В следващите няколко дни в България ще се наблюдава истински футболен феномен. През уикенда мачовете на елитния футбол у нас ще бъдат гледани от има-няма общо за шестте двубоя максимум 18-20 хиляди зрители, като 40-45 процента от тях ще отидат на Берое - ЦСКА. А това е кръг с три конвертируеми двубоя. В сряда обаче цялата страна ще бъде настроена на вълна футбол, на стадион "Васил Левски" ще има 40 хиляди, а близо два пъти по толкова ще имат желание да присъстват, но няма да могат. Приходите от билети само от мача с Реал ще са толкова колкото за една година на цялото ни първенство. Не ви ли звучи това като смъртна присъда!?
Как се получава така, че привидно за едно и също нещо има огромен брой желаещи, и то на непосилна за стандарта ни цена, и в същото време няколко дни преди това подобно зрелище е лишено от зрителски интерес? Нещо дълбоко е сбъркано или всичко е в реда на нещата.
Да говорим, че футболът е загубил своята привлекателност за хората, е нелепо поради причината, че стотици хиляди искат да присъстват на мач от Шампионската лига. В България буквално се създава пик на интереса към мачовете от тази фаза на съперничеството, която иначе не е особено привлека телна за световния зрител. Изключ вам напълно възможността това да е просто модна тенденция. Българите наистина обичат футбола и искат да го гледат на живо. Но в същото време не го правят регулярно и не ходят на мачове. Вече няма та кава култура. Естествено, за допус натия феномен има много причини В много публикации тезата е разви та обилно, факторите са банални лошо качество на зрелището, липса на подходящи съоръжения с необ ходимите удобства, съмнения в истинността на гледката, страх да не станат косвени жертви на ексцесии, телевизионна конкуренция, футболните хора прибавят към тези фактори и медийната среда, която според тях работи да изгони зрителите от стадионите. Можем да прибавим дори и емиграцията на най-жизнената част от населението. Всички тези фактори са обсъждани и гледани под всевъзможни ъгли. Констатациите обаче нищо не променят. Публиката не се връща на стадиона и това може ясно да се види през уикенда.
Защо хората не ходят регулярно на мач, е много интересна тема. Отвращение, безразличие или промяната на социума са в основата на явлението!? Задължително трябва да бръкнем и в историческия аспект. Нашата традиция е мачовете да се играят в съботния следобед. В едни вече далечни години в градове, села и паланки хората тръгваха в индианска нишка към местния стадион. И съоръженията наистина се пълнеха с публика, без значение дали мачът бе от А, Б или от В група. Ходенето на мач си бе станало навик, и то най-вече за простолюдието, което винаги е преобладаващият сегмент от населението. Оттам идваше и масовостта на явлението, което бе и пряко субсидирано от тогавашната тоталитарна власт, която подаряваше футболното удоволствие на масите за тяхно развлечение. Така да се каже, към естествените нужди бе зачислен и футболът.
Огромен удар върху традицията нанесе телевизията и възможността точно в съботния следобед да се гледат мачовете от най-големите първенства в Европа. Сега вече има и други начини за директно гле дане на футбол. В условията на та зи жестока конкуренция, съчетана с бума на букмейкърските услуги, наистина един локален продукт, какъвто е нашият футбол, няма как да издържи и да запази интереса.
Но все пак романтично трябва да се приеме, че любовта е по-силна от всичко. И че все трябва да има критична маса от хора, на които да им се ходи на мач. Защото гледането на живо си е изключително преживяване. Доказва се почти навсякъде по света, където не се наблюдава отлив на публика. Как обаче стоят нещата у нас, ще се види от картината по стадионите в настъпващия уикенд.
Голямото пловдивско дерби, което има потенциал за 15-20 000 зрители, ще се играе пред едва около 4. В град Пловдив вече няма нито един цял стадион и затова дербито ще се гледа от шепа избрани. Привържениците на двата пловдивски колоса шумно претендират, че са най-футболният град в страната. Татковци обличат бебетата в екипите на любимия отбор, майки ги кърмят на стадиона. Всъщност така ли стоят нещата с най-футболния град и как доказват привържениците на дело своята съпричастност. Това, което се вижда по телевизията на стадиона на Локомотив, не показва, че такава съпричастност съществува. А Коко Динев вече го няма в Пловдив, съдбата на клуба е поета от самите фенове. Те парадират, че ще го издържат със своето присъствие и своята решителна лепта. На този етап не личи това да се прави чак толкова масово. Срещу ЦСКА, отбор, който е огромен дразнител, стадионът в квартал "Лаута" въобще не можеше да се нарече пълен и едва около 3000 локомотивци дойдоха на съоръжението, което е обидно малко и в същото време ясен индикатор за нагласите. Трибуната на феновете, която сме я виждали да се пука по шефовете, бе на една трета запълнена.
При Ботев ситуацията е аналогична, наблюдава се едно отдръпване на периферията, което най-добре се видя при мачовете им в Бургас. Преди година зрителите там бяха поне двойно повече. Сега дори в Коматево се виждат доста празни места, и то в сектора на торсидата.
Твърдо най-много публика в този кръг ще има на стадиона в Стара Загора (очакванията са за 8500 зрители), но и там нещата са редуци-рани 6 пъти спрямо това, което щеше да бъде преди 20 или 30 години, когато гостува ЦСКА. Другото място с публика през уикенда ще е стадион "Георги Аспарухов", който от доста време е без своя основен сектор и това възпира доста умерени сини фенове от посещение. Ще бъде радостна новина, ако на 'Терена" отидат примерно 5-6 хиляди души. Копнежите за масово завръщане засега са химера.
Сериозен отлив от зрители виждаме и на стадион "Тича" във Варна. Там дори и на традиционно добре посетените дербита със синия и червения гранд свободните места са доста. Сега на предстоящия мач с Локомотив София едва ли ще дойдат повече от 1500 зрители.
Напускаме Коматево, Стара Загора, Подуяне, "Тича", където мъждука футболен интерес, за да попаднем във футболния апокалипсис. В красивия столичен квартал "Овча купел", на едно място, където са се събирали 15-20 хиляди души на мач, сега срещу Хасково ще присъстват не повече от 200-300. Картината е покъртителна и дори може да влезе някога в новините no CNN.
Редовната публика на мачовете в Ловеч, където играе един от най-силните български клубове - Ли-текс, е в сходно количество. По време на мача Литекс - Марек в понеделник гостуващият тим от Дупница едва ли ще привлече интереса на повече от 500 местни запалянковци.
Най-отчайващият симптом обаче не идва от празния "Овча купел". Страшното е, че Лудогорец играе пред 40 хиляди срещу Реал и пред 900 срещу Ботев Враца. Защото продуктът е един и същ и качеството му е безспорно. Ето това е трудно обяснимо. Защото тази класа на Лудогорец няма да се задържи дълго и е кощунство да не бъде гледана сега, когато е в апогея си. Тук вече има нещо дълбоко сбъркано и непоправимо.