Меси и Неймар. Не си правя илюзии, че докато беше в Ливърпул поведението му беше приемливо с проявите на расизъм и хапането на съперници. След тран­сфера си в Барселона и бурята око­ло него след мондиала в Бразилия Суарес се промени. Не само това, но неговото представяне в периода за гласуване бе наравно с това на Роналдо плюс няколко трофея на сметката на Луис и нула за португа­леца. Погрешно е схващането, че когато говорим за тризъбеца Меси-Саурес-Неймар като потенциално най-добрата атака в историята на футбола, то това се приема така за­ради гениалността на аржентинеца и огромния талант на Неймар.

Три неща правят Суарес достоен не само да бъде сред тримата но­минирани за „Златната топка". Пър­во, неговият самоконтрол е забележително впечатляващ след като на­казанието му изтече през октомври 2014. Футболът би трябвало да от­белязва подобни неща, точно както го направи, когато той бе санкцио­ниран. Второ, неговото умение да вкарва голове в така наречените го­леми мачове е спиращо дъха. Три участия в Ел Класико - три гола и една асистенция. Два гола срещу Манчестър Сити и ПСЖ в Шампи­онската лига, след което и решителния гол срещу Ювентус във фи­нала на турнира. Голове и асистенции във финалите за Купата на Кра­ля, Суперкупата на УЕФА и Светов­ното клубно първенство. Дали той е загубил гласове заради предишно­то си поведение? Безспорно. Дали това е несправедливо? Не. Оставането му извън тройката не е изне­нада, но по мое мнение той трябва­ше да е в нея.

Иначе тази вечер Лео Меси ще влезе в историята с петата си „Златна топка" и освен това може да получи и приза за „Гол на годи­ната" за слалома си срещу Атлетик Билбао на финала за Купата на кра­ля. Можем да сме сигурни, че след требъл в дебютния си сезон Луис Енрике ще спечели отличието за селекционер на годината, макар че селекционерът на Чили Хорхе Сампаоли заслужава приза не по-малко след историческия триумф на Копа Америка.

Така неизвестни за тази вечер почти липсват, както всъщност липсват през последното десетилетие, в което Роналдо и Меси си подават „Златната топка".

Греъм ХЪНТЪР, Daily Mail