Най-яловото крило в историята на Левски

В последните дни се вдигна голяма шумотевица около футболиста с №7 в Левски. Тази фланелка е носена от 23-годишния ганаец Франсис Нар. Коментарите по негов адрес дойдоха не заради изявите му на терена, а по повод комисионерски интереси. Просто защото играта му е толкова безлична, че направо е странно как този футболист навър­тя 60 мача във всички турни­ри за сините... Реваншът сре­щу Хайдук от втория квали­фикационен кръг на Лига Евро­па най-вероятно ще се окаже последен за него.

И би трябвало, защото за малко повече от година и половина насам Фран­сис си заслужи етикета "най-яловото крило" в историята на Левски и един от най-слабите играчи, влизали в дома­кинската съблекалня на „Герена".

Ганаецът пристигна при сините в началото на 2016 година. А сеща­те ли се за някое негово отиграване? Ако се на­прегнете малко повече, може би в спомените ви ще изплува голът му във вратата на Марибор в началото на миналата кампа­ния, попадението в мрежата на ЦСКА през есента, както и един спринт в Каварна тази пролет, когато "скъса" Сте­фан Станчев и асистира на Амаду Сукуна (друго недоразу­мение) за единствения му то­чен изстрел за Левски. Толко­ва... Но пък сигурно веднага ще се сетите за някое от не­скопосаните му отигравания. Както и фактът, че заедно с приятеля му Бабатунде Адениджи нямаха служебна кола. Както и че след като такава им бе предоставена, те бяха тандем и в шофирането - единият кара до стадиона, а след това другият паркира...

Първите впечатления от Нар бяха, че по-слаб футбо­лист от него не е играл в Лев­ски. След това имаше кратка промяна в положителна посо­ка при Люпко Петрович. Но след напускането на сърбина първоначалните твърдения се затвърдиха многократно. Просто защото Нар тича с едно и също темпо, а на всич­кото отгоре не може да "забива". Той не знае какво е да заобиколи съперник, а е като блъскаща се количка в лунапарк.

И затова, когато има про­тивник пред него, неизменно рейдът му завършва със сблъсък. Е, случва му се да преодолее за­щитник с финт, но най-много веднъж на три мача. Феновете на сините са подготвени за то­ва - ако го стори в първата ми­нута, знаят, че до края на дву­боя, а и в следващия това вече няма да се повтори.

Постът му изисква да може да изостря играта, да подава на свободни съотборници и сам да реализира, Франсис обаче не го прави, а изглежда като загубен на терена. Всъщност в някои двубои е сред най-добрите за противника - пълна нула е в предни позиции, а от неможенето му в нападение тръгват опасни контри за съперника. В повечето двубои бе държан в игра, защото помагал в дефанзивен план. Нищо че ползата в атака е нула.

Нар е като безопасна игла. И това го доказва статистика­та. Знаете ли кога за последно вкара? На 15 октомври минала­та година срещу ЦСКА, разписа се в З4-ата минута. След това бе на терена в още 32 двубоя, само в 5 от които не бе титу­ляр. Престоя на игрището 2368 минути (39 часа и 28 минути), в които така и не успя да намери път към противниковата вра­та. Затова и изваждането му от групата за мачовете много, много закъсня.

За този период Левски можеше спокойно да развие юноша, чийто грешки да бъдат пре­глътнати от феновете. Вме­сто това Левски търпя фут­болист, който на всичкото отгоре заема квота за играч извън ЕС. Даде възможност на нищо и никакъв житен бегач да направи визитка на гърба на клуба. А какво получи Лев­ски в замяна? Нищо. Плати 200 хиляди евро, но вместо за го­тов футболист, който да прави разликата, прибра менте, което доста отдавна трябваше да си търси работа на друго място.

Янаки Димитров, „Тема спорт”