Радо Янков показа, че българите могат

България е имала много спортни герои, сега също има, но доста по-малко. То­ва означава, че са по-важни. А Радослав Янков е още по-важен. Защото успехът му е чисто български.

Спортът на високо рав­нище е едно от нещата, ко­ито привличат внимание­то на най-много хора. Побе­дата е най-важна, а на побе­дителите е позволено всич­ко. Затова и най-големите шампиони са непрекъснато в новините и коментарите, а рекламодатели и политици се опитват да се прика­чат към славата им.

Успехът има много бащи, макар че в България не са чак толкова много. Спортисти­те ни почти не намират подкрепа от бизнеса и изцяло разчитат на държавата. Но тя няма как да направи един спортист шампион. Може само да му даде фи­нансова издръжка, ако вече се е доказал, може да го засипе в премии, ако непрекъсна­то печели отличия от голе­мите състезания. По пътя нагоре обаче той е сам. Затова и в последните години българските спортни герои не носят марката "Произве­дено в България". Преди да стане глобална звезда, Гри­гор Димитров се караше със съдиите по малките турни­ри в Швеция. Кубрат Пулев нямаше да стигне до мач за световната титла, а не е яс­но дори колко мача щеше да направи на професионалния ринг, ако не бяха немците от "Зауерланд". Дори Димитър Бербатов отнасяше псувни по нашите терени, а след това стигна до Манчестър Юнайтед и финалите в Шам­пионската лига.

Те доказаха, че български­ят спортист не е лош човешки материал, но се използва лошо. И понеже спортните резултати са концентриран израз на качеството на рабо­тата на даден човек, тези хора показаха, че българите са способни да се справят с всичко и да стигнат до све­товните върхове. Само пър­во трябва да застане на пра­вилния път. Проблемът бе­ше, че този път водеше навън. Излизаше, че за да нап­равиш нещо голямо, трябва да се махнеш оттук.

Затова триумфът на Радо Янков в Световната купа по алпийски сноуборд е толкова важен. Той показа на българи­те, че е възможно да покориш света дори от Чепеларе. Или поне на по-младите, кои­то само са слушали за олим­пийската титла на Екатери­на Дафовска. Но именно те имат най-голяма нужда от примера на Радо.

При това този успех е в спорт, в който традицион­ното българско упорство и юначество не е достатъчно. За да победиш на сноу­борд, не трябва само да тренираш здраво, да стис­каш зъби и да се бориш док­рай. Преди това има куп не­ща за вършене - бордът ти трябва да е на световно равнище, иначе просто ще върви по-бавно от тези на германците, италианците, французите, американците. Трябва да проучиш състоя­нието на снега и конфигура­цията на трасето, за да изг­радиш правилна стратегия за състезанието. Едва тога­ва идва моментът с раздаването докрай. Големите страни имат цели екипи, ко­ито с научни методи се опитват да помогнат на състезателите си да спече­лят купата. Е, този път не успяха, защото се оказа, че и в България хората могат да броят и да използват инструменти. Защото една победа в зимен спорт озна­чава точно това.

Янков засега е бяла врана в зимните ни спортове, въп­реки че Александра Жекова също има силни резултати. Но може да се каже, че поне в сноуборда има тенденция. Дано тези, от които зави­си това, успеят да я запа­зят, а успехите на Радо и Сани станат основа на бъл­гарска школа със собствено ноу-хау, каквато имахме в други спортове преди годи­ни. Тогава ще можем като момчето от Чепеларе да кажем: "Българите можем".

Емил Атанасов, „Тема спорт”