Доста популярен в социалните мрежи напоследък стана един виц. Ляга пациент на операционната маса и анестезиологът го пита: „Вие ще си плащате или сте по здравната каса?" „Ами, по-здравна каса", отговаря плахо човекът. .Добре тогава", казва лекарят и вместо да избере съответната упойка, запява: „Нани, нани, на-а-ни-и"...
В този ред на мисли идва въпросът какво означава вчерашната победа с 1:0 на Левски над пловдивския Ботев на „Герена" - реанимация след звучния шамар с 0:3 от ЦСКА или фиктивна упойка от типа „приспивна песен", в случая на „канарчета".
Факт е, че футболистите в синьо си отвоюваха трите точки срещу по-качествената селекция на Станимир Стоилов. Те излязоха преродени за второто полувреме след, меко казано, безобразно първо. Антони Здравков предложи на Мъри някои „тактически новинки", успя да раздвижи подопечните си и в крайна сметка триумфира.
Но това събуждане на „Герена" поразително напомня за пролетната серия миналия сезон, след като Николай Митов пое поста на старши треньор на мястото на напусналия Илиан Илиев. Импулсът преля в агония и на „Герена" вместо фойерверки за титлата имаше рев като на малко дете след 1:1 със Славия.
Право на треньорите и футболистите на Левски е да изживеят своя миг, след като са се наложили над претендент за титлата. Но този успех не бива да успокоява, а напротив - да бъде трънът, който непрестанно боде всеки, който си изкарва хляба на „Георги Аспарухов". В момента нещата в Левски се получават рядко, а когато станат, то неизменно е на мускули - така, както беше вчера. Гари Родригес няма да стане колективен играч, защитата няма да бъде по-хомогенна, Цветан Генков няма да си е паднал на мястото, идеите в атака все така ги няма.
В този ред на мисли идва въпросът какво означава вчерашната победа с 1:0 на Левски над пловдивския Ботев на „Герена" - реанимация след звучния шамар с 0:3 от ЦСКА или фиктивна упойка от типа „приспивна песен", в случая на „канарчета".
Факт е, че футболистите в синьо си отвоюваха трите точки срещу по-качествената селекция на Станимир Стоилов. Те излязоха преродени за второто полувреме след, меко казано, безобразно първо. Антони Здравков предложи на Мъри някои „тактически новинки", успя да раздвижи подопечните си и в крайна сметка триумфира.
Но това събуждане на „Герена" поразително напомня за пролетната серия миналия сезон, след като Николай Митов пое поста на старши треньор на мястото на напусналия Илиан Илиев. Импулсът преля в агония и на „Герена" вместо фойерверки за титлата имаше рев като на малко дете след 1:1 със Славия.
Право на треньорите и футболистите на Левски е да изживеят своя миг, след като са се наложили над претендент за титлата. Но този успех не бива да успокоява, а напротив - да бъде трънът, който непрестанно боде всеки, който си изкарва хляба на „Георги Аспарухов". В момента нещата в Левски се получават рядко, а когато станат, то неизменно е на мускули - така, както беше вчера. Гари Родригес няма да стане колективен играч, защитата няма да бъде по-хомогенна, Цветан Генков няма да си е паднал на мястото, идеите в атака все така ги няма.
Остава едничката чест. Поне тя бе защитена вчера, макар и само за 45 минути! В този момент на изстрадалия „син" фен и това му стига. Но „сините" капки са толкова редки, че едва ли в скоро време ще направят вир...
Иво ТАСЕВ, "Меридиан мач"