Cтратегия за стратега. За пореден път властелините на БГ футбола тръгват да я бистрят, за да ни оправят националния отбор. Да бъде или да не бъде Любо Пенев - това изобщо не е въпросът! Ясно е, че членове на Изпълкома на БФС и шефове на клубове са се вкопчили в изгодна теза по темата и няма да я променят, независимо от анализа, който ще чуя от селекционера. На всички им е ясно и друго - че ще направят поредната голяма глупост, ако точно сега си избършат ръцете с Любо и тръгнат да гонят дивото в поредния лов за Специалния, ама ако може да е и Евтиния, и Удобния... А и да върви с поне двегодишна европейска гаранция, че ще е и Успешния... Ако спрем да мечтаем, сглупяваме и дълбаем, би трябвало да приемем, че изпълкомът днес ще остави Пенев начело на България.
Но да не забравяме най-важното - това изобщо не е въпросът! Ами ако в 60-ата минута в Осло, когато Ивелин Попов свали топката пред наказателното поле, Георги Илиев стреля от воле и я прати на сантиметри от вратата, ударът бе с две педи разстояние по-точен? Ами ако бяхме били Норвегия 2:1? И какво от това? Всичко щеше да ни е наред ли? Щяхме да имаме идеален национален отбор, идеален треньор, идеално ръководство, идеална система?
И щяхме да поддържаме заблудата на изкуствено дишане, докато се изпари и последният ни шанс за Евро 2016? Супер. И после какво? Нов изпълком, нова стратегия за стратега. Нова порция интересчийство, поредни високопарни словоблудства...
Крайно време е ръководителите да разберат, че нямат нужда от нова стратегия за стратега на националния отбор, а самите те имат нужда от стратегия за ръководство на целия национален процес. А той не започва от “ютията” на Пенев - тя е само най-видимата част от работата на футболната ни система. А като дойде поредният неизбежен провал, дори оправданието ни е родено - няма материал.
Ако от БФС гледат само в своята градинка, без да копаят в търсене на чужда вина, вместо на резултати, ще трябва да признаят едно: големият проблем на националния ни футбол не е липсата на материал (и на материална база), а липсата на елементарна системност и последователност. Или иначе казано - стратегия за националните отбори.
За какво ни е селекционер на младежкия национален отбор, та нали цяла година нямаме мачове? Ако стратегията ни за младежите е да търсим треньор, който просто да води мачовете, когато ги има, то това е поредното доказателство за пълната ни стратегическа несъстоятелност. А през тази една или дори половин година, какво? Работа с материала няма? Ами то нали рано или късно ще се окаже, че и материал няма, за какво да се хабим да работим с него?!
Материалното оправдание мина при безличното 0:1 на “А” националния отбор от Хърватия. Обиждахме се, докато хърватите ни се присмиваха, че сме анонимници, но като не намерихме аргументи за футболно противопоставяне, и ние запяхме същата песен, но в най-омекотения ѝ вариант - те ритат в “Реал”, “Барса”, “Атлетико”, “Интер” и “Ливърпул”, а ние нямаме достатъчно материал. Тогава ние какви се наричаме? Понеже все още не сме въвели в широка употреба думата “безматериалници”, ще трябва да носим болката от “анонимници”, докато не се изготви стратегия за измъкване от анонимността.
Слизайки едно ниво под младежкия национален отбор, откриваме и актуално опровержение на “няма материал” - юношите на България до 19 г. се класираха на Евро 2014, разправяйки се с Чехия и Швеция, и станаха 7-и в Европа. Да не би тези момчета да са гледани в лаборатория? Те също са извадка от общия ни материал. И ядрото на отбора не е израснало във футболна оранжерия с формата на “Ноу Кампа”, “Уембли” или “Алианц Арена”, а на стадион “Салито” в Ловеч и изкуствения терен на “Герена”. Можело, значи.
Но какво от това? Когато няма последователност, и този отбор ще бъде обречен на бъдеща анонимност. Само някой бъдещ изпълком ще реши при кой селекционер на “А” националния тим да бъде официализирана съсипията и на това поколение.
На същото това ядро, стигнало европейско първенство с юношите до 19 г., ще се гради и бъдещият младежки национален отбор. Онзи, който още няма нужда от треньор. А при положение че изобщо няма, не би ли било най-логично човекът, който работи с този набор от 5 години, да довърши и цикъла до предверието за мъжкия отбор? Във федерация със стратегия, може би да!
В нашата пак действаме първосигнално. Европейското свърши, ангажиментът на треньора Александър Димитров - също.
Освобождаваме го, пък ще търсим нов. Нищо, че сме инвестирали и в неговото развитие. Нищо и че има и очевадно решение за последователност - юношеските национали стават младежки, треньорът на 19-годишните води същите тези момчета и при 21-годишните. Ако не заради успеха, то заради факта, че познава по-добре кътните им зъби дори от личния им зъболекар.
