Корица на ВОГ. Лъскав лаброс. Тънка усмивка. Обеца проблясва на лявото ухо. Страхотно, голо до кръста мъжко тяло. А надолу- окървавени зелени шорти, гипс, патерици и тревни чимове. И стъпкано националното знаме на Португалия. Така видях Роналдо тази вечер (б.р. снощи). Кристиано, когото обичах. Край! Още преди мача се зарекох, че ако този гиздав лустросан мургавелко не изнесе на плещите си поне един важен мач в живота си, късаме. Виртуално естествено. Защото никога не сме били заедно, както всички знаят.
Ако бях до този глезльо, щях така да го ритам по кокалчетата, че да мисли за резултата и отбора, а не за гела в косата си. Тази вечер всичко между нас приключи и осъзнах, че съм била забаламосана от обвивката на този финтаджия. Казвам го с ръка на сърцето- Кристиано е лигльо, който не е поел отговорност в нито един инфарктен миг за националния си отбор, а и за клубния. И в живота, и в любовта вероятно е такъв. Аре, сектир!
Спирам за Крастиано, той е в миналото, а и не заслужава такова внимание. Вижте Вийя. Този момък, с глава като паве с тънка пезевенгска брадичка щеше да изори терена. Такива мъже и футболисти обичат запалянковците. А и жените. Не се заблуждавайте, че залитаме само по лустрото. Не, трябва ни спортна злоба, хъс, мъжкарство. А испанците днес бяха мъжкари, въпреки съдийската аванта, поне според футболните отворковци. Аз не я видях, пък и не исках да я виждам. Искам да видя само Испания на финал. Това е. Имат си пудел, който ръфа като доберман. Имат си паве, което се стеле по терена като горещ асфалт. Имат си бебе, което се надяваме, че ще порасне до финала и ще скъса пелените. Имат си леко брадясал джентълмен, който сякаш е готов да убие и най-миловидната дама в единоборство за топката. Имат си всичко. Имат си и нас - феновете. А за Роналдо си остават милионите, голите гърли по плажовете, епилацията и надеждата, че може да стане Голям. Лигавите котараци ги чакат на плажа, мъжкарите - на финала.
Днес не исках да коментирам, защото коментарът е един - това нежно създание Цветана Пиронкова. Нека тези, които търчат по терена в гонене на поредната пачка и шумен трансфер погледнат към Лондон, за да видят как едно скромно момиче от една сива и странна страна, размазва №2 в света с невероятно съчетание от дух, техника и мощ. Учете се, момчета от Мондиала. Учете се. Да се учим и ние, сънародниците на Цвети. Че упорството и труда май ги позабравихме...
Николета Лозанова, "Под тепето"
