Националният узря, баражът е възможен

България впе­чатли срещу Хо­ландия, и то все с позитивни не­ща. Затова и похвалите са на­пълно заслужени. Дълго време чакахме да видим националния отбор в толкова престижна ситуация - да играе силно и да победи авторитетен про­тивник в официален мач. Ни­що в тази победа не бе на ба­за случайността, а на добре организирана игра, силно представили се изпълнители, верен тактически подход. Всичко това говори за едно уз­ряване на този отбор.

Няма как да не отчетем из­ключително стабилната игра в защита и средата на терена. В центъра халфовете се тру­диха много и не оставиха ни­какъв шанс на холандците. Ла­летата не обичат да се защи­тават и оставиха свободни пространства, които бяха предпоставка за наши контри. Дублирането на левия и десния фланг свърши отлична работа - Тонев и Занев вляво и Манолев и Страхил Попов вдясно. В цен­търа на терена Костадинов запълни много пространства. И най-важното - всички бяха много сплотени и си заслужиха успеха. Показаха, че им е писна­ло само да ги критикуват и за­това бяха много амбицирани, но по-важното е, че бяха и гра­мотни. Вярвал ли е някой, че Робен няма да има нито един шанс, че ще бъде затварян по такъв начин, при това без из­лишни фаулове? Зоната му бе покрита отлично. Едва през второто полувреме той на­прави един рейд, и то по шири­на на терена. България игра та­ка, че принуди гостите само да центрират към тарана Дост, който трудно можеше да на­мери предимство във въздуха.

Колкото до атаката ни -каквото и да кажем за Спас Делев, ще е малко. Той реши дву­боя още с първия си гол - не се отказа и хитро изчака как ще се развие ситуацията. А вто­рото му попадение заслужава само адмирации - изключител­но майсторско беше. Не бива да подминем и Ивелин Попов, който видяхме в различна светлина - връщаше се дори пред Николай Михайлов, за да избива топки от противнико­вите нападатели. Досега не бе играл толкова всеотдайно и полезно за отбора.

Изобщо всичко бе подчине­но на тактиката. Петър Хуб­чев се бе подготвил отлично, а играчите му воюваха на те­рена. В други мачове се е забелязвало липса на мощ в среда­та, но този път България има­ше пълно превъзходство там. Затова и на фона на играта на нашия отбор холандците изглеждаха много безсилни и беззъби. Но не бива да се за­блуждаваме, че съперникът е слаб. За да се добие тази кар­тина, решаващо бе предста­вянето на нашите.

Рисковете на Хубчев бяха оправдани - вижте как игра Божидар Чорбаджийски. Всич­ко бе съобразено със силните страни на съперника. Той и Божиков се справиха със задачи­те си. Интересното е, че Хуб­чев на практика извади изцяло нова отбрана. Чорбаджийски е новобранец Божиков бяхме свикнали да действа като бек, но въпреки това и двамата бяха много прецизни. Паснаха си добре. Явно треньорът добре е знаел на какво и кого да се облегне.

Винаги съм знаел, че Петър Хубчев може да се справи. Има­ше хора, които се смееха при назначението му, но винаги съм вярвал в него. Просто за­щото го познавам отблизо - и като футболист, и като тре­ньор. Той е последователен, не залита и това, което иска и смята за правилно, го прилага.

Сега важното е да се напра­ви силен мач и при гостуване­то на Беларус. Мисля, че мо­жем да победим. Ако спечелим този двубой, то се очертава много интересен финал на гру­пата. Баражът е възможен, отборът има сили да го по­стигне.

Георги Василев, "Тема Спорт"