Тактиката на Люпко или тънката граница между гениалността и провала
Тече 64-ата минута и 40-ата секунда на дербито ЦСКА - Левски. Краев се възползва от грешен пас на Чорбаджийски и с добро подаване намира Аденижи на десния фланг. Нигериецът навлиза в половината на червените и обръща играта към центъра, подавайки към нахлуващия Георги Костадинов. Халфът остава сам срещу вратаря Китанов, влиза в наказателното поле и вместо да подаде на дебнещия на празна врата Сашо Александров, стреля в краката на стража. Ако топката бе влязла в мрежата, Левски щеше да поведе с 2:0 и да си гарантира на 99,9% успеха в мача. И сега всички щяха да се прехласват по тактиката на Майстор Люпко Петрович и да казват какъв гениален стратег е. До този момент всичко се развиваше точно по начина, по който сърбинът искаше и бе планирал. И ако не беше дузпата, която сините с основание оспорват, сега всички шяха да пишат оди за Люпко.
В дните преди дербито Петрович заяви: "Ще направим голям мач". И бе на път да го стори по неговия си начин. Който го познава, знае, че сините повече от очаквано действаха дефанзивно, накъсваха играта, дебнеха за грешки на съперника.
Друг е въпросът дали на отбор с шампионски амбиции, още повече Левски, му подхожда да играе така. И дали отива на лидер в класирането, имащ зад гърба си седем поредни победи в първенството, да влезе по този страхлив начин в дербито.
Този път точно най-сигурните хора в състава подведоха Люпко. Петрович се лиши от креативността на Аниете, за да подсили центъра с Бурабия. Французинът обаче бе почти незабележим. Джереми де Ноойер, който отнесе куп похвали за представянето си в предишните срещи, пък бе най-слабият в отбора. На сходно ниво бе и Костадинов. И като съберем всичко това, става ясно защо на сините им липсваше агресия в центъра, първата топка по правило бе губена, а освен това броят на неточните подавания бе голям.
Коренно различно бе представянето на защитата, която отново бе на добро ниво -удивително е как от играчи със спорни качества Петрович направи така, че отбраната да изглежда толкова солидна. Сашо Александров бе отписван, колегата му Александър Александров резерва в Лудогорец, Димитър Пиргов бе взет за дубльор на Лукин, а Веселин Минев отдавна е минал зенита си. И въпреки това Левски е допуснал едва 4 гола през сезона -при това два от тях са от дузпи (срещу Локо Пд и ЦСКА). При това говорим за, меко казано, спорни дузпи. Карето се справи и срещу червените, които държаха повече топката, но така и не успяваха да сътворят чисти голови положения.
Заради равенството критиките за откровено дефан-зивната и дори страхлива тактика са уместни и излизат на преден план. А Петрович отново усети тънката разлика между това да бъде наричан гениален и да бъде отречен. Но въпросът в Левски е далеч по-голям и сериозен от тактическата постройка, пък била тя и в дерби. Болезнената истина е, че на "Герена" не разполагат с качество, нямат необходимата класа, на която да се опрат в стремежа си към титлата. Да, резултатите ги има, но таванът изглежда достигнат, а потенциал за развитие не се забелязва. Затова треньорът предпочита да не се надиграва.
ЦСКА - силен център на терена, беззъба атака и несигурна защита
Предвид развитието на дербито в ЦСКА трябва да са доволни от равенството. Това че са държали топката в свое притежание в много по-голяма част от игровото време, е хубаво, но не означава нищо. Тази игра е на голове, а не се виждаше как ЦСКА ще вкара такъв, ако не бе дузпата. Реално отборът не създаде нито едно стопроцентово положение. На тази база игровото превъзходство увисва във въздуха.
Много слаб ЦСКА при статичните положения пред вратата на съперника, нестабилна централна двойка бранители, липса на изявен реализатор и добър шутъор от средна и далечна дистанция, неспособност да се играе 90 минути на пълни обороти, което пролича след изравнителния гол, когато вместо импулс имаше отстъпление. Всички тези неща са констатирани многократно в последните два месеца, но така и не се видя съществена промяна.
И ако при двойката в ядрото на ариергарда трудно може да се очакват позитиви дори и с много работа, то при статичните положения е изумително как ЦСКА продължава да няма никакъв напредък. Все пак Йорданеску имаше предостатъчно време, за да коригира поне малко в този компонент. Проведе две миниподготовки в Тетевен по време на паузите за националните отбори, но въпреки това нищо ново не е научено или отработено при стандартните ситуации пред вратата на съперника. На първо място - нито един от играчите не доставя добри центрирания, а на второ е странно, защо отборът няма нито едно заучено положение - нито при корнери, нито при фаулове. А ЦСКА в пореден мач имаше предостатъчно такива. Но ги пропиля с лека ръка. Нито фауловете около наказателното поле, при един от които видяхме потресаващо изпълнение на Манолев, нито корне-рите донесоха сериозна опасност за Йоргачевич.
Положителното в играта на ЦСКА дойде от много солидното присъствие в средата на терена на Бумал и Пинто. Двамата играха силно и тотално спечелиха битката със съперниците си в синьо. Взимаха първите топки, умело изнасяха кълбото, стояха по-добре тактически и технически и като цяло бяха напълно наясно какво трябва да правят и как да го правят. Тук Йорданеску заслужава "отличен", тъй като явно е работил целенасочено и ефективно за стабилността в тази ключова зона. Още повече че пое риска за първи път да пусне Бумал като титуляр. Бившият играч на Сошо оправда доверието и хвърли ръкавица за титулярната позиция на наказания за този мач Давид Симао. Именно Пинто и Бумал се нагърбиха с изнасянето на топката и правеха добра свръзка с офанзивните футболисти. Всичко за ЦСКА обаче приключваше около 30-ия метър пред вратата на Левски. Там вече липсваха точните идеи и решения. Нямаше я и необходимата острота.
Голямото разочарование дойде от Диого Виана, от когото се очакваше много повече. Върхът на безсилието му бе при контраатаката в последните секунди от добавеното време, която бе провалена от него. Руй Педро също изневери. Не се справи в офанзивен план, не бе достатъчно полезен и в дефанзи-вен. Показа също, че не е готов физически.
За близо двата месеца начело на отбора Йорданеску е свършил някаква работа, но дали направеното до момента е максимумът? Определено този състав на ЦСКА има потенциал за развитие, но през зимата задължително трябва да се привлекат двама-трима нови футболисти - като безусловни такива са нужни за върха на атаката и центъра на защитата, където Перес и Чорбаджийски направиха дежурните си подаръци към съперника.