Често се тупаме в гърдите, че черпим опит от приятелската немска федерация.
Как действат в Германия?
Хорст Хрубеш прави 19-годишните еврошампиони през 2008 г., когато и селекцията на Мишо Мадански бе на финалите срещу немската машина. През 2009 г. Хрубеш води Германия на световното до 20 г. - тимът му пада на 1/4-финал от Бразилия. Но той не е нито освободен, нито понижен - историята следва своята логика. Още същата 2009 г. Хрубеш води Германия на европейското до 21 г. И става еврошампион с 4:0 над Англия. През 2010 г. подхваща нов цикъл - захваща се с 18-годишните. Води същите момчета в юношеската селекция, после пак в младежката. С тях ще е на Евро 2015 до 21 г. А кой ли е гласен за младежки селекционер след това? Маркус Зорг, който водеше Германия на Евро 2014 до 19 г. срещу България това лято.
Това е разликата между германската работеща цикличност и българското циклене.
А националите ни до 19 г. и селекционерът им са подходящият актуален пример. Развитието им е благодарение на футболния съюз – наистина се харчат пари, подсигурени са идеални условия, лагери и турнири. И тук може да се каже “браво” - въпреки финансовия материал се отделя повече от достатъчно за пълен комфорт за израстване на новите ембриони на българския футбол в почти перфектна среда. Но вместо да се извърви и последната крачка, изведнъж последователността секва.
Причината Александър Димитров да не поеме младежите може би е тривиална и базирана на друг голям проблем на БФС и футбола ни. От три години треньорската ни школа е със забрана от УЕФА да издава лиценз “Про” заради свръхподозрителна свръхпродуктивност. А и за селекционер на младежите този лиценз е задължителен. Едва ли обаче само това е причината да се прекъсне системността, при все че в България сме пословични с едно - ако преценим, че ще е от полза, винаги ще измислим схема да заобиколим правилата. В случая ми идва наум най-практикуваната треньорска врътка у нас - екип от треньори - единият държи лиценза, другият върши работата. Треньори поне имаме много, нищо, че уж нямаме материал. С лиценз “Про” от нашата школа в момента са 123-ма души - взели права преди “ембаргото” от УЕФА. В края на годината изтича най-високият лиценз на 40 души. От догодина школата ни пак ще може да издава лиценз “Про”. Вероятно вече ще сме си взели и поука, че не е логично да произвеждаме по 40-50 и повече “Про” треньори на година, при все че в последно време в Германия “се раждат” средно по около 24-ма треньори от най-висок ранг на година. Дори това е част от генералната ръководна стратегия. Но да се върнем към по-конкретната за националните отбори.
Или към липсата ѝ. Вече споменахме, че Мишо Мадански класира юношите до 19 г. на Евро 2008 в Чехия. И какво стана с онзи набор 1989? Вместо по система класиралият ги треньор да продължи да работи със същите момчета и в отбора до 21 г., пак заложихме на нашата схема, че младежкият национален отбор си е отделна губерния, а какво да говорим за мъжкия? Момчетата на Мадански попаднаха в младежката селекция при Иван Колев, докато се изчака удобният момент да бъде махнат и той. А Мадански да го смени, но вече с друг набор. И тук не става дума за качествата на отделните треньори и кой е по-добър. Защото само у нас не разбрахме, че всички сме в един кюп и е по-добре да има уважение и помощ от всеки и за всеки. Става дума за това, че не се учим от грешките си. Че показваме с упоритостта на магаре, че човекът е единственото животно, способно да се спъне в един и същи камък на едно и също място. Изобщо - наш'та система е липса на системност.
Да споменем ли и националите ни до 17 г., които са домакини на Евро 2015.?Нали бе направен конкурс за селекционер за родените след януари 1998 г. Избраха Александър Георгиев след задълбочен кастинг. И после какво - оказа се, че не бил подходящ. И Мето Деянов пое и 17-годишните, освен че логично ще води и момчетата си при 19-годишните. Георгиев ли е виновен, че се е оказал най-добър кандидат?
Стискам палци и на Мето, и на всеки негов колега в националните отбори. Но липсата на системност рано или късно ще се окаже по-тежък съперник и от онези срещу нас, които някога са ни били с по 6-7 гола.
За финал да се върнем отново към мъжкия национален отбор. Шефовете да се опитат да го подсилят сами, а не само да обвиняват селекционера и играчите. Да го подсилят със система, по която поне поколенията, които стават, да стигат до първия отбор със самочувствие. Не да ги пратят на произвола да паднат 1:7 от Дания, а да стигнат при мъжете с мисъл на мъжкари. И като дойде мач срещу Швеция, селекционерът да се усмихне. Защото момчетата му няма да имат исторически комплекс, а ще кажат: “Кои, бе, швеците ли? Ние тия същите колко сме ги били!”
Найден Тодоров, "24 часа"
