Ситуацията с националния отбор е такава, че колкото и да я мислим, няма как да я измислим. А ситуацията е такава не от вчера и в краткосрочен план няма как да има нещо ново. Всъщност новото е, че сега отговорност носи Ивайло Петев.
Който и да е национален селекционер, вината му най-напред ще е чисто организационна. За да събереш група, трябва да организираш пряко наблюдение на всички притежатели на български паспорти по света. А като изключим екзотичните дестинации, Петев и щабът му могат всеки уикенд да обикалят европейските градове и да гледат мачове, в които участват въпросните притежатели на български паспорти. Тъпото е, че където и да отидат, в повечето случаи те ще видят обектите на своето посещение как разгряват на полувремето на терена и евентуално през втората част на тъчлинията или зад едната врата и ако имат много късмет, могат да видят и някого в игрова ситуация. Повечето играчи са в листата на чакащите.
Това е положението към този момент, няма как Ивайло Петев да избяга от заглавия, критикуващи го заради избора му предимно на резервни играчи. Той е достатъчно отговорен, за да прецени нивото на всеки футболист или група футболисти. А в момента отново категориите на потенциалните национали се свеждат най-вече до играчи, които са блеснали у нас и са отишли в чужбина, където са резерви, и такива, които в момента блестят у нас и които се надяват да отидат в чужбина, където ги очаква резервната скамейка. Истината както обикновено е някъде по средата, но е твърде нелепо всеки, който вдигне два корнера и мушне 2 гола в А група, да бъде набутван в националния отбор. Точно това е работата на Петев, да прецени кой в каква среда се развива, какво му е нивото и какъв му е таванът. С такъв проблем се сблъскват и водещите ни клубове. В Левски примерно непрекъснато все някой си скубе косите защо еди-кой си е изпуснат. Как така Балджийски вършеел с екипа на Монтана и защо Иво Иванов играел стабилно в Берое. Ами точно това е майсторлъкът, да прецениш кой става за Левски и на кого таванът му е Монтана и Берое. Така и Ивайло Петев не трябва да се хваща на провокациите относно наличието на много резерви в националния отбор за сметка на редовно играещи и временно нашумели играчи от А група.
Нивото е ниско и на този етап няма как да го променим. В Русия окастриха бройката на чужденците в първенството, стремят се към развитието на собствени кадри, наемат скъпи треньори, ултраскъпи селекционери, но накрая освен да се чудят как да платят неустойката на фабио Капело, друго не им остана. И почнаха наново. Така и тук, някакво недомислено правило за наличието на млад български играч в стартовия състав на всеки тим е по-скоро неуспешен експеримент и засега по-скоро пречи. Ако един футболист заслужава да играе, той просто ще играе, ако ще да е на 18 години и да е роден в Дулово, а не в Бразилия.
Надолу по системата е същото. Който и да е селекционер на младежкия отбор още при назначението си, а после преди и след всеки мач казва, че огромният проблем е, че играчите му са резерви. Добре де, но така е вече дълги години. И на какво отгоре имаме претенции да спечелим квалификации и да играем на първенство? На нас ни отива най-много да си стискаме палци, да се самонавиваме, да се надяваме да се паднем с топотбор, за да видим световни звезди отблизо на живо, а такива като Норвегия не ни ги хваща радарът. Но пък след такива мачове сме най-смели в правенето на генерални оценки. А всъщност на този етап отборът ни като потенциал и класиране си е точно там, където трябва - в листата на чакащите, където са и повечето от футболистите в клубовете си.
Желю Станков, вестник "Тема спорт"
