Тълпата, която днес ръкопляска на коронацията ти, е същата, която утре ще ръкопляска на обезглавяването ти. Хората обичат да има шоу. Думите са на покойния вече писател Тери Пратчет, а те важат с пълна сила без значение от вековете и епохите.
В това се увери и един от големите таланти на българския футбол Пламен Андреев. Дни след дербито ЦСКА – „Левски“ (1:1) вратарят продължава да търпи критики за изравнителния гол на „червените“. При това от собствените си фенове. Привържениците по традиция се разделиха на два лагера – едните бранят яростно своя любимец, а другите със същата настървеност се нахвърлят върху играч, който е продукт на школата на столичния гранд.
Фактите са такива, че Андреев можеше да се намеси и по-добре във въпросната ситуация. Друга важна подробност е, че при гола на „червените“ имаше колективна грешка и своята отговорност носят още централните бранители Кристиан Димитров и Хосе Кордоба. Всеки един от тях можеше да се намеси по-решаващо в 49-ата минута, когато Джонатан Линдсет изравни. Има и още едно парче от пъзела – стопкадър миг преди гола показва, че трима играчи в „синя“ са пред Линдсет, но топката все пак минава покрай тях. Дотук с дисекцията на въпросната ситуация.
Пламен Андреев сгреши и трябва да е ясно, че вероятно това няма да е последната му подобна проява. Вратарят е само на 18 години и това е напълно разбираемо. Някой помни ли кошмарния мач на Матайс де Лихт на същия този национален стадион „Васил Левски“ през 2017-а година? Бранителят бе в основата на поражението на Нидерландия от България. Това е само един пример, разбира се.
На стадион „Георги Аспарухов“ има далеч по-пресен спомен от гаф на младок. Асен Митков носи своята вина за попадението на Айнтрахт в първия мач, но и това е напълно естествено, когато говорим за играч без нужния все още опит от мачове на подобно равнище. За да стане един футболист голям, първо трябва да се научи да се справя с подобни ситуации. Но трябва също търпение от треньори и фенове, както и подкрепа в моменти като този.
Обратно към Пламен Андреев, защото той е актуалната тема сега на „Георги Аспарухов“, това е името на играча на Левски, което най-често се скандира от публиката заедно с това на Уелтън. И докато бразилецът наистина прави шоу и носи попадения за „сините“, вратарят успя да си спечели уважението заради младостта, левскарския дух и пътя, който набързо извървя от юноша до носител на Купата на България.
Не трябва да се забравя, че неговият подгласник Николай Михайлов разполага с огромен опит, трупан през годините и у нас, и в чужбина, и под рамката на националния отбор, но също имаше своите падения през изминалия сезон, заради които загуби битката за титулярно място.
Андреев вече получи един удар от свои, след като новият старши треньор Николай Костов му взе лентата през лятото. И ако решението на специалиста има своите аргументи вратарят да не е титулярен капитан, то буди леко недоумение, защо същата тази лента обикаля съблекалнята от началото на кампанията и бе собственост на петима различни футболисти, но така и не попадна на ръката на доскорошния й притежател. Нито веднъж това не се случи, въпреки че видимо нямаше постоянство в избора на Костов.
И за финал е хубаво да се припомни на същата тази тълпа, която сега опитва да бъде част от обезглавяването на доскорошния си любимец, че съвсем доскоро Андреев бе начело на редица престижни класации не само в България, но и в световен мащаб.
Стражът записа рекорд при дебютното си участие в евротурнирите, след като опази вратата си „суха“ рекордно дълго време за столичния гранд. Подобри постижението на Георги Петков от 287 минути. Пламен Андреев, който постави рекорд в българския футбол с 23 двубоя без допуснат гол. И пак той бе вратарят под 20 г. с най-много натрупан опит в мъжкия футбол в света за изминалата година според Международния център за спортни изследвания (CIES).
Авторитетното френско издание „Екип“ също разказа за младия вратар на България, нареждайки го в Топ 30 на най-добрите футболисти до 20 години през миналата кампания в света.
Колко родни играчи, подвизаващи се в родния елит, попадат в полезрението на световни медии? И трябва ли заради една грешка да се стига до истерия? Колко отбори у нас разчитат на титулярен вратар, продукт на собствената си школа? Примерите са единични – Черно море и Славия. Всичко това са само факти, затова по-добре тази екзекуция да бъде прекратена. Явно бързо се забравиха подвизите на Мартин Полачек и останалите, които минаха и заминаха, оставяйки зад себе си единствено провали и болка за същите тези привърженици на Левски.
